Направо към съдържанието

Якоб Фалмерайер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Якоб Фалмерайер
Jakob Fallmerayer
германски историк
Якоб Фалмерайер около 1860 г.
Якоб Фалмерайер около 1860 г.

Роден
Починал
26 април 1861 г. (70 г.)
ПогребанМюнхен, Федерална република Германия

Националност Германия
Учил вМюнхенски университет
Научна дейност
ОбластИстория, лингвистика
Работил вМюнхенски университет
Якоб Фалмерайер в Общомедия

Якоб Филип Фалмерайер (на немски: Jakob Philipp Fallmerayer) е германски[1] историк. Основните му интересите са в областта на етнографията и византологията, в частност – управлението на Комнините и Трапезундската империя.

Застъпник е на тезата, че днешните гърци и античните им съименници нямат нищо общо, а негов най-голям критик е Константинос Папаригопулос.

Роден е на 10 декември 1790 г. в Пайрдорф, Южен Тирол, Свещена Римска империя (днес Бресаноне, Италия). Образованието си получава в университетите на Ландсхут и Залцбург. През 1813 г. влиза в редиците на баварската армия.

Гробът на Якоб Фалмерайер в Мюнхен.

След 1815 г. е назначен за преподавател в град Линдау. От 1826 г. е професор по филология и обща история в Мюнхенския университет. В периода 1831 – 1834 г. е на изследователска експедиция в Кралство Гърция и Близкия изток. През 1835 г. е приет за член на Баварската академия на науките. Заради научните си възгледи, които са в противоречие с официалната баварска държавна доктрина е принуден да мине на свободна практика. В периодите 1840 – 1842 и 1847 – 1848 г. е на нови обиколки в Близкия изток.[1] В 1841 година Фалмерайер остава пет седмици в Солун и във „Фрагменти от Ориента“ (1845) пише, че всеки солунски търговец трябва да знае поне пет езика: еврейскоиспански, италиански, български, гръцки и турски, и че околностите на Солун дори до Олимп са славянски.[2]

По време на Германската революция (1848 – 1849) е народен представител във Франкфуртското народно събрание, заради което е отстранен от работа в Мюнхенския университет. След поражението на революцията Фалмерайер се завръща като преподавател в университета, където до края на живота си през 1861 г. е професор по история.[1]

  • Fallmerayer, Jakob Philipp. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 6. Duncker & Humblot, Leipzig 1877
  • Jakob Philipp Fallmerayer. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 5. Duncker & Humblot, Berlin 1961
  • Gustav Auernheimer: Fallmerayer, Huntington und die Diskussion um die neugriechische Identität. In: Südost-Europa 47. Jg. (1998), S. 1 – 17
  • Franz Borkenau: Ende und Anfang. Von den Generationen der Hochkulturen und von der Entstehung des Abendlandes. Klett-Cotta, Stuttgart 1991 ISBN 3-608-93032-9 (darin Untersuchung zur Slawisierung der neugriechischen Sprache)
  • Ernst Feigl: Die Kurden. Geschichte und Schicksal eines Volkes. Universitas-Verlag, München 1995, ISBN 3-8004-1322-1
  • Michael Grünbart:Die Briefe von und an Jakob Philipp Fallmerayer. Wien 2001
  • William Leake: Researches in Greece. Booth, London 1814
  • Franz G. Maier (Hrsg.): Byzanz (Weltbild Weltgeschichte; Bd. 13). Weltbild-Verlag, Augsburg 1998, ISBN 3-8289-0400-9
  • Herbert Seidler: Jakob Philipp Fallmerayers geistige Entwicklung. Ein Beitrag zur deutschen Geistesgeschichte des 19. Jahrhunderts. Verl. der Bayerischen Akad. der Wiss., München 1947. (Abhandlungen der Bayerischen Akademie der Wissenschaften, Philosophisch-Historische Klasse: N.F.; 26)
  • S. D. Skaskin: Chrestomathie zur Geschichte des Mittelalters, Band 1, Moskau 1961
  • Nikolas Wenturis: Kritische Bemerkungen zu der Diskussion um die neugriechische Identität am Beispiel Fallmerayer, Huntington und Auernheimer. In: Südost-Europa 49. Jg. (2000), S. 308 – 324 (oder als Veröffentlichung der Griechischen Botschaft in Deutschland)
  • Dimitris Michalopoulos: The true story of the Fallmerayer issue. In: Parnassos, 48, S.215 – 236.
  • Helmut Gritsch: Jakob Philipp Fallmerayer und Maximilian II von Bayern. In: Schlern-Schriften; 292. 1993
  • Theodor Heuss: Jakob Philipp Fallmerayer, in: Ders.: Schattenbeschwörung. Randfiguren der Geschichte. Wunderlich, Stuttgart/Tübingen 1947; Klöpfer und Meyer, Tübingen 1999, ISBN 3-931402-52-5
  • Peter Prestel, Rudolf Sporrer: Jakob Philipp Fallmerayer. Dreimal Orient und zurück; Bayerisches Fernsehen, Erstausstrahlung 2004 (документален филм).
  1. а б в Фалмерайер, Якоб, За произхода на днешните гърци, Славена, Варна, 2013, стр. 3 – 7 (Предговор на Костадин Костадинов)
  2. Снѣгаровъ, Иванъ. Солунъ въ българската духовна култура: исторически очеркъ и документи. София, Университетска библиотека № 180. Придворна печатница, 1937. с. 34.