Черна (река): Разлика между версии

Черна (Църна)
	Черна (Църна)
	Изворите на Църна над село Цер
	Реса Църна на картата на Северна Македония; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	Северна Македония
Дължина	207 km
Водосб. басейн	5890 km²
Начало
Място	план. Любен
Координати	41°25′01.56″ с. ш. 21°05′05.28″ и. д. / 41.4171° с. ш. 21.0848° и. д.
Надм. височина	1103 m
Устие
Място	Вардар → Егейско море
Координати	41°33′18″ с. ш. 21°58′48.72″ и. д. / 41.555° с. ш. 21.9802° и. д.
Надм. височина	131 m
	Черна в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 07:21, 30 януари 2020

Тази статия е за реката в Северна Македония. За реката в Сърбия, която понякога се нарича Църна река, вижте Църни Тимок.

Църна, по-известна с книжовната форма Черна (на македонска литературна норма: Црна, произнасяно Църна), е река в Северна Македония, най-големият десен приток на Вардар. Дължина 207 km. Площ на водосборния басейн 5890 km².

Етимология

Българското име на реката е превод на тракийското име Erigon, запазено в античните гръцки източници като Εριγών (на новогръцки Εριγώνας), означаващо „черен“, сродно с гръцкото έρεβος „мрак“, албанското errët „тъмен“, арменското erek „вечер“, нордическото røkkr „мрак“, готското riqis „мрак“, санскритското rájas „нощ“, тохарското orkamo „тъмен“^[1].

Географска характеристика

Извор, течение, устие

Река Църна води началото си от планината Любен, на 1103 m н.в., на 1 km източно от село Цер, община Другово. По цялото си протежение неколкократно сменя посоката си във всички посоки на компаса. В най-горното си течение, до шосето Кичево – Битоля тече на югозапад, след това до град Демир Хисар – на югоизток, а след него до село Бучин (община Кривогащани) – на изток. В целия този участък Църна е типична планинска река с тясна и дълбока долина (с малко дилинно разширение в района на Демир Хисар), с бързеи и прагове. След село Бучин рязко завива на юг и пресича по дължина най-голямата котловина в Македония Пелагония, като минава на 8 km източно от град Битоля. В този участък на протежение над 40 km коритото на реката е коригирано с предпазни водозащитни диги и е почти праволинейно, а течението ѝ е бавно и спокойно. При село Брод Църна прави голям завой и потича на изток, а след това на североизток. След село Скочивир реката влиза в най-дългият пролом в Северна Македония – Скочивирската клисура, разделяща планините Селечка и Дрен на запад и северозапад и Нидже и Козяк на югоизток. Цялата тази историко-географска област носи името Мариово. Тук река Църна има типичен планински характер – бързо течение, с тясна, на места каньоновидна долина и високи, на места отвесни и скалисти брегове. В района на село Галище Църна навлиза в Тиквешкото езеро (най-големия язовир в Северна Македония), а в района на село Добротино, където в най-тясната част на Скочивирската клисура е изградена преградната стена на язовира където тя изтича от него. Тук течението на реката става северно, долината ѝ значително се разширява, до 2 – 3 km, но като цяло остава планинска. Влива се отдясно в река Вардар, на 131 m н.в., в непосредствена близост до античния град Стоби, на 2 km северно от село Паликура, община Росоман.

Водосборен басейн, притоци

Водосборният басейн на Църна е с площ от 5890 km² (23,19% от водосборния басейн на Вардар) и обхваща голяма част от южните части на Северна Македония и малък участък от северозападната част на Гърция в района на град Флорина. На югоизток водосборният басейн на Църна граничи с водосборния басейн на река Бошава (десен приток на Вардар), на юг – с водосборните басейни на река Алякмон (от басейна на Егейско море) и други по-малки реки, вливащи в безотточните езера в Северозападна Гърция, на югозапад и запад – с водосборните басейни на реките Семани и Дрин (от басейна на Адриатическо море), а на север – с водосборните басейни на реките Треска и Бабуна (десни притоци на Вардар).

Основни притоци: леви – Блато, Подмолска река; десни – Шемница (46 km, най-голям приток), Драгор (32 km), Йелашка река, Конарска река (15 km), Градешка река (26 km), Блатище.

Икономическо значение, селища

Водите на Църна се използват за напояване (главно в котловината Пелагония) и производство на електроенергия. Долината по горното и средно течение на реката е гъсто заселена, като най-голямото селище е град Демир Хисар), а долното течение е почти безлюдно поради проломният му характер.

Други

Край големия завой на Черна през Първата световна война се разиграва мащабно сражение между българските и съглашенските части, известно като Битка при завоя на Черна.

