Богдан (Област Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Богдан (Област Добрич).

Богдан
България
Red pog.png
Богдан
Област Пловдив
Red pog.png
Богдан
Общи данни
Население 908 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 41,344 km²
Надм. височина 413 m
Пощ. код 4343
Тел. код 031308
МПС код РВ (П)
ЕКАТТЕ 4563
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Карлово
Емил Кабаиванов
(СДС, ДСБ, ОЗ, …)
Кметство
   - кмет
Богдан
Христо Иванов
(СДС, ДСБ, ОЗ, ...)

Богдан е село в Южна България. То се намира в община Карлово, Област Пловдив.

География[редактиране | edit source]

Село Богдан се намира в планински район, в долината на един от притоците на Стряма, идващ от склоновете на Средна гора, откъдето и идва старото му име Дерелий. Най-забележителното последствие от това географско разположение е фактът, че селото е значително по-дълго отколкото широко, точещо се в продължение на повече от 3 км, но на места само две къщи широко.

История[редактиране | edit source]

Старото (турско) име на Богдан е Дерели, известно от разказа на Иван Вазов „На лов в Дерелий“. През турското владичество по-голямата част от селото, около реката, е било населено с турско население, а българската махала е била в по-недостъпната част на селото по склоновете на Средна Гора. Сега от българската махала е останала само старата църква и развалините на земеделското училище. До 1969 г беше запазена кулата-жилище на Измирлиите от последната четвърт на XVIII век,по известна измежду богданци с названието си "Бинъта"(от турската дума "бинъ"-т.е. сграда).Тя беше много интересна и като архитектура, и като историческа забележителност,тъй като в нея са се крили при кърджалийските размирици, както беят (известен като Измирлият-т.е.произхождащ от гр.Измир в дн. Турция) на когото принадлежала,така и местното турско и българско население.В размирната 1876г, пак в Измирлиевата кула (Бинъта), било събрано българското население на Дерелий от главореза и унищожителя на Клисура - Тосун бей,за да бъде изклано, но българите успели да изпратят съобщение по свой съселянин турчин до мютесарифа в Карлово,който с куриер изпратил писмо до Тосуна, в което писмо го заплашил със съд и присъда ,ако падне и един косъм от главата на дерелийци. Заплахата на мютесарифа подействала,въпреки че Тосун лично убил един дерелиец,някой си дядо Нешо, с когото имал лична вражда,но другите не посмял да ги пипне, и ги пуснал да си идат по домовете по живо,по здраво.Турското население на селото се изселва окончателно и изцяло в пределите на Османската империя веднага след Съединението,като разпродава имотите си,които дерелийци изкупуват. От Богдан е единственият турчин-опълченец Али Рефик, взел участие и в боевете на връх Шипка и получавал поборническо-опълченска пенсия след Освобождението, паметна плоча на когото има поставена в парка на центъра на селото. При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Дерелии са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

В 1934 година селото е преименувано на Богдан.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Селото е немалко, разполага с читалище (вкл. малък музей), библиотека, като при тоталитаризма дори има и кино. Традиционните маслодайни култури все още са широко застъпени и около селото могат да се намерят много розови градини, за съжаление някои запуснати. Има и лозови масиви, от който се правят някои много ароматни вина и ракии. Малко над селото се намира местността „Казанчето“, любима дестинация на местното население през лятото, включваща малък водопад и серия вирчета за къпане. От селото тръгва и официалният път за хижа Богдан, но той отдавна не е в добро състояние и не е наистина достъпен за леки автомобили, особено по-съвременните. От Богдан тръгва и пътят за (хижа) "Средногорец", която до момента е една от малкото работещи и потдържани хижи в Средна Гора, и любимо място за отдих и през летния и през зимния период. Хижата разполага с всичко необходимо за добра почивка. Използва се и за ловни излети на много дружинки. Селото разполага и с един от най-разнообразните паркове в страната, като в парка на Богдан има растителни и дървесни видове, който едва ли могат да бъдат открити на друго място заедно.

Редовни събития[редактиране | edit source]

В селото се спазват старите традиции - по коледните празници има групи коледари, по новогодишните — сурвакари. Кукерите са неизмиенна част от празниците по Сирни Заговезни, а лазарки пеят за здраве на Лазаровден. До 2004-2005 година в селото има ансамбъл за народни транци, който пази традициите и е гордост за селото.

В Богдан съществува традицията в нощта преди Гергьовден почти цялото село да ходи "на бук", т.е. хората излизат в гората и събират букови клонки, които сутринта окачват на портите на къщата.

Други[редактиране | edit source]

От селото Богдан е единственият турчин опълченец Али Рефик в редовете на Българското опълчение по време на Руско-турската Освободителна война /1877-1878/. В центъра на селото има паметна плоча на този опълченец.

Кухня[редактиране | edit source]

От кулинарните забележителности на село Богдан най-известна е т.нар. Анасонлийка. Това е природен елексир, който се приготвя от гроздови джибри, двойно преварени с добавки на анасоново семе и в чист вид е с алкохолно съдържание от порядъка на 60-65 градуса. Точните пропорции на отделните съставки се пазят ревниво от майсторите на казана в селото.

Галерия[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.