Хортензия Манчини
Хортензия Манчини Hortense Mancini | |
херцогиня на Ла Мейоре, херцогиня на Майен, херцогиня Мазарини, графиня на Розоа | |
![]() Портрет на Хортензия Манчини от Якоб Фердинанд Вут | |
Родена | |
---|---|
Починала |
Челси, Кралство Англия |
Погребана | Франция |
Герб | |
![]() | |
Семейство | |
Род | Манчини Ла Порт по брак |
Баща | Микеле Лоренцо Манчини |
Майка | Джиролама Мазарини |
Братя/сестри | Лаура Паоло Джулио Олимпия Мария Филипо Джулио Маргарита Алфонсо Анна Мария Анна |
Съпруг | Арман-Шарл дьо Ла Порт де Ла Мейоре |
Партньор | Чарлз II |
Деца | Мари Шарлот Мари Ан Мари Олимпи Пол-Жул |
Хортензия Манчини в Общомедия |
Хортèнзия Манчѝни (на италиански: Ortensia Mancini, на френски: Hortense Mancini; * 6 юни 1646, Рим, Папска държава; † 2 юли 1699, Челси, Кралство Англия), е чрез брак херцогиня на Ла Мейоре, херцогиня на Майен, херцогиня Мазарини, графиня на Розоа, любимата племенница на кардинал Мазарини, министър-председател на Франция, фаворитка на крал Луи XIV, метреса на крал Чарлз II и авторка на мемоари.
Тя е четвъртата от петте сестри Манчини, които, заедно с техните братовчеди Мартиноци са известни на двора на френския крал Луи XIV като Мазаринетки.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8e/Jacob_Ferdinand_Voet_%28c._1639-1700%29_-_Hortense_Mancini%2C_Duchesse_de_Mazarin_%281646-99%29_and_her_sister%2C_Marie_Mancini_%281639-1715%29_-_RCIN_404067_-_Royal_Collection.jpg/266px-thumbnail.jpg)
Хортензия е дъщеря на барон Микеле Лоренцо Манчини (* 1602, † 1656), некромант, алхимик и астролог, и на Джеронима/Джиролама Мазарини (* 1614, † 1656), сестра на кардинал Мазарини.
Има трима братя и шест сестри:
- Лаура (* 1636, † 1675), съпруга на Луи дьо Бурбон, херцог на Вандом
- Паоло Джулио (* 1636, † 1652 или 1654)
- Олимпия (* 1638; † 1708), графиня на Соасон като съпруга на Евгений Маврикий Савойски-Каринян, майка на известния пълководец принц Евгений Савойски
- Мария (* 1639, † 1715), първата голяма любов на крал Луи IV, принцеса на Палиано и херцогиня на Талякоцо като съпруга на Лоренцо Колона
- Филипо Джулио (* 1641, † 1707), херцог на Невер (от 1660), рицар на Ордена на Светия Дух и лейтенант от Първа рота на кралските мускетари (преди граф Д'Артанян), съпруг на Диан Габриел Дама
- Маргарита (* 1643)
- Алфонсо (* 1644, † 1658)
- Анна (* 1647)
- Мария Анна (* 1649, † 1714) съпруга на Морис Годфроа дьо Ла Тур д'Оверн, херцог на Буйон, племенник на известния маршал на Франция Тюрен, покровителка на Жан льо Лафонтен
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f9/Three_Nieces_of_Cardinal_Mazarin_01.jpg/280px-Three_Nieces_of_Cardinal_Mazarin_01.jpg)
Семейство Манчини не са единственото семейство от жени, които кардинал Мазарини приема във френския двор. Другите братовчедки на Олимпия са дъщерите на по-голямата сестра на Мазарини. Най-голямата, Лаура Мартиноци, се омъжва за Алфонсо IV д'Есте, херцог на Модена и Реджо, и е майка на Мария Беатриче д'Есте, втора съпруга на Джеймс II. По-младата, Анна Мария Мартиноци, се омъжва за Арман, принц на Конти.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранни години[редактиране | редактиране на кода]
След смъртта на баща ѝ през 1650 г. майка ѝ отвежда нея и сестрите ѝ от Рим в Париж с надеждата да използва влиянието на брат си, кардинал Мазарини, и да получи изгодни бракове за тях.[1]
