Картография: Разлика между версии
м Премахване на Категория:Клонове на географията, ползвайки HotCat |
|||
Ред 24: | Ред 24: | ||
== Развитие на картографията в България == |
== Развитие на картографията в България == |
||
{{основна|Картография в България}} |
{{основна|Картография в България}} |
||
Първата българска карта е „Карта на сегашна Болгария, Тракия, Македония и на принадлежащите земи“, изработена от Александър Хаджирусев през 1843 г. |
Първата българска карта е „Карта на сегашна Болгария, Тракия, Македония и на принадлежащите земи“, изработена от Александър Хаджирусев през 1843 г. въз основа на ''Генерална карта на Европейска Турция'' (1822) на френския картограф Лапи. Авторът сам я рисувал, писал и литографирал. Отпечатана е в [[Страсбург]] (1843 г.)<ref name="geom_170г">{{Цитат уеб |
||
| заглавие = 170 години от издаването на първата географска карта на България български език от Александър Хаджи Руссет (1810 – 1861 г) | фамилно_име = Коцева | първо_име = Венета| труд = geomedia.bg| дата = 24 януари 2013| достъп_дата = 22 януари 2019 |
|||
| уеб_адрес = https://www.geomedia.bg/геодезия/item/3879-170-години-от-издаването-на-първата-географска-карта-на-българия-български-език-от-александър-хаджи-руссет-1810-–-1861-г| цитат = }}</ref>. Отпечатана е в [[Страсбург]]. Първият български [[Глобус|глобус]] е изработен от [[Неофит Рилски]] през 1836 г. и върху него е изобразена [[еклиптика]]та. Той се съхранява в музея на [[Рилския манастир]]. [[Христо Г. Данов]] прави първия български [[Атлас (картография)|атлас]], който съдържа карти на континентите. Данов издава стенни карти до смъртта си през 1920 г. |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 09:58, 6 декември 2019
Картографията (на гръцки: χάρτις – карта и γραφειν – пиша) е наука и приложна практика за създаване на карти и глобуси. Тя е една от основните техники, които се използват в географията и служи като основно средство за представяне на данни в много сродни науки, като демография, икономика и други.
Карта
Карта се нарича всяко графично изобразяване на земната повърхност като умален модел, но задължително с мащаб, градусна мрежа и легенда. Без тези компоненти имаме само изображение, а не карта. На нея се изобразяват избрани обекти от постоянно променящата се земна повърхност така, както са били в момента на изчертаване (или както си ги представя картографът). Картите са универсални средства за комуникация.
Старите карти дават много информация за това как е бил възприеман светът в миналото.
Най-ранните карти
Най-старите известни карти са вавилонски глинени плочки, датирани отпреди 2300 г. пр. Хр. Картографията е развивана и в Древна Гърция. Концепцията за сферичната форма на Земята била известна на философите от времето на Аристотел. Гръцката и римската картография достигат своята кулминация при Клавдий Птолемей. Неговата „Карта на света“ изобразява Стария свят – тази част от земната повърхност, която по днешните ни представи се простира в Източното полукълбо от 60 градуса северна до 30 градуса южна ширина и обхваща Европа и части от Африка и Азия.
С развитието на мореплаването се натрупват все повече знания за различните земи и бреговата линия на плавателните морета става известна с голяма точност. Например един мореплавател, който е оставил описания и карти не само на Средиземно море, но и на по-далечни земи и морета, е османският воин и пътешественик Пири Реис. Неговата карта, която се намира в истанбулския музей „Топкапъ“, изобразява целия басейн на Средиземно море, започвайки от пролива Дарданели, последван от историческа и географска информация за бреговете на Егейско море и островите му, бреговете на Адриатическо море, Западна Италия, Южна Франция и островите около бреговете на Източна Испания, изследвайки Африканските брегове, Палестина, Сирия, Кипър и бреговете на Мала Азия и стигайки до Мармарис.
С началото на Великите географски открития картата на света започва постепенно да придобива онези очертания, които познаваме днес. Първата запазена ръкописна карта от тази епоха е картата на Алберто Кантино от 1502, която съдържа информацията, получена при пътешествията на Христофор Колумб до Централна Америка, Гашпар Кортереал до Нюфаундленд, Васко да Гама до Индия и на Кабрал до Бразилия. На нея е изобразена и разделителната линия между владенията на кралство Кастилия и кралство Португалия по договора от Тордесиляс. Всъщност Кантино е италиански дипломатически агент в Лисабон, който копира картата без разрешение по поръчка на херцога на Ферара. Днес тя се съхранява в Модена.
Първият отпечатан „Атлас на света“ е изработен от фламандския математик, географ и картограф Герардус Меркатор. Той е отпечатан една година след смъртта му – 1595 г.
Развитие на картографията в България
Първата българска карта е „Карта на сегашна Болгария, Тракия, Македония и на принадлежащите земи“, изработена от Александър Хаджирусев през 1843 г. въз основа на Генерална карта на Европейска Турция (1822) на френския картограф Лапи. Авторът сам я рисувал, писал и литографирал. Отпечатана е в Страсбург (1843 г.)[1]. Отпечатана е в Страсбург. Първият български глобус е изработен от Неофит Рилски през 1836 г. и върху него е изобразена еклиптиката. Той се съхранява в музея на Рилския манастир. Христо Г. Данов прави първия български атлас, който съдържа карти на континентите. Данов издава стенни карти до смъртта си през 1920 г.
Бележки
- ↑ Коцева, Венета. 170 години от издаването на първата географска карта на България български език от Александър Хаджи Руссет (1810 – 1861 г) // geomedia.bg. 24 януари 2013. Посетен на 22 януари 2019.