Източници

↑ Katičic', Radoslav. Ancient Languages of the Balkans. Paris: Mouton, 1976: 147

[1] Katičic', Radoslav. Ancient Languages of the Balkans. Paris: Mouton, 1976: 147

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{друго значение|реката в Северна Македония|реката в Сърбия, която понякога се нарича Църна река,|Църни Тимок}}
 {{Река
-| име                = Черна
+| име                = Черна (Църна)
 | картинка           = Izvori Crna Reka.JPG
-| картинка-описание  = Изворите на Църна
+| картинка-описание  = Изворите на Църна над село Цер
 | местоположение     = {{Флагче|Северна Македония}} [[Северна Македония]]
 | дължина            = 207
-| басейн             =
+| басейн             = 5890
 | отток              =
-| начало-място       = [[Любен (планина)|Любен]]
+| начало-място       = план. Любен
-| начало-гео-ширина  = 41.405892
+| начало-гео-ширина  = 41.4171
-| начало-гео-дължина = 21.118092
+| начало-гео-дължина = 21.0848
-| начало-височина    = 780
+| начало-височина    = 1103
-| устие-място        = [[Вардар]]
+| устие-място        = [[Вардар]] → [[Егейско море]]
-| устие-гео-ширина   = 41.555
+| устие-гео-ширина   = 41.5550
-| устие-гео-дължина  = 21.980278
+| устие-гео-дължина  = 21.9802
-| устие-височина     = 129
+| устие-височина     = 131
 | устие-ширина       =
 | път                =
 | карта              = Северна Македония
-| карта-описание     =
+| карта-описание     = Реса Църна на картата на Северна Македония
 }}
+'''Църна''', по-известна с книжовната форма '''Черна''' ({{lang|mk|Црна}}, произнасяно ''Църна''), е река в [[Северна Македония]], най-големият десен приток на [[Вардар]]. Дължина 207 km. Площ на водосборния басейн 5890 km².
+== Етимология ==
-'''Църна''', по-известна с книжовната форма '''Черна''' ({{lang|mk|Црна}}, произнасяно ''Църна''), е [[река]] в [[Северна Македония]], най-големият десен приток на [[Вардар]]. Дължината и&#768; е 207 километра.
+Българското име на реката е превод на [[тракийски език|тракийското]] име ''Erigon'', запазено в античните гръцки източници като ''Εριγών'' (на [[гръцки език|новогръцки]] ''Εριγώνας''), означаващо „черен“, сродно с гръцкото ''έρεβος'' „мрак“, албанското ''errët'' „тъмен“, [[арменски език|арменското]] ''erek'' „вечер“, [[Нордически език|нордическото]] ''røkkr'' „мрак“, [[готски език|готското]] ''riqis'' „мрак“, [[санскрит]]ското ''rájas'' „нощ“, тохарското ''orkamo'' „тъмен“<ref>Katičic', Radoslav. ''Ancient Languages of the Balkans''. Paris: Mouton, 1976: 147</ref>.
+== Географска характеристика ==
-== Път ==
+=== Извор, течение, устие ===
-Черна извира от извора Църна дупка в близост до село [[Железнец]] на надморска височина от 760 метра. От извора си до село [[Бучин]] Църна тече през областта [[Демир Хисар (област)|Демир Хисар]], а от Бучин до село [[Скочивир]] през най-голямата котловина в Македония [[Пелагония]]. През Пелагония реката тече в посока север-юг, а при село [[Брод (Община Новаци)|Брод]] прави голям завой и потича на североизток. При село Скочивир реката влиза в [[Скочивирска клисура|Скочивирската клисура]], най-дългият [[пролом]] в Северна Македония. Реката тече през областта [[Мариово]], където има характер на планинска река – бърза, с тясно корито и високи брегове. В землището на село [[Галище (Община Кавадарци)|Галище]] Черна навлиза в [[Тиквешко езеро|Тиквешкото езеро]], [[язовир]] оформен преди края на Скочивирската клисура.
+Река Църна води началото си от планината Любен, на 1103 m н.в., на 1 km източно от село Цер, община [[Другово (община)|Другово]]. По цялото си протежение неколкократно сменя посоката си във всички посоки на компаса. В най-горното си течение, до шосето [[Кичево]] – [[Битоля]] тече на югозапад, след това до град [[Демир Хисар (град в Северна Македония)|Демир Хисар]] – на югоизток, а след него до село Бучин (община [[Кривогащани (община)|Кривогащани]]) – на изток. В целия този участък Църна е типична планинска река с тясна и дълбока долина (с малко дилинно разширение в района на [[Демир Хисар (град в Северна Македония)|Демир Хисар]]), с бързеи и прагове. След село Бучин рязко завива на юг и пресича