Спиро Хаджиев
| Спиро Хаджиев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1945 г.
|
Спиро Иванов Хаджиев е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Спиро Хаджиев е роден на 18 януари 1873 година в костурското село Вишени, тогава в Османската империя, в родолюбиво семейство. Той е сред първите вишенци легални членове на ВМОРО. Влиза в ръководното организационно тяло заедно със свещеник Типо Попкочев, Христо Карайоргов и Димитър Бакрачев като войвода на вишенската чета. Участва активно в подготовката на въстание. При избухването на Илинденско-Преображенското въстание през нощта срещу Илинден, 20 юли начело на селската чета и четите от околните села Спиро Хаджиев напада и превзема казармата на квартируващите във Вишени 150 турски войници, които в безпорядък се изтеглят към Костур. Хаджиев се отличава с четата си в общите сражение заедно с четите от Корещата и Пополе, начело с Иван Попов, Манол Розов и Лазар Поптрайков и участва в нападението на гарнизона в Прекопана, опожаряването на Капещица, превземането на Клисура и това на Невеска, в сражението при Локвите и Вълканови извори над Смърдеш, както и в сраженията при отстъплението към Мариово.[1]
След прекратяването на въстаническите действия и общата амнистия се легализира във Вишени.[1] По-късно обаче се изтегля в Княжество България с четата на Борис Сарафов[1][2] заедно с четниците си Митрето Огненов, Спасе Пувков и Йото Ничев.[1]
В 1908 година, се прибира във Вишени, където оказва съпротива на гръцката пропаганда и участва в отблъскването на нападението на капитан Георгиос Диконимос в същата 1908 година.[1]
Заселва се в преславското село Троица.[3]
На 5 март 1943 година, като жител на село Троица, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]
Умира в село Троица в 1945 година.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Настевъ, Хр. Спиро Ивановъ Хаджиевъ // Илюстрация Илиндень XVI (2 - 3 (152 - 153). Издание на Илинденската Организация, 1944. с. 11.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 176.
- ↑ Настевъ, Хр. Спиро Ивановъ Хаджиевъ // Илюстрация Илиндень XVI (2 - 3 (152 - 153). Издание на Илинденската Организация, 1944. с. 13.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 249.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 490-491.
