Джон Атанасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джон Атанасов
John Atanasoff
Паметник на Джон Атанасов пред Телефонната палата в София
John.atanasoff.jpeg
Роден 4 октомври 1903 г.(1903-10-04)
Хамилтън, САЩ
Починал 15 юни 1995 г. (на 91 г.)
Фредерик, САЩ
Гражданство САЩ американско
Народност САЩ американска
Изследователски
полета
физика, математика
Работил в Университет на щата Айова
Aerojet General Corporation
Cybernetics Incorporated
Алма матер Университет на Флорида
Университет на щата Айова
Уисконсински университет
Известни студенти Клифърд Бери
Известен с Компютър на Атанасов-Бери
Награди Орден „Св. св. Кирил и Методий“
Национален медал в областта на технологиите и иновациите
Орден „Народна Република България“
Джон Атанасов
John Atanasoff
в Общомедия

Джон Винсънт Атанасов (на английски: John Vincent Atanasoff) е американски физик, математик и електроинженер от български произход, създател на първия електронен, непрограмируем компютър.

Ранни години[редактиране | edit source]

Джон Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. близо до Хамилтън, Ню Йорк. Неговият баща Иван Атанасов е български емигрант, роден в село Бояджик, Ямболско, през 1876 г., когато в разгара на Априлското въстание загива баща му. През 1889 г. на 13-годишна възраст Иван Атанасов заедно с чичо си емигрира в Америка[1].

Майката на Джон Атанасов, Ива Луцена Парди, е учителка по математика. В нейните вени тече ирландска и френска кръв. След смъртта на Иван Атанасов през 1956 г., насърчавана от своите деца, Ива пише „Спомените на Ива Атанасова за съпруга ѝ Иван Атанасов“, откъдето научаваме много за произхода и детството на Джон Атанасов.

Семейството има 8 деца: Джон-Винсент, Еделин, Маргарет, Теодор, Ейвис, Реймънд, Мелва и Ървинг. След раждането на Джон-Винсент бащата работи като електроинженер в Остин, Флорида и по-късно в Брюстър, Флорида, където Джон завършва училище и се запознава с електричеството. Къщата им в Брюстър е първата им къща, в която има електричество, и Джон на 9-годишна възраст открива и поправя лошо свързана електрическа крушка на верандата.

Образование[редактиране | edit source]

В училище е добър ученик с интерес към спорта и най-вече към волейбола. Интересът му към волейбола намалява, когато баща му купува нова сметачна линийка, с която да си помага в работата. Джон е напълно запленен от сметачната линийка и внимателно изчита инструкциите. Много е доволен, че може да коригира отговорите. Баща му скоро вижда, че няма голяма нужда от линийката и тя е забравена от всички с изключение на Джон.

Джон е заинтересован от математическите принципи на операциите, извършвани с линийката, и от познанията за логаритмите. Това довежда до интереса му към тригонометричните функции. С помощта на майка си прочита учебника на Тейлър по алгебра за колежа. В този учебник са включени начални познания по диференциално смятане, раздел за безкрайни редове и как се пресмятат логаритми. За няколко месеца любознателното 9-годишно момче надминава нивото, на което се нуждае от помощ. През това време той научава от майка си за съществуването на бройни системи, различни от десетичната, и ги разучава — най-вече двоичната бройна система.

Когато Джон трябва да постъпи в гимназия, семейството се премества във ферма в Олд Чикора, Флорида. Той завършва гимназията в Мълбъри за две години с отличие по науки и математика. След това решава, че иска да се занимава с теоретична физика и през 1921 г. постъпва в университета на Флорида в Гейнсвил. Тъй като университетът не предлага програма по теоретична физика, той започва курсове по електроинженерство. По време на курсовете проявява интерес към електрониката и продължава с висша математика. Дипломира се като бакалавър по електроинженерство през 1925 г. Получава много предложения за работа, включително от Харвард. Приема това от Щатския колеж на Айова, защото е първото, което получава, а и заради репутацията на заведението по отношение на техниката и науките.

Така през лятото на 1925 г. 22-годишният Джон се качва на влака за Еймс, Айова, където се намира Щатският колеж на Айова. От септември до ноември е зает с работа по магистърската си степен и с преподаване на 2 математически класа. Въпреки че социалният му живот е скромен поради напрегнатия му график, той познава студентското градче и Dixie Club — клуб, организиран за студентите, които са далеч от домовете си. Една вечер в този клуб среща Люра (Lura Meeks) — 25-годишна студентка по икономика от Оклахома. Тази среща довежда до нова и скоро те стават добри приятели.

През юни 1926 г. Джон защитава магистърска степен по математика в Щатския колеж на Айова и няколко дни по-късно се жени за Люра. Щатът Айова го наема за учител по математика; Люра още не е завършила следването си, но приема работа като учителка през 1926-1927 учебна год. в Монтана. Така тя може да спести достатъчно пари за обучението си. По средата на годината обаче прекратява договора си и се връща в Еймс, за да е близо до съпруга си. Година по-късно се ражда най-голямата им дъщеря Елси. Преместват се в Медисън, Уисконсин, където Джон става докторант. Двете им други деца са близнаци.

