Форт (ЗРК)
| „Форт“ НАТО: SA-N-6 Grumble | |
 ЗРК „Форт“ на крайцер от проекта 1164 | |
| Обща информация | |
|---|---|
| Вид | Зенитно-ракетен комплекс с морско базиране |
| История на производство и служба | |
| Изобретател | Титов, Евгений Афанасьевич |
| Производител | НПО „Алтаир“ (гл.к. В. А. Букатов)[1] НИИП (РЛС) МКБ „Факел“ (Ракети),  СССР/ Русия |
| На въоръжение | 1984 г. – понастоящем |
| На служба при |  СССР Русия |
| „Форт“ в Общомедия | |
Форт, С-300Ф (експортно наименование – Риф, според класификацията на НАТО SA-N-6 Grumble (на български: Мърморя)) е съветски/руски зенитно-ракетен комплекс с морско базиране и установка за вертикален пуск, предназначен за унищожаване на високоскоростни, маневрени и маломерни цели на произволен диапазон височини от свръхмалки до големи[2]. Главен конструктор – Титов, Евгений Афанасиевич[3].
История[редактиране | редактиране на кода]
Създава се на основата на сухопътната ЗРС С-300П, приета на въоръжение през 1980 г. Предназначен е за въоръжение на ракетните крайцери от проектите 1144 и 1164, а също и от неосъществения проект 1165[4].
Главен разработчик е ВНИИ РЕ МСП (впоследствие преобразуван в НПО „Алтаир“), с главен конструктор – В. А. Букатов. Авансовия проект е изготвен през 1966 г[4]. През 1977 г. опитен образец на този ЗРК за първи път е поставен на големият противолодъчен кораб „Азов“[5]от проекта 1134-Б. „Азов“ изначално се строи по модифициран проект, със замяната на кърмовата установка на ЗРК „Щорм“ с новия ЗРК. Към момента на построяването ЗРК „Форт“ все още не е готов и година кораба плава без него[6]. В състава на опитния образец влиза пускова установка от шест барабана (всичко 48 ракети) и системата за управление 3Р41[1].
През 1983 г. на крайцера „Киров“ от (проекта 1144) са завършени държавните изпитания на комплекса. Официалното приемане на въоръжение е през 1984 г[1].
Конструкция[редактиране | редактиране на кода]
Установка за вертикален пуск[редактиране | редактиране на кода]
Установките за вертикален пуск на ЗРК „Форт“ са подпалубни, револверен тип. Произвеждат се в две модификации: Б-203 за шест и Б-204 за осем барабана. Всеки барабан е разчитан за осем ракети в транспортно-пускови контейнери, които са вертикално поставени на направляващите релси. Един от барабаните винаги се намира под пусковия люк. След излизането на ракетата барабана автоматично се завърта с 1/8 от пълния оборот и изкарва на линия за старт поредната ракета. Осигуряваният интервал на стрелба е 3 секунди. Презареждането на ПУ се осъществява от специално палубно зарядно устройство. Установките Б-203 и Б-204 заемат площад 120 и 166 квадратни метра съответно[4].
Електронно оборудване[редактиране | редактиране на кода]
Управлението на ракетите се осъществява от СУО 3Р41, основата на която е многофункционален радар с фазирана антенна решетка. Насочването по ъгъл на елевация е електронно, по азимут – механично (със завъртане на антенния пост) и електронно (отклонение на лъча с помощта на ФАР)[7]
Ракети[редактиране | редактиране на кода]
Старт[редактиране | редактиране на кода]
Пуска на ракетата се осъществява от вертикално разположен транспортно-пусков контейнер. При старта контейнера се надува от барутен акумулатор на налягане, в резултат на което се разрушава отслабения от радиални канали композиционен покрив на контейнера. Едновременно сработва разположения вътре в контейнера катапулт, който изхвърля ракетата на височина около 20 м. Катапулта представлява пневматични цилиндри с щокове, съединени отдолу на ракетата[4].
След излизането от контейнера се разтварят аеродинамичните управляващи повърхности. На височина 20 м, когато скоростта на ракетата намалява до нула, се включва маршевия двигател и газодинамичните рули, които ориентират ракетата в пространството и я разгръщат по посока на целта[4].
Ракета 5В55РМ[редактиране | редактиране на кода]
ЗУР 5В55РМ – твърдгоривна ракета с вертикален старт, изпълнена по нормална аеродинамична схема с газодинамична система за маневриране. Насочва се по целта чрез комбинирана система за управление – радиокомандна на маршевия участък и радиокомандна със съпровождане чрез ракетата на финалния. Целта се поразява от осколочно-фугасна бойна част с маса 130 кг с радиолокационен взривател[5].
Ракетите се съхраняват в херметични транспортно-пускови контейнери (ТПК) и се намират в подпалубни установки за вертикален пуск (УВП). Вертикалният старт на ракетата се осъществява от контейнерите чрез пневматично катапултиращо устройство. Маршевият двигател се задейства след излитането на ракетата от контейнера на височина 20 – 25 м от палубата[5].
