Хефест: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м отстъп |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Vulcan Coustou Louvre MR1814.jpg|мини|Хефест в [[Лувър]]]] |
[[Файл:Vulcan Coustou Louvre MR1814.jpg|мини|Хефест в [[Лувър]]]] |
||
'''Хефест''' ({{lang|grc|Ἥφαιστος}}; {{lang|la|Hephaestus}}) в [[древногръцката митология]] е [[бог]], покровител на [[огън]]я и обработката на [[метал]]а като [[ковач]]. Син на [[Хера]], роден на [[Олимп]]. Символът му е наковалня. Докато другите [[бог]]ове съдят хората, водят войни, ходят на лов, Хефест в най-голяма степен може да се нарече занаятчия – трудещият се най-много [[бог]].<ref>Walter Burkert, ''Greek Religion'' 1985: III.2.ii</ref> <ref>{{cite book|last=Autenrieth|first=Georg|title=A Homeric Dictionary for Schools and Colleges|publisher=Harper and Brothers|location=United States of America|year=1891|entry=Hephaestus}}</ref> Аналог на Хефест в [[Римска митология|римската митология]] е [[Вулкан (митология)|Вулкан]]. |
'''Хефест''' ({{lang|grc|Ἥφαιστος}}; {{lang|la|Hephaestus}}) в [[древногръцката митология]] е [[бог]], покровител на [[огън]]я и обработката на [[метал]]а като [[ковач]]. Син на [[Хера]], роден на [[Олимп]]. Символът му е наковалня. Докато другите [[бог]]ове съдят хората, водят войни, ходят на лов, Хефест в най-голяма степен може да се нарече занаятчия – трудещият се най-много [[бог]].<ref>Walter Burkert, ''Greek Religion'' 1985: III.2.ii</ref> <ref>{{cite book|last=Autenrieth|first=Georg|title=A Homeric Dictionary for Schools and Colleges|publisher=Harper and Brothers|location=United States of America|year=1891|entry=Hephaestus}}</ref> Аналог на Хефест в [[Римска митология|римската митология]] е [[Вулкан (митология)|Вулкан]]. |
||
[[Файл:Rubens_-_Vulcano_forjando_los_rayos_de_J%C3%BApiter.jpg|мини |
[[Файл:Rubens_-_Vulcano_forjando_los_rayos_de_J%C3%BApiter.jpg|мини|Бог Вулкан, [[Рубенс]]]] |
||
Съгласно [[мит]]а, [[Хера]] родила Хефест от себе си, след като се скарала със [[Зевс]]. |
Съгласно [[мит]]а, [[Хера]] родила Хефест от себе си, след като се скарала със [[Зевс]]. |
||
След като |
След като ѝ показали детето, тя се ужасила от хилавото му телце, хванала го за крачето и го хвърлила към земята. Той паднал в океана. Провървяло му, тъй като наблизо била [[Тетида]], дъщерята на морския старец [[Нерей]] и нейната приятелка [[Евринома]], дъщеря на [[Океан]]. Те го намерили и се грижили за него 9 години. Малкият Хефест не обичал нито [[музика]]та, нито [[танц]]ите, които всички други [[бог]]ове знаели до съвършенство. Не го теглело и към [[война]]та, тъй като бил куц от падането си. Харесвало му да майстори разни неща. Бързо се научил от къс безформено [[злато]] или [[сребро]] да изработва прекрасни бижута и неговите възпитателки скоро били изумени от изяществото на това, което излиза изпод ръцете му. Такава красота те не били виждали нито на небето, нито на земята. Изковал щита на [[Атина]], колесницата на [[Хелиос]], доспехите на [[Ахил]], изваял [[Пандора]] и др. Зевс разбрал за неговата дарба и наредил на Хефест да построи [[Тартар]] с помощта на Хадес. |
||
Съответства на римския бог [[Вулкан (митология)|Вулкан]]. Установен период на поколение:от около 1499 г. пр. Хр. до [[христанизация|христианизацията]] (около 400 г. сл. Хр.); Синоними:''Хефестус'' ( |
Съответства на римския бог [[Вулкан (митология)|Вулкан]]. Установен период на поколение: от около 1499 г. пр. Хр. до [[христанизация|христианизацията]] (около 400 г. сл. Хр.); Синоними: ''Хефестус'' (римски); Култови средища: Светилища на остров [[Лемнос]]. |
||
[[Файл:Hephaistos.temple.AC.02.jpg|мини|Храмът на Хефест, Атина]] |
[[Файл:Hephaistos.temple.AC.02.jpg|мини|Храмът на Хефест, Атина]] |
||
== Литература == |
== Литература == |
||
* Marie Delcourt: ''Héphaistos ou la légende du magicien''. Belles Lettres, Paris 1957, ISBN 2-251-33414-9 |