Чарлз II от Англия, първи братовчед на Луи XIV, ѝ предлага брак през 1659 г., но предложението му е отхвърлено от кардинал Мазарини, който вярва, че кралят в изгнание няма много перспективи. Мазарини осъзнава грешката си, когато Чарлз е възстановен като крал на Англия няколко месеца по-късно. Тогава Мазарини става молител и предлага зестра от 5 милиона ливри, но Чарлз отказва. Въпреки че бракът не се осъществява, пътищата на двамата по-късно се пресичат. Ръката на Хортензия е поискана от Карл Емануил II, херцог на Савоя, друг първи братовчед на Луи XIV, но сделката се проваля, когато кардинал Мазарини отказва да включи крепостта-замък на Пинероло в зестрата. По подобни причини е отхвърлено и предложението на Карл V, херцог на Лотарингия.[2]
Неуспешен брак и бягство[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/88/Armand_Charles_de_la_Porte%2C_duc_de_Meilleraye.jpg/190px-Armand_Charles_de_la_Porte%2C_duc_de_Meilleraye.jpg)
На 1 март 1661 г. 14-годишната Хортензия е дадена за жена на един от най-богатите хора в Европа – Арман Шарл дьо Ла Порт, херцог на Ла Мейоре. След женитбата си с Хортензия е наречен Херцог Мазарини.[3] След смъртта на кардинал Мазарини скоро след това той получава достъп до голямото наследство на съпругата си, което включва двореца Мазарини в Париж – дом на множество произведения на изкуството.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/13/HortenseManciniGodfreyKneller.jpg/220px-HortenseManciniGodfreyKneller.jpg)
Бракът е нещастен. Хортензия е млада, блестяща и популярна. Арман-Шарл е нещастен и изключително ревнив, както и психически нестабилен. Неговото странно поведение включва доене на кравите вместо прислужниците (в неговото съзнание вимето на кравата има силни сексуални конотации),[4] счупване на всичките ѝ предни зъби, за да им попречи да привлекат мъжкото внимание, издраскване или пребоядисване на всички неприлични творби от нейната фантастична колекция от произведения на изкуството. Той ѝ забранява да прекарва време с други мъже, през нощта търси тайните ѝ любовници, настоява тя да прекарва 1/4 от деня в молитва и я принуждава да напусне Париж и да се премести с него в провинцията. Точно в този момент Ортензия влиза в лесбийска връзка с 16-годишната Сидони дьо Курсел. В опит да компенсира неморалността на жена си, съпругът ѝ изпраща и двете жени в манастир. Тази тактика се проваля, тъй като двете измъчват монахините с шеги: добавят мастило в светена вода, накисват леглата на монахините, опитват се да избягат през камината.[3]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/ab/Charles_Emmanuel_II_of_Savoy_-_Venaria_Reale.jpg/183px-Charles_Emmanuel_II_of_Savoy_-_Venaria_Reale.jpg)
Въпреки брачните си трудности Хортензия ражда четири деца на съпруга си. Оставяйки малките си деца, тя най-накрая има шанс да избяга от адския си брак в нощта на 13 юни 1668 г. с помощта на брат си Филип, херцог на Невер, който подсигурява коне и придружители, за да я отведат до Рим и тя да намери убежище при сестра им Мария, омъжена за принц Лоренцо Колона.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/71/Louis1667.jpg/183px-Louis1667.jpg)
Суверенни защити[редактиране | редактиране на кода]
Крал Луи XIV се провъзгласява за неин покровител и ѝ определя пенсия от 29 000 лири. Хортензия се установява в Шамбери в Савоя и превръща дома си в място за среща на писатели, философи и художници. След смъртта на херцог Карл Емануил II Савойски, който също се обявява за неин покровител, тя е прогонена от овдовялата му херцогиня – знак, че отношенията между него и Хортензия не са били единствено от културен характер.