Гарантира се работоспособност на ракетата в ТПК в течение на 10 години без техническо обслужване. Презареждането на УВП се осъществява с използването на палубно зарядно устройство[5].
Ракетата е унифицирана с ракетата 5В55Р за наземния ЗРК С-300П[5].
Ракета 48Н6[редактиране | редактиране на кода]
На крайцера „Адмирал Нахимов“ (третият кораб от проекта 1144) е поставен усъвършенстван вариант на комплекса (С-300ФМ), в който се използва ракетата 48Н6 с бойна част насочен тип, унифицирана със сухопътния комплекс С-300ПМ. Ракетата превъзхожда по габарити 5В55РМ, за нея е разработена пусковата установка Б-203А. Ракетата 48Н6 има максимална далечина на поражение до 150 км, но съществуващата към 1993 г. система за управление допуска далечина само 93 км[8].
Експортният вариант на ракетата носи наименованието 48Н6Е[4].
Време за работа на твърдогоривния ракетен двигател – до 12 с. След ускоряване до скорост 1900 – 2100 м/с и изразходване на горивото ракетата лети по инерция[4].
Ракетата е разработена от НПО „Факел“ и се произвежда от ПО „Ленинградски северен завод“ и ММЗ „Авангард“[4].
Ракета 48Н6E2[редактиране | редактиране на кода]
На крайцера „Петър Велики“ (четвъртият кораб на проекта 1144) освен модернизирания кърмов комплекс с 48 ракети 48Н6, е поставен и нов носов комплекс С-300ФМ „Форт-М“ с 48 ракети 48Н6Е2[8].
Ракетата 48Н6E2 е унифицирана с аналогичната ракета, използвана в наземния комплекс С-300ПМУ2. Далечната граница на зоната за поразяване е увеличена до 200 км. Повишена е ефективността на прихващане на балистични ракети с осигурено унищожаване на бойната частна целта[4].
Ракета 9М96[редактиране | редактиране на кода]
В перспектива е възможна по-нататъшна модернизация на „Форт“ с използването на зенитни ракети от семейството 9М96 по разработка на КБ „Факел“. В стандартния транспортно-пусков контейнер ЗРК „Форт“ се помещават 4 такива ракети, което увеличава боекомплекта 4-кратно[8].
Недостатъци[редактиране | редактиране на кода]
ЗРК „Форт“ става първият в света корабен ракетен комплекс, използващ за съхранение и пуск на ракетите установка с вертикален пуск (УВП). Използването на УВП позволява значително да се увеличи темпа на стрелба (до 3 секунд за един пуск) и да се съкрати времето за подготовка на ЗРК за стрелба. Въпреки това, явните преимущества на новата система за пуск са съчетани с недомислени конструкторски решения[2].
Вместо разработката на установки от килиен тип (това решение се ползва от САЩ, Франция, Англия и други страни), под предлог намаляване на размерите и броя отвори в палубата е решено да се използват револверни установки. В револверната установка ракетите се намират във въртящ се барабан по 6 – 8 контейнера с ракети в един барабане с един пусков люк на всеки барабан, за това за пуск на следващата ракета е необходимо да се завърти барабана, за да може поредния контейнер да заеме позиция под пусковия люк[2].
В резултат на това масата на пусковата установки в сравнение с появилите се по-късно в САЩ килийни УВП Mk 41 се оказва при еднаква вместимост 2 – 2,5 пъти повече, а по обем – 1,5 пъти повече. В края на 1980-те години започват работи за създаване на килийни УВП, но до разпадането на СССР тези работи не са завършени[2].
Въртящата се част на антенния пост на СУО 3Р41 включва в себе си не само антената, но и високочестотен блок, което увеличава масата на въртящите се части до 30 т и изисква увеличаване на мощността на трансмисията му. В същото време американските конструктори при някои корабни радари с ФАР (например, AN/SPY-1) въобще се отказват от движещи се антени, пометвайки голям брой от тях на преградите на надстройките[2].
В резултат минималната водоизместимост на кораба-носител на ЗРК „Форт“ се оказва равно на 6500 т, и този ЗРК е наличен само на ракетните крайцери[2].
Модернизация[редактиране | редактиране на кода]
В началото на 1990-те години е проведена модернизация на ЗРК „Форт“ във връзка с приемането на въоръжение в сухопътните войски на модернизирания ЗРК С-300ПМУ-1. Модернизирания комплекс (той получава названието С-300ФМ „Форт-М“) се отличава с използването на ракети с голяма далечина на полета, унифицирани с наземни комплекс. Намаляване на масо-габаритните характеристики на комплекса няма[2].
