Капитан Димитриево

Капитан Димитриево
Църквата на Капитан Димитриево
Капитан Димитриево 42.103003, 24.330123 Капитан Димитриево
Общи данни
Население	633 души (15 март 2024 г.) 27,6 души/km²
Землище	22,99 km²
Надм. височина	287 m
Пощ. код	4589
Тел. код	03559
МПС код	РА
ЕКАТТЕ	36124
Администрация
Държава	България
Област	Пазарджик
Община    – кмет	Пещера Йордан Младенов (независим политик; 2019)
Кметство    – кмет	Капитан Димитриево Владимир Петров (Обединени земеделци)
Капитан Димитриево в Общомедия

Капитан Димитриево е село в Южна България. То се намира в община Пещера, област Пазарджик.

География

Село Капитан Димитриево е в състава на Област Пазарджик. Намира се на 15 км от град Пазарджик, на 5 км югозападно от шосето Пазарджик—Велинград. То е разположено в последните гънки на Родопите, с лице към юг. Отвсякъде е заобиколено с голи незалесени склонове, наричани от местните жители „чалове“.

През центъра на селото минава малката рекичка Пишманка. Името ѝ идва от турската дума „пишман“. Името е много сполучливо избрано. На пръв поглед през лятото, рекичката е просто безобидна вада. Наесен и пролет тя силно приижда и прави големи пакости. Сега на нея има построени три стоманобетонни моста. По двата ѝ бряга има гъсто засадени тополи и лятно време това е най-прохладното място.

Реката дели селото на две части. Десният бряг на реката е по-рано заселен. Причината е в това, че земята тук е по-равна, по-плодородна. Левият бряг е по-късно заселен и е много висок. Тук е баирът или Чала. Мястото е каменисто, неплодородно и голо. За отбелязване е, че зеленината в тази част на селото е по-малко, къщите са по-открити. Цялото село е от около 250 къщи, почти всички нови.

Климат

Селището има умереноконтинентален климат, както и в Западна България. Не се забелязват никакви особени отклонения. Зимата е сравнително мека, с малко сняг. Снегът се задържа по-дълго време от северната страна на Чала и около Гергьовица – местност, която е доста висока.

Пролетта е ранна и топла. Нейното начало най-напред се забелязва чрез тополовите насаждения около река Пишманка и върбовите дръвчета из деретата. По Чала излизат минзухар, теменужка, съсънка, кукуряк. Чувства се и топлият вятър – „белият“, както хората тук го наричат.

Лятото е топло и задушно. Може би задухата идва от това, че селото е като в дупка. Прохлада се чувства само надвечер по реката. Тя се създава от постоянно духащия вятър – съвсем лек вечерник.

Есента е без големи особености – влажна, мъглива и кишава. Дъжд вали толкова, колкото и наоколо. Изобщо, селото страда доста от липсата на вода, особено през лятото.

История

Днешното селище Капитан Димитриево е възникнало при османското управление. На мястото на селото се е намирал чифликът на турския бей Али ходжа. Постепенно работниците в чифлика са започнали да се заселват около него. Възниква малко селище от около 20–30 къщи с името на Али ходжалъ (Аликочово). Селището постепенно се разраства и увеличава. За днешното село научаваме за първи път от турски документ от 1576 г. В него то се нарича село Али Ходжалу – махала. В посоченият документ – регистратор на джелепкешаните за Али Ходжалу се изреждат имената на десет турци, от които са взети 335 овце данък. На около 2–3 км от българското селище се намирали къщите на циганите, работещи също в чифлика. Днес те са основа на циганското село Кочагово или махала Стар извор, която е на 2 км от близкото селище Алеко Константиново. В селището на българите е имало и турски къщи. Българското селище или махала се е делила от турската с рекичката Пишманка. Турската махала е носела името Асанчо – вероятно по името на някой по-уважаван турчин.

Днес в селището няма нито едно турско или циганско семейство, а в замяна на това в местния диалект има много турски думи, включително названия на местностите, както и предания за имената им.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Аликочово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

Капитан Димитър Дамянов е от големия род на Дамяновите. Учил е до 9 клас в гимназия – стария V клас. Учи в някаква военна школа. В армията е младши офицер. За заслуги и проявен героизъм става поручик, а после посмъртно е произведен в капитан. Участник е в Балканската война от 1912 г. Убит е на 25 декември 1915 г. при Удово, Македония. През 1936 г. в негова чест и по предложение на кмета на селото името на селището се променя в Капитан Димитриево. Това име селището носи и до днес. Често сега вместо Капитан Димитриево, местното население използва името Аликочево.