* Marie Delcourt: ''Héphaistos ou la légende du magicien''. Belles Lettres, Paris 1957, ISBN 2-251-33414-9 |
||
* Frank Brommer: ''Die kleinasiatischen Münzen mit Hephaistos''. In: Chiron. 2, 1972, S. 531–544* Frank Brommer: ''Hephaistos. Der Schmiedegott in der antiken Kunst''. von Zabern, Mainz 1978, ISBN 3-8053-0334-3 |
* Frank Brommer: ''Die kleinasiatischen Münzen mit Hephaistos''. In: Chiron. 2, 1972, S. 531–544* Frank Brommer: ''Hephaistos. Der Schmiedegott in der antiken Kunst''. von Zabern, Mainz 1978, ISBN 3-8053-0334-3 |
||
* Antoine Hermary, Anne Jaquemin: ''Hephaistos''. In: Lexicon Iconographicum Mythologiae Classicae (LIMC). Band 0004IV, Zürich/München 1988, |
* Antoine Hermary, Anne Jaquemin: ''Hephaistos''. In: Lexicon Iconographicum Mythologiae Classicae (LIMC). Band 0004IV, Zürich/München 1988, с. 627 – 654 |
||
* Marie Luise Kaschnitz: ''Hephaistos.'' In: Marie Luise Kaschnitz: Griechische Mythen. Insel, Frankfurt am Main, Leipzig 2001, ISBN 3-458-17071-5, |
* Marie Luise Kaschnitz: ''Hephaistos.'' In: Marie Luise Kaschnitz: Griechische Mythen. Insel, Frankfurt am Main, Leipzig 2001, ISBN 3-458-17071-5, с. 51 – 62 |
||
* [[Омир]], [[Илиада]] 1, 571ff., 18, 395ff. |
* [[Омир]], [[Илиада]] 1, 571ff., 18, 395ff. |
||
* [[Хезиод]], ''Werke und Tage'' 47 |
* [[Хезиод]], ''Werke und Tage'' 47 – 105, ''Prometheus und Pandora'' |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 09:18, 14 януари 2020
Хефест (на старогръцки: Ἥφαιστος; на латински: Hephaestus) в древногръцката митология е бог, покровител на огъня и обработката на метала като ковач. Син на Хера, роден на Олимп. Символът му е наковалня. Докато другите богове съдят хората, водят войни, ходят на лов, Хефест в най-голяма степен може да се нарече занаятчия – трудещият се най-много бог.[1] [2] Аналог на Хефест в римската митология е Вулкан.
Съгласно мита, Хера родила Хефест от себе си, след като се скарала със Зевс.
След като ѝ показали детето, тя се ужасила от хилавото му телце, хванала го за крачето и го хвърлила към земята. Той паднал в океана. Провървяло му, тъй като наблизо била Тетида, дъщерята на морския старец Нерей и нейната приятелка Евринома, дъщеря на Океан. Те го намерили и се грижили за него 9 години. Малкият Хефест не обичал нито музиката, нито танците, които всички други богове знаели до съвършенство. Не го теглело и към войната, тъй като бил куц от падането си. Харесвало му да майстори разни неща. Бързо се научил от къс безформено злато или сребро да изработва прекрасни бижута и неговите възпитателки скоро били изумени от изяществото на това, което излиза изпод ръцете му. Такава красота те не били виждали нито на небето, нито на земята. Изковал щита на Атина, колесницата на Хелиос, доспехите на Ахил, изваял Пандора и др. Зевс разбрал за неговата дарба и наредил на Хефест да построи Тартар с помощта на Хадес.
Съответства на римския бог Вулкан. Установен период на поколение: от около 1499 г. пр. Хр. до христианизацията (около 400 г. сл. Хр.); Синоними: Хефестус (римски); Култови средища: Светилища на остров Лемнос.
Литература
- Marie Delcourt: Héphaistos ou la légende du magicien. Belles Lettres, Paris 1957, ISBN 2-251-33414-9
- Frank Brommer: Die kleinasiatischen Münzen mit Hephaistos. In: Chiron. 2, 1972, S. 531–544* Frank Brommer: Hephaistos. Der Schmiedegott in der antiken Kunst. von Zabern, Mainz 1978, ISBN 3-8053-0334-3
- Antoine Hermary, Anne Jaquemin: Hephaistos. In: Lexicon Iconographicum Mythologiae Classicae (LIMC). Band 0004IV, Zürich/München 1988, с. 627 – 654
- Marie Luise Kaschnitz: Hephaistos. In: Marie Luise Kaschnitz: Griechische Mythen. Insel, Frankfurt am Main, Leipzig 2001, ISBN 3-458-17071-5, с. 51 – 62
- Омир, Илиада 1, 571ff., 18, 395ff.
- Хезиод, Werke und Tage 47 – 105, Prometheus und Pandora
Източници
Външни препратки
- Theoi Project, Hephaestus, Theoi Project
- Greek Mythology Link, Hephaestus, maicar.com
Шаблон:Гръцка митология-мъниче
| ||||||||