Работата на Джон върху дисертацията „Диелектрическа константа на хелия“ му дава първите познания по сложни пресмятания. Той прекарва часове с калкулатора на Монро — една от най-модерните сметачни машини по това време. По време на няколко тежки седмици на пресмятания за завършване на дисертацията си е осенен от идеята да изобрети по-добра и по-бърза машина за пресмятания. След защитата на доктората си по теоретична физика през юли 1930 г. той се завръща в Щатския колеж на Айова и през есента на 1930 г. става асистент и по-късно доцент по математика и физика. Насочва се към решаване на сложни задачи от областта на спектралния анализ и през 1935 г. разработва метод за анализ на спектри с табулатори на IBM, работещи с перфокарти[2]. По време на тези разработки възниква необходимостта за откриване на по-ефективен начин за пресмятане на сложните математически задачи.

Създаване на компютъра АВС[редактиране | edit source]

След опити с различните налични по това време сметачни устройства Атанасов пръв въвежда понятието „аналогов компютър“. През 1936 г. заедно с Глен Мърфи, колега атомен физик, създават малък аналогов калкулатор за изследване на геометрията на повърхности, който наричат „Лапласиометър“. Атанасов установява, че той има същите недостатъци като всички други аналогови устройства – точността му зависи от работата на други части на машината.

Реплика от 1997 г. на компютъра на Атанасов-Бери в Центъра Дъръм, Щатски университет на Айова

През зимата на 1937-38 г. силният му стремеж да реши проблема води до резултат. Една нощ, разочарован от множеството безплодни усилия, се качва на колата си и кара без конкретна посока. След двеста километра спира в крайпътно заведение в Илинойс. Там на чаша бърбън не след дълго открива, че мислите му се подреждат и започва да се „ражда“ идеята за съвсем нов тип машина, която се различава от всичко известно дотогава. Тя трябва да бъде построена на базата на електронни елементи, да смята с двоични числа вместо с употребяваните дотогава десетични и да има отделна от процесора памет, която да е регенеративна (с кондензатори)[2]. Освен физик и математик Атанасов е висококвалифициран експерт и в електронната техника, което му помага да проектира конкретните схемни решения. За построяване на машината Атанасов се нуждае от техническа помощ, което споделя със своя приятел Харолд Андерсън, също професор по физика в колежа. Последният му препоръчва един от най-добрите си студенти – Клифърд Бери (Clifford E. Berry, 1918-1963).

През март 1939 г. от университета му отпускат 650 долара и Атанасов и Бери започват работа, като монтажът на машината се извършва в приземието на лабораторията по физика. За броени месеци двамата създават и усъвършенстват прототип на изчислителна машина, по-късно наречена компютър на Атанасов-Бери или ABC (на английски: Atanasoff-Berry Computer). Атанасов планира да запише в паметта и автоматично да подава поредица от команди в процеса на изчисление, т.е. да използва софтуер[2].

През декември 1940 г. Атанасов среща за пръв път Джон Мокли по време на конференция и поради изразения голям интерес към машината и нейния принцип на работа поканва Мокли на гости в Еймс. Мокли посещава Атанасов и гостува в дома му пет дни, през които двамата обсъждат конструкцията на компютъра АВС, както и други идеи на Атанасов, свързани с изчислителната техника. Мокли прочита и ръкописа на статия с описание на машината. По време на визитата компютърът е почти завършен и гостът се запознава подробно с неговия принцип на работа и техническа реализация. Дискусиите с Атанасов и неговия асистент са приятелски и откровени[2].

Мокли се занимава с аналогови изчислителни устройства, но не е виждал автоматичен електронен дигитален компютър. Впоследствие, при проведения съдебен процес през 1973 г. съдът стига до заключението, че в резултат на това именно посещение, на дискусиите, водени с Атанасов и Бери, на демонстрациите и запознаването с ръкописа, Мокли извлича от ABC „изобретяването на автоматичния дигитален компютър“.

С влизането на САЩ във Втората световна война през декември 1941 г. работата по компютъра е прекъсната. Въпреки че Щатският колеж в Айова започва процедура по патентоване, компютърът АВС така и не е патентован.

Патентният спор[редактиране | edit source]

По време на Втората световна война е построен компютърът ENIAC (Electronic Numerical Integrator and Calculator) с първоначална цел да изчислява балистични таблици за нуждите на американската армия. Конструиран е през 1945 г. от Джон Мокли и Дж. Проспър Екърт-младши и до 1973 г. се смята, че това е първият компютър. През 1955 обаче две компютърни компании – „Спери Ранд“ и „Хъниуел“ влизат в съдебна битка относно патентите на ENIAC.

