Якоб Бьоме
| Якоб Бьоме Jacob Böhme | |
| германски философ и християнски мистик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 17 ноември 1624 г.
Гьорлиц, Свещена Римска империя |
| Религия | лутеранство |
| Националност |  Германия |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Модерна философия |
| Школа | Християнски мистицизъм |
| Повлиян | Абдул Карим ал Джили, Парацелз, Каспар Швенкфелд, Валентин Вайгел |
| Повлиял | Николай Бердяев, Уилям Блейк, Хегел, Шелинг, Шопенхауер |
| Уебсайт | jacob-boehme.org |
| Якоб Бьоме в Общомедия | |
Якоб Бьоме (на немски: Jakob Böhme) е германски философ и християнски мистик, сред най-видните представители на съвременния мистицизъм.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 24 април 1575 г. в село Алт Зайденберг край град Гьорлиц, Свещена Римска империя (днес село Стари Завидов в Полша). Израства в селско лутеранско семейство и работи като обущар в родния си град, като до 10-годишна възраст не получава никакво образование.
Бьоме чете Библията, немските мистици от XV век, като предпочита такива, които са повлияни от Майстер Екхарт (например Валентин Вайгел), а особен интерес показва към трудовете на Парацелз. Той има мистични преживявания още в детството си. През 1600 г. получава видение, наблюдавайки изключителната красота на слънчев лъч, отразен в оловна чиния. Според него това видение му разкрило духовната структура на света, както и връзката на човек с Бога, доброто и злото. Първоначално той решил да не говори открито за преживяването си, продължава работата си и създава семейство.
Когато през 1610 г. получава и второ видение, той започва да пише първия си трактат „Аврора“ (Aurora или Die Morgenroete im Aufgang). „Аврора“ се разпространява като ръкопис, докато не попада в ръцете на главния пастор на Гьорлиц, който смята, че това е ерес и заплашва Бьоме с отлъчване, ако не спре да пише.
След години мълчание приятели и покровители на Бьоме го убеждават да продължи да пише и разпространяват творбите му в преписи. Първият му печатен труд „Пътят към Христа“ (Weg zu Christo, 1623 г.) предизвиква нов скандал и Бьоме прекарва последните години от живота си в изгнание в Дрезден. За този кратък период Бьоме написва огромен брой трудове, сред които „De Signatura Rerum“ и „Misterium Magnum“.
Умира на 17 ноември 1624 г. в Гьорлиц на 49-годишна възраст.
Философия
[редактиране | редактиране на кода]Космогония
[редактиране | редактиране на кода]Според космогонията на Бьоме отдалечаването на човечеството от Бога е било необходимо, за да може всички първоначални същности да придобият различие, желание и противоречие. С бунта на Сатаната и разделянето на Ева от Адам, се постига познанието за доброто и злото. Така сътворението достига ново състояние на изкупление и хармония, по-съвършено от първоначалното състояние на невинност. А Бог постига ново самосъзнаване за своето творение, което е едновременно и част от Него и различно от Него. За целта обаче е необходимо съзнателно завръщане на разграничените човешки същества в първата Единност.
Подобно на Парацелз Боьме диференцира две различни светлини – природна и божествена. Съзнанието на хората, ползващо за своите цели природната светлина, увеличава в себе си мрака, като непребиваване в Божествената светлина.
Понятието Ungrund
[редактиране | редактиране на кода]Метафизиката на Бьоме разглежда преминаването на небитието към битието. Според Бьоме Ungrund (безначално) е неосъзнато, тъмно небитие, което има основните свойства празнота и необходимост от всичко. Коренът на желание се появява от бездната на нищото, и този корен се стреми към всичко. И така съществува корен на желанието, което припламва като искра, и се стреми от небитието към битието, от мрака към светлината.
