Направо към съдържанието

Черни Искър

(пренасочване от Черни Искър (река))
Черни Искър
Река Черни Искър в района на с. Говедарци
Река Черни Искър в района на с. Говедарци
42.1958° с. ш. 23.3272° и. д.
42.2886° с. ш. 23.5347° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Софийска област
Община Самоков
Дължина23 km
Водосб. басейн237 km²
Отток1,6 m³/s
Начало
МястоСИ от връх Дамга,
Рила
Координати42°11′44.88″ с. ш. 23°19′37.92″ и. д. / 42.1958° с. ш. 23.3272° и. д.
Надм. височина2510 m
Устие
Мястолява съставяща на река ИскърДунавЧерно море
Координати42°17′18.96″ с. ш. 23°32′04.92″ и. д. / 42.2886° с. ш. 23.5347° и. д.
Надм. височина1047 m

Черни Искър е река в България, Рила, Софийска област – община Самоков, лява съставяща на река Искър. Дължината ѝ е 23 km.[1]

Река Черни Искър води началото си от Езерото на чистотата в Рила, като събира водите си от обширния циркус между Зелени връх и връх Харамията, североизточно от връх Дамга, на около 2510 m н.в. под името Прави Искър. Тече в североизточна посока в дълбока залесена долина, преминава през Говедарската котловина и на 500 m северно от село Бели Искър, на 1047 m н.в. се съединява с идващата отдясно река Бели Искър и двете реки образуват река Искър.[1]

Площта на водосборния басейн на реката е 237 km2, което представлява 2,7% от водосборния басейн на река Искър.[1]

Основните притоци на Черни Искър са отдясно, които отводняват Чанакгьолските, Мальовишките, Урдините и Прекоречките езера.[1]

  • ← Бела вода
  • ← Студена вода
  • ← Урдина река
  • ← Мальовица
  • ← Ръждавица
  • ← Прека река
  • ← Павловица
  • ← Лопушница
  • ← Джупаница
  • ← Юручка река
  • ← Гърковица
  • → Лакатица
  • ← Милчиница
  • ← Сапарчев дол
  • ← Леви Искър
  • → Дълбоки дол

Многогодишният среден отток при село Говедарци е 1,6 m3/s, като максимумът е в периода от април до юли, а минимумът – от август до ноември. Подхранването е предимно снегово.[1]

По течението на Черни Искър са разположени 2 села: Говедарци и Маджаре.[1]

Водите на Черни Искър се използват главно за напояване.[1]