Списък на херцозите на Каринтия
Списък на херцозите на Каринтия на херцогство Каринтия (на немски: Herzogtum Kärnten), което съществува като самостоятелно херцогство в Свещената Римска империя от 976 до 1335 г. Образувано е от славянското княжество Карантания (Karantania), което през средата на 8 век идва под франкско владение и до отделянето му от херцогство Бавария през 976 г. е управлявано от баварски князе. През 1335 г. Каринтия попада под владението на Хабсбургите и е обединено с Австрия, Щирия и Крайна.
Каринтия в състава на империята на Каролингите и Бавария
[редактиране | редактиране на кода]Име | Династия | Управление | Титли |
---|---|---|---|
Карломан | Каролинги | 865—880 | крал на Бавария (876) и Италия (877) |
Арнулф Каринтийски | Каролинги | 880—899 | крал на Германия (877), крал на Италия (896), император на Свещената Римска империя (896) |
Луитполд Баварски | Луитполдинги | 899—907 | маркграф на Бавария (889) |
Арнулф I Баварски | Луитполдинги | 907—937 | херцог на Бавария |
Еберхард Баварски | Луитполдинги | 937—938 | херцог на Бавария |
Бертхолд Баварски | Луитполдинги | 938—947 | херцог на Бавария |
Хайнрих I | Саксонска | 947—955 | херцог на Бавария |
Хайнрих II | Саксонска | 955—976 | херцог на Бавария |
Херцогство Каринтия (976–1335)
[редактиране | редактиране на кода]Име | Благордничски род | Управление |
---|---|---|
Хайнрих III Младши от Бавария | Луитполдинги | 976–978 |
Ото I | Салии | 978–983 |
Хайнрих III от Бавария | Луитполдинги | 983–989 |
Хайнрих II | Лиудолфинги | 989–995 |
Ото I | Салии | 995–1004 |
Конрад I | Салии | 1004–1011 |
Адалберо от Епенщайн | Епенщайни | 1012–1035 |
Конрад II | Салии | 1035–1039 |
крал Хайнрих III1 | Салии | 1039–1047 |
Велф III | Велфи | 1047–1055 |
Конрад III | Ецони | 1056–1061 |
Бертхолд I | Церинги | 1061–1072, други източници: до 1077 |
Маркварт IV от Епенщайн | Епенщайни | 1073–1076 ? |
Луитполд от Епенщайн | Епенщайни | 1076–1090 |
Хайнрих III от Епенщайн | Епенщайни | 1090–1122 |
1при Хайнрих III херцогското място е вакантно от 1039 до 1047 |
Първата родна династия на херцогството е образувана от Епенщайните. Техният първи представител, Адалберо от Епенщайн е свален през 1035 г. от Салиите и изгонен. На неговото място следват франкски и швабски регенти. Луитполд от Епенщайн († 1090) е поставен 1077 г. за херцог на Каринтия и Марка Верона от крал Хайнрих IV. Брат му Хайнрих III му помага във властта за сметка на Бамберг, Залцбург и Аквилея. Със смъртта на Хайнрих III родът на Епенщайните изчезва през 1122 г.
- Хайнрих IV (1122–1123)
- Енгелберт (1123–1135)
- Улрих I (1135–1144)
- Хайнрих V (1144–1161)
- Херман (1161–1181)
- Улрих II (1181–1202)
- Бернхард (1202–1256)
- Улрих III (1256–1269)
- Отокар II Пршемисъл (Пршемисловци, 1269–1276)
- Филип фон Спанхайм (1276–1279, номинално)
- крал Рудолф I (Хабсбурги, 1276–1286)
- Майнхард II (1286–1295)
- Ото III (1295–1310)
- Хайнрих VI (1310–1335)
Хабсбурги (от 1335)
[редактиране | редактиране на кода]- Ото IV (1335–1339)
- Албрехт II (1335–1358)
- Фридрих III (1358–1362)
- Рудолф II (1358–1365)
Част Вътрешна Австрия след средновековното наследствено разделение
[редактиране | редактиране на кода]- Албрехт III (1365–1395)
- Леополд (1379–1386)
- Вилхелм (1386–1406)
- Ернст Железни (1406–1424)
- Фридрих V (1424–1493), император
Част Вътрешна Австрия след новото наследствено разделение (от 1564)
[редактиране | редактиране на кода]- Фердинанд V (1521–1564), император Фердинанд I
- Карл II (1564–1590)
- Фердинанд III (1590–1637), император Фердинанд II
- с австрийската главна линия обединени от 1619 г.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Josef Heinzelmann, Beatrix und Adalbero. Kärntnerherzöge und Salierhaus, in: Archiv für Familiengeschichtsforschung, Jg. 7 (2003), S. 31–39.