Усие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Усие
Усје
— село —
Старата част на Усие
Старата част на Усие
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаКисела вода
Географска областКършияка
Надм. височина317 m
Население845 души (2002)
МПС кодSK
Усие в Общомедия

Усие (на македонска литературна норма: Усје) е село в община Кисела вода на Република Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Усие е разположено в Скопската котловина и на практика е квартал на столицата Скопие.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Атанасий“ в Усие.

В края на XIX век Усие е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Усие живеят 140 българи християни.[1]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Усие има 160 българи екзархисти и работи българско училище.[2]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Усия (Usija) като българско християнско село.[3]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Усия като българско село.[4]

Според преброяването от 2002 година Усие има 845 жители.[5]

Новата част на Усие, циментовият завод и Скопие.
Националност Всичко
македонци 830
албанци 0
турци 1
роми 0
власи 7
сърби 6
бошняци 0
други 1


Личности[редактиране | редактиране на кода]

Васил Аджаларски с четниците си Трифун Аджаларски, Йордан Иванов, Васил от Усие и Сава от Сълне (Горно или Долно)
Водене на овен на курбан в Усие
Родени в Усие
  • Васил, деец на ВМОРО, четник на Васил Аджаларски

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
  3. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  4. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 11 октомври 2007