Направо към съдържанието

Юрумлери

Юрумлери
Јурумлери
— село —
Църквата „Св. св. Петър и Павел“
Църквата „Св. св. Петър и Павел“
Скопие
41.9672° с. ш. 21.5569° и. д.
Юрумлери
Северна Македония
41.9672° с. ш. 21.5569° и. д.
Юрумлери
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаГази Баба
Географска областСкопско поле
Надм. височина227 m
Население2983 души (2002)
Пощенски код1047
МПС кодSK
Юрумлери в Общомедия

Юрумлери (на македонска литературна норма: Јурумлери) е село в община Гази Баба на Северна Македония.

Селото е разположено в Скопската котловина на левия бряг на Вардар и на практика е квартал на Скопие.

В края на XIX век Юрумлери е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Юрумлери живеят 95 българи християни и 180 турци.[1]

В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Юрумлери има 80 българи екзархисти.[2]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото влиза в границите на Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Юрумлери (Jurumleri) като село с неясен етнически състав.[3]

През втората половина на XX век на мястото на съборена стара паянтова църква е изграден храмът „Св. св. Петър и Павел“.[4] В храма се намира част от резбования иконостас, изработен от Нестор Алексиев за скопската църква „Св. св. Константин и Елена“.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 2983 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 2523
албанци 25
турци 0
роми 331
власи 3
сърби 58
бошняци 0
други 43
Починали в Юрумлери
  • Димитър Димитров Цонев, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[7]
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 207.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
  3. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  4. Верски Објекти // Општина Гази Баба. Архивиран от оригинала на 2017-05-23. Посетен на 14 юни 2017.
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 254.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 9 октомври 2007 
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 515, л. 13, 14