Направо към съдържанието

Суфизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Заглавието на тази статия може да се сбърка със софизъм.
Мавзолей на Фарид ад-дин Аттар в Нишапур, Иран
Турски дервиш 1860 г.
Дервиши при церемония сема в Истанбул, Турция
Турският инструмент ней

Суфизмът или тасаууф (на арабски: تصوّف, ṣūfīya, تَصَوُّف, tasawwuf; Sufismus, Sufitum, Sufik) е аскетично течение в исляма до 9 век, стремящо се към разкриването на негови скрити мистични измерения.[1][2][3] Последователите на суфизма се наричат суфии или дервиши.

Класическите суфистки учители дефинират суфизма като „учение, чиято цел е поправянето на сърцето и отвръщането му от всичко друго, освен от Аллах Теаля“[4] или като „учение, чрез което човек може да научи как да пътува в Божественото присъствие, да пречисти вътрешната си същност от нечистотата и да я разкраси с различни похвални черти“. Традиционни суфистки практики са повтарянето на имената на Аллах Теаля(зикр)[5] и аскетизма.

Суфизмът възниква и събира последователи сред мюсюлманите в края на 7 век като реакция срещу все по-светския характер на халифата на Умаядите. През следващото хилядолетие суфизмът се разпространява на няколко континента и сред различни култури, развиван първоначално на арабски, а след това и на персийски, турски и други езици.[6]

Най-ранните известни суфисти са самотни мистици, които привличат последователи със силата на личната си святост. Те обучават учениците си как да станат „приятели на Бога“, а онези, които постигат духовно осъществяване, на свой ред учат други. Постепенно неформалната връзка между учители и ученици се формализира с изграждането на тарики (ордени), които са свързани всеки с различен суфистки светец и могат да бъдат шиитски, сунитски, смесени или необвързани. Обикновено извеждат духовното си родословие от пророка Мохамед чрез неговия братовчед и зет Али ибн Абу Талиб, като най-важното изключение е орденът Накшбандия, който свързва началото си с първия халиф Абу Бакр.[7]. Орденът Кадир произлиза от Абд ал Кадир Джилани, орденът Рифаи – от Ахмад Рифаи и т.н.[8] В миналото суфистки ордени като Мевлеви, Накшбенди и Халвенти извършват мисионерска дейност и участват активно в разпространяването на исляма.

По пътя на един дервиш има следните станции, които той трябва да овладее:

  • Schari'a („ислямски закон“)
  • Tariqa („мистичния път“)
  • Haqiqa („истина“)
  • Ma'rifa („вяра“)

Източна и Централна Азия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ahiyya
  • Alawiyyah
  • Azeemia
  • Aissaoua
  • Badawiyya (Badawi)
  • Kunta (Mauren), Baqqa'iyya
  • Bayramiyya/Bayrami
  • Bektaschiyya/Bektaschi
  • Burhaniyya/Burhani
  • Boutchichiya
  • Chishtiyya/Chishti
  • Dandarawiyya
  • Darqawiyya/Darqawi
  • Dhahabiyya
  • Dscha'fariyya
  • Dscherrahiyya/Dscherrahi
  • Faruki
  • Ghamkoliya (Naqshbandi/Qadri/Qalandari/Chishti/Suharwardi)
  • Ghamkol Sharif (Naqshbandi/Qadri/Qalandari/Chishti/Suharwardi)
  • Ghamkoliya Iqbaliya (Naqshbandi/Qadri/Qalandari/Chishti/Suharwardi)
  • Ghamkoliya Nooriya (Naqshbandi/Qadri/Qalandari/Chishti/Suharwardi)
  • Haziriyya/Haziri
  • Haksariyya
  • Hayatiyya/Hayati
  • Isma'iliyya
  • Khalwatiyya/Halveti
  • Khatmiyya
  • Kubrawiyya
  • Maktab Tarighat Oveyssi Shahmaghsoudi
  • Malamiyya/Malami
  • Mevleviyya/Mevlevi
  • Mouridiyya/Muriden
  • Nadiriyya/Nadiri
  • Naqschbandiyya/Naqschbandi
  • Nasiriyya
  • Nimatullahi
  • Nur Ashki Jerrahi Sufi Order
  • Nuraniyya
  • Nurbakhshiyya/Nurbakhshi
  • Qadiriyya/Qadiri
  • Ramazaniyya/Ramazani
  • Raschidiyya
  • Rifaiyya/Rifai, Rufaiyya/Rufai
  • Safawiyya
  • Salihiyya
  • Sanussiyya/Senussi
  • Suhrawardiyya/Suhrawardi
  • Schadhiliyya
  • Tidschani/Tidschaniyya
  • Yaschrutiyya
  • Yeseviyya/Yesevi-Tariqa
  • Sufi Movement International
  • Sufi Order International
  • Sufism Reoriented
  • Golden Sufis
  • James Fadiman, Robert Frager, Essential Sufism. HarperOne, New York 1999, ISBN 978-0-06-251475-2
  • Reynold A. Nicholson, Studies in Islamic Mysticism. Cambridge University Press, Cambridge 1979, ISBN 978-0-521-29546-8
  • Yaşar Nuri Öztürk, The Eye of the Heart. An Introduction to Sufism and the Tariqats of Anatolia and the Balkans
  • ʿAbd al-Qadir as-Sufi, Was ist Sufismus? Eine Einführung in Geschichte, Wesen und meditative Praxis der islamischen Mystik. O. W. Barth, Bern/München/Wien 1996, ISBN 3-502-65496-4.
  • Éric Geoffroy, Initiation au soufisme. Fayard, Paris 2004, ISBN 2-213-60903-9.
  1. Godlas, Alan. Sufism -- Sufis -- Sufi Orders: Sufism's Many Paths // uga.edu. University of Georgia, 2011. Посетен на 6 октомври 2011. (на английски)
  2. Keller, Nuh Ha Mim. How would you respond to the Claim that Sufism is bid'a? // masud.co.uk. masud.co.uk, 1995. Посетен на 6 октомври 2011. (на английски)
  3. Fattani, Zubair. The meaning of Tasawwuf // islamicacademy.org. islamicacademy.org, 2011. Посетен на 6 октомври 2011. (на английски)
  4. Zarruq, Ahmed et al. The Principles of Sufism. Amal Press, 2008. (на английски)
  5. Ibn al-ʻArabī, Muhyiddin et al. A Prayer for Spiritual Elevation and Protection. Anqa Publishing, 2007. ISBN 9780953451302. (на английски)
  6. Sells, Michael Anthony. Early Islamic mysticism: Sufi, Qurʼan, Miraj, poetic and theological writings. Paulist Press, 1996. ISBN 9780809136193. p. 1. (на английски)
  7. Kabbani, Muhammad Hisham. Classical Islam and the Naqshbandi Sufi Tradition. Islamic Supreme Council of America, 2004. ISBN 1930409230. p. 557. (на английски)
  8. Смоули, Ричард; Кини, Джей. Скритата мъдрост. Пътеводител в западните духовни традиции. Кибеа, 2009, с. 274