Сред т. н. „кухненски отпадъци“ на праисторическите обитатели на ранно-неолитното селище (ок. 6000 г. пр.н.е.) при археологически разкопки под ръководството на арх. чл.-кор. Васил Николов са намерени останките на 13 вида/форми диви и домашни животни: домашни – свиня, овца, коза, говедо и куче; диви – благороден елен, дива свиня, сърна, тур, дива коза, див заек, лисица и дива котка (определени от проф. Николай Спасов и д-р Николай Илиев). Намерени са и останки от 2 вида птици – голяма дропла и посевна врана

Църковно настоятелство

След издаването на султанските фермани, признаващи до известна степен българската народност и нейната църковна идентичност, се създават възможности за по-успешна обществено-организационна дейност в българските земи. В село Аликочево вече по-остро се почувствала нуждата от нов храм, по-лесно се получавало и разрешение за градежа. Съществуващата църквица вече на можела да удовлетвори духовните нужди. Коравият дух и упоритата воля надделявят множеството трудности. Започва се строеж с усърдие и ентусиазъм. Всеки помагал според възможностите си. Едни вадели камъните от Гергьовица, други ги превозвали с волски и биволски коли, трети дялали и бичели дървения материал, а останалите извършвали общата работа покрай майсторите. Проличават скрити въможности, неподозирани и за самите им извършители. Изпитанията огъват колебливите, но каляват още повече силните, правят крехките по-жилави. Тук патриотичният дълг винаги се е оценявал по значимостта на това, което даваш за обществото, и за сетен път го доказват в дните на градежа на новата църква.

Църквата "Света Неделя" е построена чрез дарителство в обширен двор, окръжен с висок каменен зид. Главен инициатор за неговото съграждане и същевременно най-щедър дарител е бил Стоян Кабака. В кратката си Кондика поп Никола Геров пише, че Кабака е погребан в църковния двор. А там всекиго не погребват. Годините са заличили следите на вечното му жилище, но надгробният кръст е запазен. Това е висок и дебел паметник, грубо издялан от сив камък, на лицевата страна на който е издълбано „1872 Стоян Димов“. На обратната страна заоблената част е оформена като барелеф.

Зараждане и развитие на училищното дело

Училището в селото е разположено на левия бряг на реката. Вижда се отдалече, защото е нависоко. Има хубаво подреден двор с градинка, лозница, шадраван, беседка, опитно поле, спортна площадка. Сградата не е нова, но е добре запазена. Тя е двуетажна. От двора се влиза в дълъг коридор, от двете страни на който са стаите – 6 учебни и 1 учителска. През 1965 г. в училището бе извършен основен ремонт – дървените тавани бяха измазани, а на пода е постлан паркет. Новото училище има добре и модерно обзаведен кабинет по физика, грамофони, магнетофони, диапаратчета. Училището е с прогимназия без 8 клас. На същото място се е намирало старото училище. То е строено от англичани, или по-скоро някаква англичанка е станала причина за това. Една такава комисия попада в това село. Повдига се въпрос, защо няма училище. Построява се училище с 3 класни стаи и с два входа. Зданието е двуетажно. Отдолу е имало хамбари. Било е от дърво и плетеница от кал, колове и глина. Новото училище, което е понастоящем, е строено в 1929 г. със сума от селото 200, 000 лева, а останалите пари са от голямото земетресение станало малко преди строежа, като парите са били дадени като помощ на пострадалите от земетресението. С малко изменение това училище е запазено и до днес. Инициатори на неговото построяване са Рядков и Т. Стоянов. Архитект на сградата е Г. Вражилов и Теленчов. Първият главен учител в старото училище е бил Костадинов, а в новото, което е до IV клас, главен учител е Карагитлиев до 8 клас.