по дължина най-голямата котловина в Македония [[Пелагония]], като минава на 8 km източно от град [[Битоля]]. В този участък на протежение над 40 km коритото на реката е коригирано с предпазни водозащитни диги и е почти праволинейно, а течението ѝ е бавно и спокойно. При село [[Брод (Община Новаци)|Брод]] Църна прави голям завой и потича на изток, а след това на североизток. След село [[Скочивир]] реката влиза в най-дългият [[пролом]] в Северна Македония – Скочивирската клисура, разделяща планините [[Селечка планина|Селечка]] и [[Дрен (планина)|Дрен]] на запад и северозапад и [[Нидже]] и [[Козяк (планина)|Козяк]] на югоизток. Цялата тази историко-географска област носи името [[Мариово]]. Тук река Църна има типичен планински характер – бързо течение, с тясна, на места каньоновидна долина и високи, на места отвесни и скалисти брегове. В района на село [[Галище (Община Кавадарци)|Галище]] Църна навлиза в [[Тиквешко езеро|Тиквешкото езеро]] (най-големия язовир в [[Северна Македония]]), а в района на село [[Добротино]], където в най-тясната част на Скочивирската клисура е изградена преградната стена на язовира където тя изтича от него. Тук течението на реката става северно, долината ѝ значително се разширява, до 2 – 3 km, но като цяло остава планинска. Влива се отдясно в река [[Вардар]], на 131 m н.в., в непосредствена близост до античния град [[Стоби]], на 2 km северно от село [[Паликура]], община [[Росоман (община)|Росоман]].
+=== Водосборен басейн, притоци ===
-По-големи притоци на Черна са [[Драгор (река)|Драгор]], [[Йелашка река]], [[Белашица]], [[Блато (Северна Македония)|Блато]] и други.
+Водосборният басейн на Църна е с площ от 5890 km² (23,19% от водосборния басейн на [[Вардар]]) и обхваща голяма част от южните части на [[Северна Македония]] и малък участък от северозападната част на [[Гърция]] в района на град [[Флорина]]. На югоизток водосборният басейн на Църна граничи с водосборния басейн на река Бошава (десен приток на [[Вардар]]), на юг – с водосборните басейни на река [[Бистрица (Гърция)|Алякмон]] (от басейна на [[Егейско море]]) и други по-малки реки, вливащи в безотточните езера в [[Гърция|Северозападна Гърция]], на югозапад и запад – с водосборните басейни на реките [[Семани]] и [[Дрин]] (от басейна на [[Адриатическо море]]), а на север – с водосборните басейни на реките [[Треска (река)|Треска]] и [[Бабуна (река)|Бабуна]] (десни притоци на [[Вардар]]).
+Основни притоци: леви – Блато, Подмолска река; десни – Шемница (46 km, най-голям приток), [[Драгор (река)|Драгор]] (32 km), [[Йелашка река]], Конарска река (15 km), Градешка река (26 km), Блатище.
-== Икономическо значение ==
-Водите на Черна се използват за [[напояване]] и производство на [[електричество]]. След язовирната стена при село [[Возарци]] до устието си във Вардар при античния град [[Стоби]], Църна има характер на равнинна река.
+== Икономическо значение, селища ==
+Водите на Църна се използват за [[напояване]] (главно в котловината [[Пелагония]]) и производство на електроенергия. Долината по горното и средно течение на реката е гъсто заселена, като най-голямото селище е град [[Демир Хисар (град в Северна Македония)|Демир Хисар]]), а долното течение е почти безлюдно поради проломният му характер.
 == Други ==
 Край големия завой на Черна през [[България в Първата световна война|Първата световна война]] се разиграва мащабно сражение между българските и съглашенските части, известно като [[Битка при завоя на Черна]].
-== Етимология ==
+== Източници ==
-Българското име на реката е превод на [[тракийски език|тракийското]] име ''Erigon'', запазено в античните гръцки източници като ''Εριγών'' (на [[гръцки език|новогръцки]] ''Εριγώνας''), означаващо „черен“, сродно с гръцкото ''έρεβος'' „мрак“, албанското ''errët'' „тъмен“, [[арменски език|арменското]] ''erek'' „вечер“, [[Нордически език|нордическото]] ''røkkr'' „мрак“, [[готски език|готското]] ''riqis'' „мрак“, [[санскрит]]ското ''rájas'' „нощ“, [[тохарски език|тохарското]] ''orkamo'' „тъмен“<ref>Katičic', Radoslav. ''Ancient Languages of the Balkans''. Paris: Mouton, 1976: 147</ref>.
-== Бележки ==
 <references />