Бял извор (област Кърджали): Разлика между версии
Редакция без резюме |
→История: След настъпване на комонизма почва процес на побългаряване помаци и туррци от комонистическия режим и особено големия натиск оказан от държавата нее възможно обратното Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
| Ред 47: | Ред 47: | ||
Към 31 декември [[1934]] г. село Бял извор е съставено от [[махала|махалите]] Бабица (Шабан каялар), Гарваня, Зака, Лукомир (Емирлер), Послон (Капти махле), Саралер, Сборска (Джами атик), Чолаклар и Шивачи (Терзилер). <ref>По данни от [http://statlib.nsi.bg:8181/bg/getfile.php?iid=DO-010001276&doid=374&page=00001 „Списък на населените места в Царството, Преброяване на 31 декември 1934“] – извлечение от текста под линия за [http://statlib.nsi.bg:8181/bg/getfile.php?iid=DO-010001276&doid=374&page=00065 Област Стара Загора, околия Ардино]</ref> |
Към 31 декември [[1934]] г. село Бял извор е съставено от [[махала|махалите]] Бабица (Шабан каялар), Гарваня, Зака, Лукомир (Емирлер), Послон (Капти махле), Саралер, Сборска (Джами атик), Чолаклар и Шивачи (Терзилер). <ref>По данни от [http://statlib.nsi.bg:8181/bg/getfile.php?iid=DO-010001276&doid=374&page=00001 „Списък на населените места в Царството, Преброяване на 31 декември 1934“] – извлечение от текста под линия за [http://statlib.nsi.bg:8181/bg/getfile.php?iid=DO-010001276&doid=374&page=00065 Област Стара Загора, околия Ардино]</ref> |
||
Традиционно Бял извор има предимно [[Турци в България|турско]] население, както и присъединеното през 2002 г. село Диамандово <ref>Към 31 декември [[1934]] г. към село Диамандово спадат [[махала|махалите]] Бойчева, Годен (Дере махле), Жеден (Къдалар) и Звегор (Ходжилар).</ref> (Хюсемлер (от османски Хюсем – скъпоценен камък)), като двете села поддържат тесни връзки, включително чести бракове между хора от тях. След присъединяването на района към България след [[Балканска война|Балканската война]] |
Традиционно Бял извор има предимно [[Турци в България|турско]] население, както и присъединеното през 2002 г. село Диамандово <ref>Към 31 декември [[1934]] г. към село Диамандово спадат [[махала|махалите]] Бойчева, Годен (Дере махле), Жеден (Къдалар) и Звегор (Ходжилар).</ref> (Хюсемлер (от османски Хюсем – скъпоценен камък)), като двете села поддържат тесни връзки, включително чести бракове между хора от тях. След присъединяването на района към България след [[Балканска война|Балканската война]]почва процес на асимилация на турци и помаци от комонистическия режим Диамандово е сред първите села в Кърджалийско, обхванати от [[Възродителен процес|Възродителния процес]]. След падането на комунстическия режим Диамандово подкрепя твърдо [[Движение за права и свободи|Движението за права и свободи]], като в селото е роден един от неговите лидери [[Мехмед Дикме]]. <ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | coauthors = Алексей Кальонски | year = 2008 | title = Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим | publisher = „Сиела“ | pages = 96 – 98 | isbn = 9789542802914}}</ref> |
||
== Управление == |
== Управление == |
||
Версия от 06:19, 13 юли 2019
За другото българско село вижте Бял извор (Област Стара Загора).
| Бял извор | |
  Бял извор  Бял извор | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1616 души[1] (15 март 2024 г.) 81,1 души/km² |
| Землище | 19,928 km² |
| Надм. височина | 654 m |
| Пощ. код | 6770 |
| Тел. код | 03652 |
| МПС код | К |
| ЕКАТТЕ | 07747 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кърджали |
| Община – кмет | Ардино Изет Шабан (ДПС; 2019)[2] |
| Кметство – кмет | Бял извор Зехни Емин (ДПС) |
Бя̀л ѝзвор е село в Южна България, община Ардино, област Кърджали. Населението му е около Шаблон:Селище в България/Население.
География
| Население по години [3] | |
|---|---|
| 1934 г.[4] | 1471 души |
| 1946 г. | 1773 души |
| 1956 г. | 1388 души |
| 1975 г. | 1427 души |
| 1985 г. | 1505 души |
| 1994 г. | 1326 души |
| 2003 г.[5] | 1761 души |
| 2014 г. | 1564 души |
| 2018 г. | 1496 души |
Село Бял извор се намира в източната част на Западните Родопи, на 10 – 15 км западно от границата им [6] с Източните Родопи.
Състои се от махалите [7] Бял извор, Диамандово [8], Гарване, Сарелер, Зака и Шивачево.
В близост се намира връх Момини гърди, както и най-високият връх в Източните Родопи – връх Алада, 1241 метра.
История
Селото – тогава с име Ак-бунар – е в България от 1912 г. [9] [10] Преименувано е на Бял извор с министерска заповед № 3225, обнародвана на 21 септември 1934 г.[9]
Към 31 декември 1934 г. село Бял извор е съставено от махалите Бабица (Шабан каялар), Гарваня, Зака, Лукомир (Емирлер), Послон (Капти махле), Саралер, Сборска (Джами атик), Чолаклар и Шивачи (Терзилер). [11]
Традиционно Бял извор има предимно турско население, както и присъединеното през 2002 г. село Диамандово [12] (Хюсемлер (от османски Хюсем – скъпоценен камък)), като двете села поддържат тесни връзки, включително чести бракове между хора от тях. След присъединяването на района към България след Балканската войнапочва процес на асимилация на турци и помаци от комонистическия режим Диамандово е сред първите села в Кърджалийско, обхванати от Възродителния процес. След падането на комунстическия режим Диамандово подкрепя твърдо Движението за права и свободи, като в селото е роден един от неговите лидери Мехмед Дикме. [13]
Управление
Село Бял извор е център на кметство Бял извор. [14] [15]
Икономика
Поминък на селото дава една от най-големите и екологични мандри („РОДОПЧАНКА“, „АЛАДА“), два дървопреработвателни цеха, цех за PVC и AL дограма, два шивашки цеха.
Инфраструктура
В селото има поща, клон на Банка ДСК, районно полицейско управление, СОУ „Христо Смирненски“, детска градина „Мир“, здравна служба, ветеринарна служба, младежки дом с читалище „Пробуда“. През 2003 година Министерството на околната среда и водите финансира проекта „Изграждане канализацията на квартал „Диамандово“ на село Бял извор“[16] През 2006 година се изпълни проект „Ремонт на СОУ „Христо Смирненски“ в село Бял извор“ по Програма „Красива България“ към МТСП.[17]
Известни личности
- Родени в Бял извор
- Мехмед Дикме (р. 1966), политик
Източници и бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ www.ardino.bg
- ↑ Населението на селото е показано според данните в Националния регистър на населените места (с изключение на населението за 1934 г.) – справки по години в Националния регистър на населените места
- ↑ По данни от "Списък на населените места в Царството"; Царство България – Главна дирекция на статистиката; София, Държавна печатница, 1937 за с. Бял извор (Ак-бунар) – област Стара Загора, околия Ардино (Егри-дере), община Бял извор
- ↑ След присъединяване на село Диамандово, община Ардино, област Кърджали – с население към 31 декември 2001 г. 556 души – Справка за село Бял извор, община Ардино, област Кърджали към 26 март 2002 г..
- ↑ Енциклопедия "България", том 5, стр. 798, Издателство на БАН, София, 1986 г.: „По физикогеографски белези Родопите се делят на две неравностойни части – Западни и Източни Родопи. Границата между тях се прокарва по линията от ниската седловина Три камъка, разположена в билните части на граничния рид Гюмюрджински снежник, източния край на долината на река Върбица, западната периферия на Джебелското понижение към устието на река Боровица, седловината Китката, долината на река Каялийка, долината на река Дрещенец, Аврамовата седловина, седловината Юндола, долината на река Яденица.“
- ↑ В смисъла на кварталите като наименувани части от населено място.
- ↑ До 2002 г. – самостоятелно населено място. Присъединено към село Бял извор Справка за село Бял извор, община Ардино, област Кърджали към 26 март 2002 г.
- ↑ а б Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 53.
- ↑ Като последица от Чаталджанското примирие от 1912 г.
- ↑ По данни от „Списък на населените места в Царството, Преброяване на 31 декември 1934“ – извлечение от текста под линия за Област Стара Загора, околия Ардино
- ↑ Към 31 декември 1934 г. към село Диамандово спадат махалите Бойчева, Годен (Дере махле), Жеден (Къдалар) и Звегор (Ходжилар).
- ↑ Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914. с. 96 – 98.
- ↑ Справка за събитията за кметство Бял извор
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР – Кметство Бял извор – към май 2019 г.
- ↑ Отчет за проектите в Община Ардино (в doc формат)
- ↑ „Красива България 2006“ (в pdf формат)
Външни препратки
| ||||||||