Тополица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тополица
Панорамен изглед на Тополица
Панорамен изглед на Тополица
Общи данни
Население878 души[1] (15 март 2024 г.)
40,8 души/km²
Землище21,563 km²
Надм. височина175 m
Пощ. код8549
Тел. код05532
МПС кодА
ЕКАТТЕ72727
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Айтос
Васил Едрев
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Миляка (ГЕРБ)
Тополица в Общомедия

Топо̀лица е село в Югоизточна България, община Айтос, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Тополица се намира на около 11 km запад-северозападно от общинския център град Айтос. Разположено е в южното подножие на Карнобатската планина, Източна Стара планина, южно от рида Караманица (най-висока точка 598 m). Климатът е преходноконтинентален. В землището преобладават наносни почви, ранкери[2] и литосоли[3].[4]

Общинският път, минаващ през Тополица, води на изток през село Карагеоргиево към Айтос, а на запад към село Кликач с разклонения към селата Раклиново и Черноград. На север тесен асфалтиран път от Тополица се изкачва към няколкото хижи по рида Караманица и от него се отклонява вдясно неасфалтиран път към село Зайчар. На около 0,5 km южно от Тополица минава железопътната линия Пловдив – Бургас, на която има гара Тополица. Надморската височина в центъра на селото е около 185 m, на север нараства до около 215 – 220 m, а на юг намалява до около 170 m.

На юг-югозапад от селото, на реката отвъд железопътната линия има язовир, поделен между землищата на Тополица и съседното село Черноград.[5]

В землището на Тополица, на около 2 km северно от селото, се намира обширната местност Жълти хан.[6][7] През 1937 г. съществувалото дотогава там самостоятелно село Жълти хан[8] е присъединено към село Тополица[4][9].

История[редактиране | редактиране на кода]

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Кавак махле. Преименувано е на Тополица през 1934 г.[10][4][11]

Първото училище в Тополица е от I884 г. През 1927 г. е основано читалище „Изгрев", през 1929 г. – кредитна кооперация.[4]

През 1950 г. е учредено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Христо Ботев“ – с. Тополица, Бургаско, съхраняваната документация на/за което е от периода 1949 – 1995 г., през който период стопанството съществува самостоятелно между 1948 г. и 1958 г. Информацията в архива сочи следните му организационни форми и съответни периоди на документацията за тях[12]:

  • Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Христо Ботев“ – с. Тополица, Бургаско (1948 – 1958);
  • ТКЗС „Тополица“ – с. Тополица, Бургаско (1990 – 1992);
  • Земеделска производствена кооперация (ЗПК) „Съзнание“ – с. Тополица, Бургаско (1992 – 1992) и последно
  • Ликвидационен съвет на ЗПК „Съзнание“ – с. Тополица, Бургаско (1992 – 1995).

През 1958 г. ТКЗС „Христо Ботев“ се влива в обединеното ТКЗС с център село Пирне, след което вероятно преминава и през характерната за времето структура АПК, преди да стане през 1990 г. отново ТКЗС – с име ТКЗС „Тополица“.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на село Тополица[13] наброява към 1934 г. 1107 души, поради миграция към 1946 г. и 1956 г. намалява с 1/3, а към 1965 г. – възстановява числеността си от 1934 г., и след максимума от 1127 души към 1985 г. постепенно намалява до 927 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[14]

Численост
Общо 979
Българи 292
Турци 650
Цигани -
Други 12
Не се самоопределят 5
Неотговорили 20

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Мнозинството от населението на селото се състои от помаци и турци, изповядващи сунитски ислям. Българите тук са източноправославни християни, има и някои силно атеизирани. Църквата „Свети Димитър“ е построена преди 1944 г., ремонтирана е през 1999 г., а джамията е построена през 1998 г.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Тополица към 2020 г. е център на кметство Тополица.[15][16]

В село Тополица към 2020 г. има:

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основният поминък на населението са зеленчукопроизводство и животновъдство. В село Тополица са концентрирани около 50% от лукопроизводителите в страната, но в последно време производството им е намаляло.

Кооперация „Съзнание“ изнася селскостопанска продукция предимно за Италия. Селото е най-големият производител на арпаджик[24] в България.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

В района на селото има почивни станции (бунгала и хижи). Някои от по-известните и предпочитани за отдих хижи са: „Строител“, „Тополица“, „Диви нощи“, „Горски рай“, „Мелиоратор“, „Здравец“, „Бяла Река“.

Природни и културни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Като цяло селото е известно с големите си и модерни къщи, повечето строени преди 1989 г.

