Направо към съдържанието

Фьодор Шмид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фьодор Шмид
Friedrich Karl Schmidt
руски ботаник, геолог, палеонтолог от немски произход

Роден
Починал

Националност Русия
Учил вДорпатски университет
Работилзаместник-директор на ботаническата градина в Дерпт
Научна дейност
Областгеология, ботаника, палеонтолог
Работил вДорпатски университет
Руска академия на науките
Фьодор Шмид в Общомедия

Фьодор Богданович Шмид (Фридрих Карл Шмид) (на руски: Фёдор Богданович Шмидт; на немски: Friedrich Karl Schmidt) е руски ботаник, геолог, палеонтолог от немски произход.

Произход и години на учение (1832 – 1859)

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 януари 1832 година (стар стил) в имението Кайема, Лифляндска губерния, Руска империя (днес в Естония), в немско семейство. През 1852 г. завършва Университета в Дерпт (днес Тартуски университет). Първоначално се занимава с ботаника и през 1855 г. защитава магистратура по тази наука, но впоследствие се посвещава на геологията и палеонтологията. Става най-добрия специалист по изучаването на силурския геоложки период в Прибалтийския район. От 1856 до 1859 г. е заместник-директор на ботаническата градина в Дерпт.

Експедиционна дейност (1859 – 1866)

[редактиране | редактиране на кода]

През 1859 г., вече известен със своите научни трудове, е поканен от Руското географско дружество да вземе участие в качеството си на геолог и ботаник в Амурско-Сахалинската експедиция (1859 – 1862). Освен него в експедицията влизат топографът Герасим Василиевич Шебунин и ботаникът Пьотър Петрович Глен.

През юли 1859 г. извършва геоложки изследвания в източното Задбайкалие. От средата на август до края на септември се спуска по реките Шилка и Амур до устието на Усури и извършва геоложки изследвания покрой теченията на реките. През пролетта на 1860 изследва долното течение на Амур, в т.ч. езерата Кизи, Кади, Орел и др. През лятото и есента на 1860, заедно с Шебунини, изследва и картира западното крайбрежие на Сахалин на протежение около 700 км. През 1861 г. изследва геологията на река Суйфун (245 км), вливаща се в Амурския залив на Японско море. От нея се прехвърля към езерото Ханка и по река Усури се спуска до Хабаровск, където зимува. През май 1862, отново заедно с Шебунин, изследва река Амгун (ляв приток на Амур) от устието ѝ, до устието на левия ѝ приток река Немилен (около 300 км). Изкачва се по река Керби (десен приток на Немилен), пресича хребета Дусе-Алин (2326 м) и изследва цялото течение на река Бурея (623 км, ляв приток на Амур).

В резултат на неговите изследвания е намерена изкопаема юрска флора в Амурска област и са открити кредни и третични наслагвания на остров Сахалин. Изучава флората на острова, прави му първото растително и геоложко описание и в резултат на своите изследвания предлага разделянето му на две физикогеографски и растителни области. Съставя първата геоложка карта на крайбрежието на залива Петър Велики.

За работата си в Далечния Изток Шмид е награден от Руското географско дружество със златен медал.

През 1866 г. е отправен от Руската академия на науките да изследва вътрешните части на Гиданския полуостров и долното течение на Енисей, където открива труп на мамут.

Научна кариера и последни години (1867 – 1908)

[редактиране | редактиране на кода]

През 1872 г. става професор, а през 1874 – академик в Руската академия на науките. Продължава работата по изучаването на силурската система и изследването на ледниковите образувания в Прибалтийския край. Описва и систематизира доставените от руски научни експедиции колекции от минерали и растения.

От 1873 до 1900 г. е директор на Минераложкия музей към Академията на науките.

Умира на 8 ноември 1908 година (стар стил) в Санкт Петербург на 76-годишна възраст.

Неговото име носят:

  • „Untersuchungen über d. silurische Formation von Estland“, Nord Livland u. Oesel, 1858.
  • „Wissenschaftliche Resultate d. Mamuth-Expedition an den unterem Enisej“ // Труды Сибирской экспедиции, 1865 – 1874 (ботаническая, зоологическая, геологическая часть, палеонтология и исторические отчёты).
  • Шмидт Ф. Б. и Глен П. П. „Труды сибирской экспедиции Императорского русского географического общества. Физический отдел“. Т. 1. Исторические отчёты. СПб. 1868.
  • „Окаменелости меловой формации с острова Сахалина“ // Труды сибирской экспедиции Императорского русского географического общества. Физический отдел. Т. 3. вып. 1. СПб. 1873.
  • „Ботаническая часть“ // Труды сибирской экспедиции Императорского русского географического общества. Физический отдел. Т. 2. СПб. 1874.
  • „Miscellanea silurica. Revision der ostbaltischen silurischen Trilobiten“, 1881 – 1902. Ревизия силурийских трилобитов Прибалтики, 1881 – 1907 (описаны 250 видов трилобитов и дана схема расчленения силурийских отложений).
  • Аветисов, Г. П., Шмидт, Федор (Фридрих) Богданович (Готлибович), Имена на карте Арктики
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86, Т. 4: Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), М., 1985, стр. 122 – 123.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Шмидт, Фёдор Богданович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​