Боян Биолчев: Разлика между версии
м Премахване на Категория:Полонисти; Добавяне на Категория:Български полонисти, ползвайки HotCat |
поправка на мъртъв линк |
||
Ред 35: | Ред 35: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е в 1942 година в София. Произхожда от големия [[Прилеп (град)|прилепски]] род [[Биолчеви]]. Дядо му [[Боян Биолчев (революционер)|Боян Биолчев]] е деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]]<ref>Людмила Първанова, [http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-04-26&article=96720 Гоце се криел в дома на Биолчеви], в-к „Стандарт“, бр. 3843, 14 септември 2003 г.</ref><ref>[http://www.vobg.net/article.php?id=1911 Проф. Боян Биолчев, ректор на СУ: Все още у нас може да се печели от имитация на образование] (мъртъв линк)</ref> и [[Македоно-одринско опълчение|македоно-одрински опълченец]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 85.</ref> Завършва гимназия в София. Следва полска филология в [[Ягелонски университет|Ягелонския университет]] в [[Краков]], [[Полша]] (1962 – 1968), където получава магистърска степен след защита на дипломна работа през юни 1968 г. Постъпва като [[аспирант]] в Софийския университет (1969). През 1972 г. Боян Биолчев печели конкурс за асистент по полска литература в Катедрата по славянски литератури на Факултета по славянски филологии. През 1978 г. защитава [[доктор]]ска дисертация на тема „Драматургията на Станислав Виспянски, енциклопедист на неоромантизма“, а в 1982 г. се хабилитира с книгата „Пътят на едно възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на полския [[Ренесанс]]“. От 1982 до 1996 г. е [[доцент]], през 1996 г. става доктор на филологическите науки с труда „[[Адам Мицкевич]] – между осанката на народния пророк и homo ludens“. От 1996 г. е [[професор]]. |
Роден е в 1942 година в София. Произхожда от големия [[Прилеп (град)|прилепски]] род [[Биолчеви]]. Дядо му [[Боян Биолчев (революционер)|Боян Биолчев]] е деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]]<ref>Людмила Първанова, [https://web.archive.org/web/20180612142307/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-04-26&article=96720 Гоце се криел в дома на Биолчеви], в-к „Стандарт“, бр. 3843, 14 септември 2003 г.</ref><ref>[http://www.vobg.net/article.php?id=1911 Проф. Боян Биолчев, ректор на СУ: Все още у нас може да се печели от имитация на образование] (мъртъв линк)</ref> и [[Македоно-одринско опълчение|македоно-одрински опълченец]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 85.</ref> Завършва гимназия в София. Следва полска филология в [[Ягелонски университет|Ягелонския университет]] в [[Краков]], [[Полша]] (1962 – 1968), където получава магистърска степен след защита на дипломна работа през юни 1968 г. Постъпва като [[аспирант]] в Софийския университет (1969). През 1972 г. Боян Биолчев печели конкурс за асистент по полска литература в Катедрата по славянски литератури на Факултета по славянски филологии. През 1978 г. защитава [[доктор]]ска дисертация на тема „Драматургията на Станислав Виспянски, енциклопедист на неоромантизма“, а в 1982 г. се хабилитира с книгата „Пътят на едно възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на полския [[Ренесанс]]“. От 1982 до 1996 г. е [[доцент]], през 1996 г. става доктор на филологическите науки с труда „[[Адам Мицкевич]] – между осанката на народния пророк и homo ludens“. От 1996 г. е [[професор]]. |
||
През 1992 г. Боян Биолчев става ръководител на Катедрата по славянски литератури. От 1991 до 1993 г. е заместник-ректор на Софийския университет, а от 1995 г. е декан на Факултета по славянски филологии. През октомври 1999 г. е преизбран на същия пост. От ноември 1999 година до 14 ноевмри 2007 година е ректор на Софийския университет. |
През 1992 г. Боян Биолчев става ръководител на Катедрата по славянски литератури. От 1991 до 1993 г. е заместник-ректор на Софийския университет, а от 1995 г. е декан на Факултета по славянски филологии. През октомври 1999 г. е преизбран на същия пост. От ноември 1999 година до 14 ноевмри 2007 година е ректор на Софийския университет. |
Версия от 14:08, 21 юли 2019
- Тази статия е за учения. За революционера от ВМОРО вижте Боян Биолчев (революционер).
Боян Биолчев | |
български учен славист и писател | |
реч на Биолчев пред Народното събрание на протест на Софийския университет на 16 ноември 2010 г. | |
Роден |
11 декември 1942 г.
|
---|---|
Учил в | Ягелонски университет Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Литературна критика |
Работил в | Софийски университет |
Публикации | „Отвъд мита“ (1999) |
Литература | |
Жанрове | разказ, новела, роман |
Известни творби | „Амазонката на Варое“ (2005) |
Награди | „Вик“ (2006) Голяма награда за литература на Софийския университет (2008) |
Семейство | |
Баща | Асен Биолчев |
Съпруга | Мариана Евстатиева |
Боян Биолчев в Общомедия |
Боян Асенов Биолчев е български филолог, писател и сценарист, ректор на Софийския университет в периода 1999 – 2007 г.
Биография
Роден е в 1942 година в София. Произхожда от големия прилепски род Биолчеви. Дядо му Боян Биолчев е деец на ВМОРО[1][2] и македоно-одрински опълченец.[3] Завършва гимназия в София. Следва полска филология в Ягелонския университет в Краков, Полша (1962 – 1968), където получава магистърска степен след защита на дипломна работа през юни 1968 г. Постъпва като аспирант в Софийския университет (1969). През 1972 г. Боян Биолчев печели конкурс за асистент по полска литература в Катедрата по славянски литератури на Факултета по славянски филологии. През 1978 г. защитава докторска дисертация на тема „Драматургията на Станислав Виспянски, енциклопедист на неоромантизма“, а в 1982 г. се хабилитира с книгата „Пътят на едно възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на полския Ренесанс“. От 1982 до 1996 г. е доцент, през 1996 г. става доктор на филологическите науки с труда „Адам Мицкевич – между осанката на народния пророк и homo ludens“. От 1996 г. е професор.
През 1992 г. Боян Биолчев става ръководител на Катедрата по славянски литератури. От 1991 до 1993 г. е заместник-ректор на Софийския университет, а от 1995 г. е декан на Факултета по славянски филологии. През октомври 1999 г. е преизбран на същия пост. От ноември 1999 година до 14 ноевмри 2007 година е ректор на Софийския университет.
Извън рамките на университета Биолчев е председател на секция „Сравнително литературознание“ на Световния съвет на славистите. През 2002 г. е избран за академик на Световната академия „Платон“ със седалище в гр. Патра, Гърция. Бил е главен редактор на вестник „Софийски университет“ (1980 – 1991), член на редколегията на списание „Летописи“ (1991 – 1997), а от 1996 г. е член на редакционния съвет на „Литературен вестник“.
От 1965 г. Боян Биолчев е автор на над 200 научни публикации: монографии, студии, статии, предговори, научни съобщения. В периодичния печат публикува статии и изказвания с общокултурна и публицистична насоченост. Автор е на 20-тина белетристични книги. Негови романи и разкази са преведени на няколко европейски езика. Сценарист е на 6 игрални и 2 документални филма. Сред най-известните му книги са сборникът „Сатурнов кръг“ и романът „Амазонката на Варое“.
От 2018 е председател на Обществения съвет към БНТ.
Женен е за кинорежисьорката Мариана Евстатиева.[4]
Награди
- 2006 – Награда „Вик“ за български роман на годината за „Амазонката на Варое“
- 2008 – Голяма награда за литература на Софийския университет
- Биолчев връх на Антарктическия полуостров е наименуван на Боян Биолчев, „участник в антарктическата кампания през 2000/01 и последващи сезони, осигурил подкрепа за националната антарктическа програма“.[5][6]
Библиография
Научни книги
- „Пътят на едно Възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на Полския ренесанс“. 1987.
- „Отвъд мита“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1999, 258 с.
Художествена проза
- „Пробуждане“ (сборник с разкази). 1975.
- „Сапфир“ (сборник с новели). 1979.
- „Очите плачат различно“ (роман). София: Профиздат, 1981, 204 с.
- „Сатурнов кръг“ (роман). София: Народна младеж, 1989, 133 с.
- „Холтер-87“ (сборник с новели). 1990.
- „Мираж под наем“ (сборник с новели). Велико Търново: Абагар, 1991, 123 с.
- „Бюро намерени вещи през 2001 г.“ (сборник с разкази). 1992.
- „Нищо за продан“ (сборник с новели). София: Христо Ботев, 1994, 213 с.
- „Зуброва трева“ (сборник с разкази).
- „Внезапна арена“ (сборник с разкази). София: Хемус, 1995, 117 с.
- „Писма от рая“ (сборник с разкази).
- „Листа от ада“ (сборник с разкази). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1996, 137 с.
- „Усещане за България“ (сборник с разкази). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1998, 32 с. (ISBN 9540713986)
- „Държавата Урария“ (сборник с разкази). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1998, 231 с.[7]
- „Сладко нищо“ (сборник с разкази). София: Анубис, 2001.[8]
- „Амазонката на Варое“ (роман). София: Труд, 2005, 358 с. (ISBN 9545285613)[9]
- „Белег“ (сборник с разкази). София: Стандарт, 2006, 140 с. (ISBN 9549042634)[10]
- „Летен сняг“ (сборник с разкази). Пловдив: Жанет-45, 2009 (ISBN 978-954-491-527-8)
- „Антарктида – окото на Космоса“ (реалити роман). София: Стандарт, 2011, 104 с. (ISBN 9789542934271)
Книги за деца
- „Градината на чичо Блум“. София: Отечество, 1984, 104 с.
- „Божко Еколожко“. Велико Търново: Фабер, 2011.
Филмография
- Людмил и Руслана (2008), 6 серии
Бележки
- ↑ Людмила Първанова, Гоце се криел в дома на Биолчеви, в-к „Стандарт“, бр. 3843, 14 септември 2003 г.
- ↑ Проф. Боян Биолчев, ректор на СУ: Все още у нас може да се печели от имитация на образование (мъртъв линк)
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 85.
- ↑ Кратка биография на Боян Биолчев, Литернет
- ↑ Справочник на българските географски имена в Антарктика. Комисия по антарктическите наименования. София, 2015.
- ↑ Biolchev Peak. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.
- ↑ Амелия Личева, „Текстуализация на българското“, рец. във в. „Култура“, 1998 г.
- ↑ Амелия Личева, „Сладко четене“, рец. във в. „Култура“, бр.9, 9 март 2001 г.
- ↑ Стоян Атанасов, „Един пионерен роман в българската литература“, рец. във в. „Монд Дипломатик“, март 2006 г.
- ↑ Дияна Иванова, „Допуснах тишината“, рец. в електронно списание LiterNet, 27 януари 2007, № 1 (86)
Външни препратки
- От и за Боян Биолчев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Научна литература, свързана с Боян Биолчев, в Google Наука
- Страница на Боян Биолчев в Литернет
- Произведения на Боян Биолчев в Моята библиотека
- Амелия Личева, „Боян Биолчев на 60“, в. „Култура“, бр.45, 6 декември 2002 г.
- „Личната Света Троица на Боян Биолчев: Разговор с писателя“, разговора води Амелия Личева, в. „Култура“, бр.43, 29 октомври 1999 г.
- Боян Биолчев чете от книгата си „Амазонката от Варое“ за рубриката на списание Public Republic „Лица на глас“, видео
- „Умно село“: Нищо за продан, Филм за писателя, сценариста, харпунджията и ценител на гроздовата ракия Боян Биолчев от поредицата „Умно село“, видео
|