В двора на кметството на нисък постамент са поставени две големи мраморни плочи. Паметникът е посветен на загиналите във войните: Балканска война; Първа световна война; Отечествена война 1944 – 1945 г. На паметника има надпис „Те умряха за България!“; „Слава на Героите!“ и списък на загиналите.[25]

На сградата на кметството е монтирана мраморна паметна плоча, посветена на загиналите в Отечествената война 1944 – 1945 г. Има надпис „Загинали в Отечествената война“; Вечна Слава!“ и списък на загиналите.[25]

В Тополица се намира родната къща на майор Тодор Йовков Тодоров[26], загинал през 1952 г. при изпълнение на служебния си дълг, която съществува и до днес и е запазена в своя автентичен облик. Има и изграден паметник в двора на училището.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Селото има футболен отбор – ФК „Бяла река“ (Тополица). Футболният клуб се състезава в Б ОФГ ЗАПАД. През март 2016 година ФК „Бяла река“ (Тополица) се сдобива със собствен стадион. Стадионът е изграден в северния край на селото по общински Проект. През 1991 г. отборът стига до четвъртфинал за купата на България, но отпада от отбора на Ботев Пловдив с 8 – 2.


Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. РАНКЕРИ, (Umbric Leptosols по ФАО) (англ. rankers) – подтип плитки канелени и сиви горски азонални почви. Те са слабо развити, имат само един почвен хоризонт (А) с дълбочина от 0,1 до 0,4 m, намиращ се върху основната скала. Цветът е им е тъмен – тъмнокафяв до черен. Образувани са върху силикатни скали. Покрити са с горска или тревна растителност.
  3. ЛИТОСОЛИ, Lithic Leptosols по ФАО (от грц. lithos – камък и лат. solum – почва, земя) – подтип плитки слаборазвити азонални почви. Имат неизразен и слабо развит почвен профил и хоризонт (А) с дълбочина до 10 cm. Литосолите са развити пряко върху здравата основна скала и съдържат късове от нея. Характерни са за планинските райони.
  4. а б в г Голяма енциклопедия „България“, том 11, стр. 4426, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
  5. Агенция по геодезия, картография и кадастър, Карта, село Тополица, поземлени имоти 72727.26.61 и 81102.28.37; към април 2020 г., архив на оригинала от 8 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180908161738/https://kais.cadastre.bg/bg/Map, посетен на 11 април 2020 
  6. Агенция по геодезия, картография и кадастър, Карта; Тополица, местност „Жълти хан“, архив на оригинала от 8 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180908161738/https://kais.cadastre.bg/bg/Map, посетен на 11 април 2020 
  7. Топографска карта: Лист от карта K-35-43. Мащаб: 1 : 100 000.; село Тополица, Жълти хан
  8. До 1934 г. село Жълти хан, заедно със селата Рътлина (заличено през 1982 г.), Завет, Череша, Ведрово и Раклиново, е в състава на тогавашната община Скалак, която е закрита през 1934 г. и включена в състава на тогавашната община Тополица. Източник: Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Пътеводител на архивните фондове, колекциите и частичните постъпления (1823 – 1944). Част І, стр. 37, фонд 739К, Селско общинско управление – село Скалак
  9. Към април 2020 г. в Националния регистър на населените места не са посочени данни за присъединяване на село Жълти хан към Тополица, както и няма посочени данни за съществувало някога село Жълти хан.
  10. Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 18781987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 268; министерска заповед 2820, обнародвана на 14 август 1934 г.
  11. Справка за с. Тополица, общ. Айтос, обл. Бургас към 14.08.1934 г.; Събитие: промяна на наименование
  12. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Списък на фондове от масив „С“; фонд 433, Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Христо Ботев“ – с. Тополица, Бургаско; Промени в наименованието на фондообразувателя
  13. Справка за населението на с. Тополица, общ. Айтос, обл. Бургас
  14. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  15. Справка за събитията за кметство Тополица, общ. Айтос
  16. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Бургас, кметство Тополица
  17. Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, Основно училище „Светлина“, село Тополица, община Айтос, област Бургас[неработеща препратка]
  18. Детайлна информация за читалище „Изгрев – 1927 г.“, село Тополица, община Айтос, област Бургас
  19. Информационна карта за 2016 г., читалище „Изгрев – 1927 г.“, село Тополица, община Айтос, област Бургас
  20. Национален регистър на храмовете в Република България, Тополица, община Айтос, област Бургас; джамия
  21. Национален регистър на храмовете в Република България, Тополица, община Айтос, област Бургас; църква
  22. Български пощи, Пощенски станции, област Бургас, 8549 Тополица // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2020-04-11.
  23. Министерство на образованието и науката, Регионално управление на образованието – град Бургас; Айтос – градини: Тополица, детска градина „Детелина“
  24. АРПАДЖЍК, мн. няма, м. Дребен кромид лук за разсад, получен от семе.
  25. а б Регистър на военните паметници и паметни плочи в област Бургас; село Тополица (видяно към 2020 г.)
  26. На паметната плоча, монтирана на сградата на кметството, в списъка на загиналите в Отечествената война 1944 – 1945 г. фигурира и „Тодор Иванов Тодоров – убит на 16.09.1952 г. край гр. Петрич“ – вероятна е идентичност с „майор Тодор Йовков Тодоров“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]