Баница (Област Враца)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Баница.

Баница
България
Red pog.png
Баница
Област Враца
Red pog.png
Баница
Общи данни
Население 1 282 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 37,395 km²
Надм. височина 290 m
Пощ. код 3077
Тел. код 09112
МПС код ВР (Вр)
ЕКАТТЕ 2590
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Враца
Николай Иванов
(независим)
Кметство
   - кмет
Баница
Любен Нинов
(ГЕРБ)

Ба̀ница е село в Северозападна България. То се намира в община Враца, Област Враца.

География[редактиране | edit source]

Село Баница се намира на 20 км северно от Враца. Името на селото е славянско, умалително от "баня" - топъл минерален извор. По време на османското владичество името е запазено и в турските документи е записвано като Баниче. Релефът му е доста специфичен. В центъра на селото се намират минерална баня и три чешми, откъдето хората си наливали вода за пиене и за лечебни цели. На края на селото има и друг минерален извор с името "Церов дол". Селото се намира на главния път Враца - Оряхово. Климатът е Умереноконтинентален, с максимум на температурите и валежите през лятото и минимум през зимата. Почвата е предимно сива, горска и черноземна.


Този климат е създал най-благоприятни условия за живот на човека още през неолита - 6-5хил. пр.н.е, за което говорят археологическите находки от Баница. Най-известният паметник от средновековието са развалините на триконхална църква и останки от други постройки на манастира св.Никола. В него в края на 13в. е написано прочутото банишко евангелие. През османското владичество селото е войноганско. От 1600-1800г. селото се е намирало в местноста Крешка, а след това отново се връща на сегашното си място. Основен поминък на населението са земеделието и скотовъдството. Развиват се и почти всички занаяти. Паметно събитие в историята на селото е сражението на Ботевата чета на Милин камък на 18.05.1876г. След освобождението започва свободното политическо обществено стопанско и културно развитие. Построяват се първите обществени сгради - училище, църква, баня, кланица, лечебница. Основани са коoперация("Земеделец" - 1908г.), читалище(1910г.), занаятчийско сдружение, различни дружества. След 9.9.1944г. бавно, но последователно се променя стопанския и културен живот на селото. За няклко десетилетия основно се подменя жилищния фонд, изграждат се пристройка на училиището, сграда на читалището, администратиивна сграда Занкоп и др. Селото се електрифицира, водоснабднява и телефонизира, а улиците са асфалтирани. В последните 20-ина години се разрушиха част от тeзи неща, няма финанси за поддръжка на инфраструктурата.

Външни препратки[редактиране | edit source]