Зараждане и развитие на читалищното дело

Читалището в селото е образувано в 1934 г. Първият касиер е Карагитлиев. Библиотеката е имала около 20–30 книги. Първото име на читалището е „Царица Йоана“. Имало е един шкаф с книги и радио „Телефункен“, както и разни книги върху счетоводството. Всичко това е било в едно малко помещение от стар дюкян. По това време се е създал и театрален колектив, като в него мъжете са играли женските роли. Пиесите се играят през зимата, а през лятото няма театрална дейност. С приготвената пиеса членовете на читалището обикалят селата. В селото са давали представленията си в училищния коридор, като всички декори – рамки, чаршафи, дрехи са от артистите. Ходили са в Аджеларе, Бяга, Дебращица, Огняново, Синитово, Розово. Пътували са с конски каруци. Приходът е бил за читалището. Закупували са се столове и инвентар. Никои не е получавал заплата. През зимата са се събирали вечер за да четат някоя книга. Друга дейност зимно време са развивали с коледуването. Събирали са се 10–15 младежи да пеят коледни песни. Каквото събирали, тъй като по къщите ги дарявали, те са го продавали. На коледарите вместо награда им плащали членски внос. Отчитат ги, а останалите пари са за читалището.

Около 1940 г. Селкоопът строи комбинат. В него е имало една канцелария за Селкоопа и един магазин за склад. Тогава тук на втория етаж се е преместило читалището. И досега е тук читалищният салон със сцена и гримьорна. Сцената е построена след завършването на сградата, а това става след 9 септември 1944 г. Сега към читалището има библиотека с около 5000 тома книги. Има театрален колектив, който е бил даже общински първенец.

Един от най-големите успехи на колектива е пиесата „Песен за мъртвия брат“, поставена през 1958 г. По-късно, последователно излизат на сцената „Майстори“, „Всяка есенна вечер“. А първата пиеса на читалището изобщо е „Делба“, а сетне „Боряна“, „Вражалец“, „Камбаните на Св. Климент“. Към читалището има сформиран чудесен битов женски хор. Особено красив е той на сцена с пъстротата на красивата си носия и блясъка на мънистата. През 1961 г. той е окръжен първенец. Сега в парка на селото се строи нов, голям и с модерна архитектура културен дом.

Интересен обичай към читалището са кукерите. Това става на 14 януари – Васильовден. Тук му казват дервишлък. Събират се повечето млади мъже. В образуваната група се намират и облечена булка и младоженец, баба, къдъна, турчин, циганин, мечка и маймуна. Невястата се кланя, попът благославя Откъдето минават се дават пари на невястата. На просяка дават хляб месо, кой каквото има.

След това се възпроизвежда краденето на булката, гонят похитителите, стрелят с пищови. Изобщо възпроизвежда се малък театрален спектакъл вън на открито, при естествени декори, като и самата публика участва в него. На другия ден – 15 януари – следобед на орището до късно се играе и свири. Всяка къща е отворила широко вратите си за кукерите. Външните врати до късно изобщо не се затварят. Средствата са за читалището. За тези средства възниква упорит спор между читалището и църквата. Най-напред парите са били за църквата. По-после читалището укрепва и поисква парите за себе си. Това е напълно редно, тъй като целият дервишлък е със силите на младите членове на читалището, а и на други мъже от селото, които са твърде редки посетители на църквата. Оттогава парите са отивали само в касата на читалището и се използвали за негови нужди.

Сега читалището е преустроено, боядисано и обновено. В тон с новите възможности и технологии се подготвя една компютърна зала, разположена в него, която да удовлетвори все по-нарастващите нужди на младите хора в селото.

През настоящата година са закупени нови литературни произведения, които са в помощ на младото поколение. За в бъдеще се очаква читалището да бъде мястото, където любознателните могат да научат много нови и интересни неща. Разбира се, всичко е въпрос на желание.

Природни забележителности

Местности

Стърните – местността се намира на един склон на 2 км северно от селото. Склонът носи името на стърните – в смисъл, че се намира настрани от селото.

Съкътлъкъ – на 2 км източно от селото. Много трудно се изкачва, особено през зимата, понеже е само от голи камъни. Тук много често са се чупели ръце и крака.

Стърчи крак – югозападно на 3 км. В тази местност някога турците заклали жена заради нанизите ѝ. Закопали я доста плитко. Намерили я по-късно роднините ѝ, защото тя се надула и единият ѝ крак стърчал над гроба. Оттам и Стърчи крак.

Тренчовица – северно на 3 км. Много бедна почва. Земята е принадлежала на бедния стопанин Тренчо.