Тактико-технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]
В таблицата са посочени тактико-техническите характеристики на ЗРК „Форт“[1]
| Характеристика | Тип ракета | ||
|---|---|---|---|
| 5В55РМ | 48Н6E | 48Н6Е2 | |
| Година на приемане на въоръжение | 1984 г. | ||
| Зона на поразяване по далечина (на ракетата) | 5 – 75 км | 5 – 150 км[9] | 5 – 200 км[9] |
| Зона поражение по далечина (на ЗРК) | 5 – 75 км | 5 – 90 км[10] | |
| Зона на поражение по височина (на ракетата) | 25 – 25 000 м | 10 – 27 000 м[9] | 10 – 27 000 м[9] |
| Зона на поражение по височина (на ЗРК) | 25 – 25 000 м | 25 – 25 000 м[10] | |
| Скорост на полета на ЗУР | до 2000 м/с | до 2100 м/с[10] | |
| Скорост на целта | 50 – 1300 м/с | до 3000 м/с[2] | |
| Брой съпровождаеми цели | до 6 | ||
| Брой едновременно насочвани ракети | до 12 | ||
| Насочване на маршевия участък | радиокомандно | ||
| Насочване на финалния участък | СУ чрез ракетата | ||
| Дължина ЗУР | 7,25 м |
7,5 м[4] | 7,5 м[9] |
| Диаметър на корпуса ЗУР | 0,508 м | 0,519 м[10] | 0,519 м[9] |
| Размах на крилата | 1,124 м[10] | 1,134 м[10] | 1,134 м[9] |
| Маса на ЗУР | 1664 кг |
1900 кг[4] 1800 кг[9] |
1840 кг[9] |
| Маса на бойната част | 130 кг | 143 кг[4] 145 кг[9] |
180 кг[9] |
| Тип БЧ | осколочно-фугасна | ||
| Дължина на ТПК | 8,0 м[2] | ||
| Диаметър на ТПК | 1,0 м[2] | ||
| Маса на ТПК | 2300 кг[2] | 2580 кг[4] | |
| Тип на двигателя | РДТГ[2] | ||
| Маса на ЗРК | > 200 т[2] | | ||
Установки на корабите[редактиране | редактиране на кода]
ГПК от проекта 1134-БФ „Форт“ – 6 пускови за С-300Ф (48 ракети)
Крайцери проект 1144 – 12 пускови за С-300Ф (96 ракети). На „Петър Велики“ 6 пускови за С-300Ф и 6 пускови за С-300ФМ.
Крайцери проект 1164 – 8 пускови за С-300Ф (64 ракети)
Ескадрени миноносци тип 051С – 6 пускови за С-300ФМ (48 ракети)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Вадим Воронин «Форт» универсальный. – Вестник ВКО, 2004, № 1.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Кузин В.П., Никольский В.И. Военно-Морской Флот СССР 1945 – 1991. СПб, Историческое Морское Общество, 1996. – 653 с, ил.
- ↑ Справка, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304110802/http://raspletin.com/rabota-u-nas-54945/vakansii/send-resume/405-titov-evgenij-afanasevich, посетен на 17 април 2018
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Ганин С.М., Карпенко А.М. Зенитная Ракетная система С-300. – Невский бастион, 2001.
- ↑ а б в г д «Форт», С-300Ф (SA-N-6, Grumble), корабельный зенитный ракетный комплекс коллективной обороны Архив на оригинала от 2012-01-15 в Wayback Machine. на сайте „Оружие России“.
- ↑ Машенский С. Н. Великолепная семёрка. Крылья „Беркутов“. Большие противолодочные корабли проекта 1134Б, вертолёты Ка-25. 32 с. ISBN 978-5-902863-14-4.
- ↑ Norman Friedman. The Naval Institute guide to world naval weapons systems, 1997 – 1998. ISBN 1557502684, 9781557502681.
- ↑ а б в Зенитный комплекс С-300Ф (Форт) на сайте „Ракетная техника“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Зенитные управляемые ракеты средней дальности 5В55Р, 48Н6Е, 48Н6Е2 – www.rusarmy.com.
- ↑ а б в г д е Кузин В.П. Атомные ракетные крейсеры проекта 1144 // Альманах „Тайфун“, 1999, № 4.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Aegis RIM-66M-2
- Aster 30 Block 1 с пускови установки Sylver А-50 (базова) или А-70
- Циркон (3М22)
- П-800 „Оникс“
- Калибър (ПКР)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Зенитные управляемые ракеты 9М96Е и 9М96Е2 – www.rusarmy.com. ((ru))
- Зенитно-ракетный комплекс С-300 – www.titus.kz. ((ru))
- 9M96 air defense missile[неработеща препратка] – legion.wplus.net. ((ru))
- Jerome Murray. The Surface-to-Air Missile System MSAM / MRADS / Vityaz // Special report. DTIG.org Defense Threat Informations Group, 2007. Архивиран от оригинала на 17 май 2012. Посетен на 21 август 2011. (на английски) Архив на оригинала от 2012-05-16 в WebCite ((en))
- Anti-Aircraft Missiles ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Форт (ЗРК)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Форт (зенитный ракетный комплекс)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |