Башкьой
|
Башкьой
Nicolae Bălcescu |
|
|---|---|
| Местоположение | |
 Башкьой
Башкьой на картата на Румъния
|
|
| Данни | |
| Държава |  Румъния |
| Окръг | Тулча |
| Население | 1306 (към 2002) |
| Надморска височина | 71 м |
Башкьой (на румънски: Nicolae Bălcescu, Николае Бълческу) е село в окръг Тулча, Румъния. Селото е част от Община Налбант, заедно с едноименното село Налбант и село Тръстеник и има 1 306 жители (2002).
Съдържание |
[редактиране] География
Селото се намира на 33 километра от град Кюстенджа, по пътя за Букурещ. Разположено е в равнината, равноотдалечено от Дунав и Черно море, което влияе и на климата му – мек континентален. Заема територия от 17 312 ha.
Освен със селско стопанство, селото е известно и с каменната кариера Башкьой, от която се добиват качествени материали за облицовки и скулптура.
[редактиране] История
Първото наименование на селото – Данакьой, означава на турски “село на даначета (телета)”. Селото е сред най-старите в региона и включва няколко самостоятелни някога селца, създадени при турската колонизация на Добруджа през 17 век и след Кримската война (1854 г.). Първите заселници са татари. След 1878 година, когато Северна Добруджа става част от Румъния, в селото се извършва колонизация от румънски семейства, пристигащи от околностите на Браила и Ръмнику Сърат. Нова вълна на колонизация селото претърпява през 1905 г., когато тук пристигат семейства от Бузъу, Ръмнику Сърат и Прахова. Колонистите получавали по 10 хектара земя за обработване. Последната вълна на колонизация е през 1925 година, когато в Башкьой идват 25 семейства от Нямц и Бакъу.
Съвременното Николае Бълческу включва и някогашното село Башкьой (от турски – “Челно село”), което по-късно е прекръстено на “Принц Михай”, а след установяването на комунистическата власт през 1946 г. носи името на видния румънски писател Николае Бълческу.
През Възраждането Башкьой е българско село, в което функционира българско училище и църква. Стилиян Чилингиров пише в 1918 година:
| „ | Някои от тях [българските села в Добруджа] в културно отношение не само могат да се поставят непосредно след Тулча, но могат и да се смятат като културни средища, изиграли почти равнозначуща роля с тая на добруджанската столица. Като такива смело могат да се посочат селата Долно Чамурлии, Касапкьой, Башкьой и Черна, особено първите две села, които най-напред отхранват доморасли просветни деятели: попове и учители, поели скоро в ръцете си просветата почти на цяла централна Добруджа. Едно село само не им отстъпва в това отношение - с. Алмалии, което се е числяло в турско време повече към Силистра, отколкото към градовете на Северна Добруджа.[1] | “ |
В Башкьой се е родил големият български политик Димитър Петков.
В 1900 година общият брой на жителите на селото е 1396 души, от които 1375 българи, а през 1913 година Башкьой е обитавано от 1550 българи[2].
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Башкьой е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
След Крайовската спогодба от 1940 година по-голямата част от българските жители на селото се изселват в България.
[редактиране] Личности
- Родени в Башкьой
Димитър Петков (1858 - 1907), виден български политик и публицист- Лазар Василев (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[4]
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ Чилингиров, Стоян. Възраждане (1810 - 1878 г.), в: Научна експедиция в Добруджа, 1917 г. Доклади на университетски и други учени, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, II. изд., София, 1994, стр. 178 - 179.
- ↑ Попов, Жеко. Българите в Северна Добруджа, София 1993, с. 100
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.112 и 828.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.112.