Ушите – на североизток на 2 км. Тесен коларски път, разположен между два върха, наподобяващ уши. Пътят е свързал Синитово и Капитан Димитриево.

Широка поляна – източно на 1 км. Местността се намира по пътя за Бяга. Разположена е на една височина. Доста е голяма по размери, от където е и името и.

Ковадките – източно на 2 км. Име на два върха по пътя за Пазарджик. Наименованието е запазено още от турско време.

Копани могили – северно на 2 км. Местността е към село Бяга. Легендата говори, че тук били правени свърталища-дупки. А друга съобщава, че в местността турците криели своето злато. След изселването им „иманяри“ започнали да копаят, за да търсят заровеното злато. Оттук и името.

Кондовия купел – южно на 3 км. Местността или по-скоро нивите в нея са били на богатия селянин Кондо. Същата местност е в котловина, напомняща дъно на котел. От тук и Кондовия купел.

Кору чешма – източно на 3 км. Буквално преведено значи „Суха чешма“. Имало някога извор на когото построили чешма. Впоследствие изворът пресъхнал и чешмата спряла да тече, откъдето е и името „Суха чешма“.

Жирът – северно на 1 км. Носи името си оттам, че е обрасла с дъб. Нарича се така, защото има много желъди, а местното население ги нарича „жир“.

Еловиците – западно на 2 км по пътя към село Радилово. Носи името си оттам, че цялата местност е покрита с глина, червеникава почва, която местното население нарича „еловица“.

Дълбокият път – северно на 3 км. Това е път, който съединява с. Капитан Димитриево и Главиница. Пътят е изкопан, поради това, че пръстта му е глина и местното население я използва за различни неща.

Джино блато – южно на 2 км, блатиста местност с чешма и извор. Турчин, на име Джино направил чешмата – „Айкъновска чешма“.

Градище – северно на 3 км. Това е гола местност с много камъни, които са наредени в най-различни форми. Тук са водили бой Крали Марко и Муса Кесиджия.

Герена – южно на 1 км. Това е място за пладнуване на овцете, на козите и други животни. Герен – вода, извор – това е буквално преведено.

Гергьовица – северно на 4 км. Местност обрасла с треви и камъни. Има останки от черква. На Гергьовден е ставал голям събор в местността, колели са агнета и се е слагала обща трапеза.

Габера – западно на 2 км. Местността е обрасла само с габер и оттам носи името си.

Гьолбачи – западно на 2 км по пътя за село Бяга. В миналото през турско време е имало големи „гьолове“ (тур. езера).

Гърлото – източно на 3 км, извор от който уж излизала Теркирската вода, която карала 12 воденични камъни. Турците запушили извора с камъни.

Воденичното дере – южно на 4 км. В съседство с „дерето“ се намира воденица, която работела с водата в дерето.

Бялата пръст – западно на 3 км. Цялата местност е покрита с бяла пръст която е крайно неплодородна. Поради това си качество и местността е гола и незалесена.

Баталите – източно на 1 км. „Дере“, в което е имало лозя. С течение на времето лозята престанали да се обработват, защото не давали плод, „баталясали“, изостанали.

Бабата – източно на 2 км. Това е обемист, полегат връх. Местността е обрасла с нискостъблена дъбова гора. През турско време тук е бил заклан някакъв турчин. Главата му се търкаляла и викала: – А, баба (да излезе, да избяга оттам).

Огнян дере – западно на 1 км по пътя за с. Бяга. Тук жителите се събирали да пасат конете си. Някакъв много хубав кон се казвал Огнян и оттук и името.

Малинови ливади – южно на 5 км. Местност, покрита с ливади които след Освобождението са прекръстени на името на някакъв стопанин Малин.

Кичук чал – западно на 1 км, висока местност, обрасла с трева. Думата има турски произход и означава „Малък връх“.

Полето – най-равнинната и плодородна местност в селото, която се използва за засяването на пшеница.

Балабаница – северозападно на 3 км, местност, използвана за паша. Носи името си от някакъв овчар турчин с много хубави овце.

Алан чал – западно на 2 км. Буквално преведено значи „Голям връх“ – Аслан, а по-късно станал „Алан“.

Мерата – общинско пасище на 1–2 км северно от селото.

Юртата – североизточно на 2 км. Казват, че отдавна така го знаят. От кога и защо е наречено така не знаят.