Влиянието на Якоб Бьоме
[редактиране | редактиране на кода]В произведенията на този уж неук обущар съществуват много сходства с философските теории на немската философия от XIX век. Те са едновременно теологични и алхимични. Той може да бъде считан за предшественик на Барух Спиноза, Фридрих Шелинг и Георг Хегел и има значително влияние върху немската философия и романтиците. Свързан е освен това и със зараждането на класическото розенкройцерство. Хегел го нарича „първия немски философ“.
Бьоме оказва влияние и върху философите на Англия, Джон Милтън, Исак Нютон и Джордж Фокс, основателя на движението на квакерите. От него е повлиян и английският художник и поет Уилям Блейк.
Във Франция става известен благодарение на Луи-Клод дьо Сен-Мартен през XVIII век, друг окултист, който превежда петте негови произведения на френски език.
В Русия Владимир Соловьов е вдъхновен от него, а за Николай Бердяев Бьоме е един от най-значителните християнски гностици.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Aurora (Die Morgenröte im Aufgang), 1612
Аврора или изгряваща утринна заря. С., 1995. - De tribus principiis (Beschreibung der Drey Göttliches Wesens), 1619
- De triplici vita hominis (Von dem Dreyfachen Leben des Menschen), 1620
- Psychologica vera (Vierzig Fragen von der Seelen), 1620
- De incarnatione verbi (Von der Menschwerdung Jesu Christi), 1620
- Sex puncta theosophica (Von sechs Theosophischen Puncten), 1620
Шестте аспекта на теософията. С., 2011. - Sex puncta mystica (Kurtze Erklärung Sechs Mystischer Puncte), 1620
- Mysterium pansophicum (Gründlicher Bericht von dem Irdischen und Himmlischen Mysterio), 1620
- Informatorium novissimorum (Von den letzten Zeiten an P. Kaym), 1620
- Christosophia (der Weg zu Christo), 1621
- Libri apologetici (Schutz-Schriften wider Balthasar Tilken), 1621
- Antistifelius (Bedenken über Esaiä Stiefels Büchlein), 1621
- Ingleich Vom Irrtum der Secten Esaiä und Zechiel Meths, 1622
- De signatura rerum, (Von der Geburt und der Bezeichnung aller Wesen), 1622
- Mysterium Magnum (Erklärung über das erste Buch Mosis), 1623
- De electione gratiae (Von der Gnaden-Wahl), 1623
- De testamentis Christi (Von Christi Testamenten), 1623
- Quaestiones theosophicae (Betrachtung Göttlicher Offenbarung), 1624
- Tabulae principorium (Tafeln vln den Dreyen Pricipien Göttlicher Offenbarung), 1624
- Apologia contra Gregorium Richter (Schutz-Rede wider Richter), 1624
- Libellus apologeticus (Schriftliche Verantwortgung an E.E. RAth zu Görlitz), 1624
- Clavis (Schlüssel, das ist Eine Erklärung der vornehmsten Puncten und Wörter, welche in diesen Schriften gebraucht werden), 1624
- Epistolae theosophicae (Theosophische Send-Briefe), 1618 – 1624
За него
[редактиране | редактиране на кода]- Paola Mayer. Jena Romantism and Its Appropriation of Jacob Boehme: Theosophy, Hagiography, Literature. Montreal, McGill-Queen's University Press, 1999 (McGill-Queen’s Studies in the History of Ideas).
- Cyril O'Regan. Gnostic Apocalypse: Jacob's Boehme's Haunted Narrative. New York, State Univ of New York Press, 2002.
- Brian J. Gibbons. Gender in Mystical and Occult Thought: Behmenism and its Development in England. Cambridge, Cambridge University Press, 2003.
- П. В. Резвых. Яков Бëме, Православная энциклопедия
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Werner Buddecke, Böhme, Jacob. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 2, Duncker & Humblot, Berlin 1955, ISBN 3-428-00183-4, S. 388 – 390
- Julius Hamberger, Böhme, Jacob. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 3, Duncker & Humblot, Leipzig 1876, S. 65 – 72.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