Чарлз II[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f8/Samuel_Cooper_001.jpg/185px-Samuel_Cooper_001.jpg)
След смъртта на Карл Емануил II Савойски през 1675 г. Хортензия се оказва без доходи, също и защото съпругът ѝ е замразил всичките ѝ активи, включително пенсията от Луи XIV. Английският посланик във Франция Ралф Монтагю, информиран за отчаяното положение на жената, ѝ предлага помощ, за да подобри позицията си в очите на крал Чарлз II: Хортензия трябва да стане любовница на краля, заменяйки Луиз Рене дьо Керуал. Изключително услужлива, през 1675 г. тя отива в Лондон под претекст, че посещава Мария Беатриче д’Есте, бъдеща кралица на Англия, дъщеря на нейната братовчедка Лаура и снаха на Чарлз II: тя пътува облечена като мъж и нейната страст към такива маскирания се счита за израз на явна бисексуалност.
Около средата на 1676 г. Хортензия постига целта си (и тази на Монтегю): тя заема мястото на дьо Керуал като любовница на Чарлз II, който ѝ осигурява пенсия от 50 000 лири, което слага край на многото ѝ финансови проблеми.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/62/Granet054_Mignard_Nicolas_Hortense_Mancini.jpg/197px-Granet054_Mignard_Nicolas_Hortense_Mancini.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7f/Jacob_ferdinand_voet_portrait_of_hortense_mancini_duchesse_de_mazarin073101%29.jpg/213px-Jacob_ferdinand_voet_portrait_of_hortense_mancini_duchesse_de_mazarin073101%29.jpg)
Хортензия навярно би намерила задоволителни условия на живот, ако не е прекомерният ѝ промискуитет. Първо, почти сигурно тя е в лесбийска връзка с Ан Ленард, дъщеря на лорд Касълмейн (или по-малко вероятно на самия Чарлз II) и Барбара Вийер. Това кулминира в публичен скандал след приятелски турнир по фехтовка в парка Сейнт Джеймс, когато жените са хванати по нощници, след което съпругът на Анна я изпраща на село. Там тя отказва да прави каквото и да било, само лежи в леглото и целува миниатюрата на Хортензия.
Второ, тя започва връзка с принца на Монако Луи Грималди: Чарлз II в отговор отменя пенсията ѝ, макар и само за няколко дни. Във всеки случай това бележи края на позицията на Хортензия като фаворитка на краля и Луиз дьо Керуал отново става главна метреса. Въпреки това Хортензия поддържа добри отношения със суверена до смъртта му.
Последни години и смърт[редактиране | редактиране на кода]
След смъртта на Чарлз II през 1685 г. Хортензия може да разчита на подкрепата на новия суверен Джеймс II, също поради приятелските и родствени отношения с новата кралица Мария Беатриче д'Есте. Тя остава в Англия и след бягството на Джеймс II и завземането на властта от Уилям III и Мария II, макар и с пенсия от само 7000 лири. Хортензия продължава да държи интелектуален салон, където нейният приятел Шарл Марготел дьо Сент Евремон води най-добрите умове в Лондон.
Джон Ивлин пише след смъртта ѝ през 1699 г.:
„ | На 11 юни 1699 г. почина известната Херцогиня Мазарини. Тя беше най-богатата жена в Европа; бе племенница на кардинал Мазарини и беше омъжена за най-богатия човек в Европа, както беше споменато. Родена в Рим, образована във Франция, тя беше с необикновена красота и дух, но разпусната и непоносима към ограниченията на брака, до такава степен че беше изоставена и прогонена от съпруга си: когато дойде в Англия, търсейки убежище, тя живееше с определената ѝ пенсия и се говори, че е ускорила смъртта си, като е пиела неумерени количества силен алкохол. Тя пише собствената си история и приключения, и така направи и екстравагантната ѝ сестра, омъжена в благородническото семейство Колона. | “ |
След кралица Маргьорит дьо Валоа (Кралица Марго) Хортензия и сестра ѝ Мария са първите жени във Франция, чиито мемоари са отпечатани: и двете са мотивирани от помощта, която мемоарите ще окажат в продължаващото дело за развод със съпрузите им. Възможно е 53-годишната Хортензия да се е самоубила, добавяйки драматичен щрих към своя край, който продължава и след смъртта ѝ и по-късно: съпругът ѝ носи тялото ѝ до себе си, докато пътува из Франция, докато накрая то не е погребано в гробницата, построена от вуйчо ѝ кардинал Мазарини.
Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]
∞ 1 март 1661 за Арман Шарл дьо Ла Порт (* 1632, † 9 ноември 1713, Мейоре), херцог на Ла Мейоре, херцог на Майен, принц на Шато Порсеан, маркиз на Монкорне, граф на Ла Фер и на Марл, френски генерал, велик магистър на артилерията, от когото има един син и три дъщери:
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/64/%28Agen%29_Portrait_de_Marie-Charlotte_de_La_Porte_de_La_Meilleraye%2C_marquise_de_Richelieu_-_Jacob_Ferdinand_Voet_-_Mus%C3%A9e_des_Beaux-Arts_d%27Agen.jpg/185px-%28Agen%29_Portrait_de_Marie-Charlotte_de_La_Porte_de_La_Meilleraye%2C_marquise_de_Richelieu_-_Jacob_Ferdinand_Voet_-_Mus%C3%A9e_des_Beaux-Arts_d%27Agen.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/97/Paul-Jules_de_La_Porte_de_La_Meilleraye.jpg/198px-Paul-Jules_de_La_Porte_de_La_Meilleraye.jpg)
- Мари Шарлот дьо Ла Порт (* 28 март 1662, † 13 май 1729), ∞ за Луи Арман дьо Виньеро, граф на Ришельо, от когото има един син
- Мари Ан дьо Ла Порт (* 1663, † октомври 1720), игуменка на Абатство „Лис“ (Мелюн)
- Мари Олимпи дьо Ла Порт (* 1665, † 24 януари 1754), ∞ за Луи Кристоф Жиго, маркиз на Белфонд и на Булай
- Пол-Жул дьо Ла Порт (* 25 януари 1666, † 7 септември 1731), херцог Мазарини, херцог на Ла Мейоре , ∞ 1. декември 1685 за Фелис Арман Шарлот дьо Дюрфор-Дюра († 1730), дъщеря на маршала на Франция Жак-Анри дьо Дюрфор 2. 1731 за Франсоаз дьо Майи, дъщеря на Луи Шарл, маркиз на Майи
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ((it)) D. Galateria (a cura di), I piaceri della stupidità - Ortensia Mancini duchessa di Mazzarino, Palermo, Sellerio, 1987
- ((it)) D. Galateria (a cura di), I dispiaceri del Cardinale - Maria Mancini connestabile Colonna, Palermo, Sellerio, 1987
- ((it)) Stefano Tabacchi, MANCINI, Ortensia, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 68, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2007
- ((it)) Stefano Tabacchi, Ortensia Mancini, в «Dizionario Biografico degli Italiani», vol. 68, 2007, на treccani.it
- ((en)) Ortensia Mancini, в Enciclopedia Britannica
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Princely Mistress: Hortense Mancini, Mad for Monaco
- ↑ Seductress: Women Who Ravished the World and Their Lost Art of Love. Hortense Mancini, 1646-1699, Viking Adult. ISBN 978-0-670-03166-5.
- ↑ а б Princely Mistress: Hortense Mancini, Mad for Monaco
- ↑ The Wild and Very Amazing Life of Hortense Mancini // Архивиран от оригинала на 2011-11-25.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- H. Mancini, Le Memorie della signora duchessa Mazarini In Colonia: appresso Pietro del Martello, 1678
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ortensia Mancini в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|