Бакърниците – западно на 1 км. Мястото от което се е копало „бакър“.

Шиковия бряст – южно на 1 км по пътя за Пазарджик. Тук са нивите на селския стопанин Шико. Има голям бряст и оттук цялата местност носи това име.

Пътища

За село Капитан Димитриево се тръгва по асфалтирано шосе Пазарджик—Велинград. На около 5 км от Пазарджик пътят прави отклонение на ляво. Отклонението е от 4, 5 км. Отклонението е също асфалтирано и води до село Капитан Димитриево. Пътят продължава до Радилово – разстоянието е около 3 км. То е също асфалтирано. С този път селото отново излиза на централното шосе Пазарджик—Пещера—Велинград. От Капитан Димитриево в източна посока е шосето за Бяга. Селото е свързано с град Пазарджик посредством рейсове, които минават през един час през селото. С Пещера също е свързано посредством рейсове. Населението еднакво използва и рейсовете за Пазарджик и тези за Пещера, но като че ли надделява ползуването на рейсовете за Пещера. Може би защото тук – центърът на стопанството и защото стопански и административно селото е свързано повече с град Пещера.

Някога (през турско време) през селото е минавал централен път от Батак за Пловдив. По този път е минавала хазната.

Сега от този път няма дори и останки. Само най-старите хора го помнят. През местността „Банята“ е минавал някакъв път към Илидерските бани. Също е разрушен и няма останки от него.

Други

Най-ранната жертвена яма в Европа от шестото хилядолетие преди Христа открита в България

4 август 2004, сряда, 6:16 Източник: Радио България

Археолози от Археологическия институт с музей при БАН откриха най-ранната жертвена яма в Европа — от шестото хилядолетие преди Христа, намираща се в селищна могила до село Капитан Димитриево, община Пещера. Това научи БТА от проф. д-р на историческите науки Васил Николов, директор на Археологическия институт с музей при БАН, ръководител на научния екип.

„Могилата е висока 13 метра и е с диаметър от 140 метра. Това е един от най-важните праисторически паметници по българските земи, в който има следи от живота на хора от шестото и петото хилядолетие преди Христа, или от времето на новокаменната и каменно-медната епоха“, каза проф. Николов. Археологът обясни, че от три–четири години проучват с негови колеги една част от могилата, в която са открили останки от селища – най-ранни културни пластове, отнасящи се към началото на шестото хилядолетие преди Христа.

„През 2003 г. открихме останки от къща с три помещения, разказа проф. Николов. В едното от тях намерихме останки от много добре изградена пещ за приготвяне на храна и хляб, открихме и зърнохранилище. Според археолога хората, населявали могилата, са между първите земеделци и скотовъдци на европейския континент. Откритата къща е строена от тях. Тази година продължихме проучванията на могилата и къщата, и попаднахме на огромна жертвена яма, намираща се близо до пещта, каза проф. Николов. Ямата е дълбока 1,85 метра. В нея има три стъпала, които водят към цилиндрично оформено дъно, на което са извършвани обредни действия с храна и зърно.“

Според археолога яма с подобни размери от времето на шестото хилядолетие преди Христа се открива за първи път в Европа. На периферията на ямата са разположени множество разклонения – канали, по които проучванията на археолозите продължават.

„В могилата до село Капитан Димитриево открихме най-ранния етап в новокаменната епоха за Тракия — първите земеделци и скотовъдци на европейския континент, посочи директорът на Археологическия музей. Данни за най-ранната фаза на земеделие и скотовъдство са открити в предна Азия, откъдето идват и в днешните български земи — Тракия, както и в Тесалия, Северна Гърция.“ допълни той.

Археологът съобщи, че научните му пристрастия са свързани основно с новокаменната епоха, с шестото и петото хилядолетие преди Христа, които проф. Николов нарича „златните хилядолетия“ на днешните български земи. Тук, според професора, през тези две хилядолетия се е намирал цивилизационният център на Европа. Директорът на Археологическия институт съобщи, че негови находки от могилата в село Капитан Димитриево са включени в изложбата „Траките. Златното царство на Орфей“, която бе открита на 22 юли 2004 г. от президента Георги Първанов в Бон, при посещението му в Германия.

Външни препратки

• Сайт, посветен на селото
• Радио и телевизия в Капитан Димитриево