Патентният спор, т.е. съдебният спор за откритието на компютъра, бележи голяма част от живота на Джон Атанасов. Той тече с години – от 1966 до 1973, изписани са стотици страници със свидетелски показания по техническата страна на спора, разпитани са много експерти, а Атанасов е главен свидетел. И накрая, на 19 октомври 1973 г. Федералният съд излиза с решение, което разрушава мита, че първата електронна изчислителна машина е създадена от Джон У. Мокли и Джон П. Екърт. Съдебното решение обявява патента за ENIAC за невалиден и установява, че Мокли и Екърт са заимствали основните принципи на изобретението от Джон Атанасов. Няколкостотинте страници на решението разкриват и други закононарушения на заявителите на патента.

Уотъргейтският скандал измества съдбоносното съдебно решение от първите колони на сутрешните вестници и лишава Атанасов от първите минути заслужена слава. Но Уотъргейт не е единствената причина за бавното публично признаване на приоритета на Атанасов. Към нея се прибавят сложната научно-техническа материя, изложена в обемисто съдебно решение и в огромно количество документи и митът за изобретателския приоритет на Мокли и Екърт, които използват информационния вакуум след процеса, за да внасят объркване, като игнорират съдебното решение и заслугите на Атанасов. Единствено ръководството на Щатския университет в Айова предприема редица действия, за да увековечи историческото изобретение на Атанасов. Университетът неуморно изпраща протести до изданията, в които все още се допускат „погрешни равносметки за историята на компютъра“.

По време на войната[редактиране | edit source]

През септември 1942 г. Атанасов постъпва в Морската артилерийска лаборатория във Вашингтон, където работи за отбраната. (Клифърд Бери работи в същата насока в Калифорния).

Джон смята да работи няколко месеца или най-много няколко години за правителството, надявайки се после да се завърне като ръководител на департамент. Люра и техните три деца остават в Еймс, но той често ги посещава.

Става ръководител на акустичното подразделение в Морската артилерийска лаборатория, длъжност, за която му плащат над 10 000 долара — максималната заплата за държавна работа по това време. Той е натоварен със задачата да създаде компютър за американския флот. През същото време е включен в първия атомен опит в Тихия океан — проект, който той харесва изключително много.

След войната[редактиране | edit source]

През 1948 г. при едно от отиванията си в Еймс Джон Атанасов с изненада и разочарование научава, че компютърът Атанасов — Бери е махнат от сградата на физиците и разглобен. Нито той, нито Бери са били информирани, че компютърът ще бъде унищожен. Запазени са само няколко негови части.

Дългото му отсъствие започва да се усеща в семейството. Той и Люра се отчуждават и през 1949 г. се развеждат. Люра се премества заедно с децата в Денвър, Колорадо. Същата година Атанасов се жени за Елис Кросби от Айова, с която работят по време на войната във Вашингтон.

През 1949 г. става научен ръководител на пехотните части във Форт Монро, Вирджиния. След една година се завръща във Вашингтон като директор на морската отбранителна програма в Морската артилерийска лаборатория и остава там до 1951 г. През 1952 г. създава The Ordnance Engineering Corporation (компания, която се занимава с научни изследвания и разработки в Роксвил, Мериленд) заедно със стария си приятел и състудент Дейвид Биичър. Компанията е продадена на Aerojet General Corporation през 1957 г. и Джон става мениджър на Атлантическия корпус от 1957 до 1959 г. и вицепрезидент от 1959 до 1961 г. През 1961 г. се пенсионира.

Признание[редактиране | edit source]

През 1974 г. се завръща в Щатския университет на Айова (който вече е университет от 1959 г.), за да бъде почетен гост и ръководител на най-голямото студентско събитие на нацията: Veisha. Съкращението идва от първите букви на дисциплините в университета: Veterinary Medicine, Engineering, Industrial Science, Home Economics и Agriculture. На фестивала обикновено присъстват повече от 250 000 човека. Той е поканен заедно със съпругата си Елис и двете им деца Джоан и Джон и техните семейства. Елис е в Индонезия със съпруга си и не може да присъства.

Вицепрезидентът и директор на информацията и публичните прояви на ISU (Iowa State University) Карл Хамилтън започва да прави филм за историята на конструирането на компютъра на Атанасов-Бери. Филмът е завършен през 1981 г. На 21 октомври 1983 г. (поради годишнината от историческото съдебно решение, че Айова е мястото на конструиране на първия електронен цифров компютър и че ENIAC е „произлязъл“ от ABC) филмът е прожектиран по време на празненството, организирано в ISU. На Джон Атанасов е връчена грамота за особени заслуги от асоциацията на възпитаниците на университета. Съпругата на покойния Клиф Бери — Джейн Бери, и неговата майка — Грейс Бери, са наградени като роднини на съавтора на ABC.

След дълго боледуване Атанасов умира на 15 юни 1995 г. в дома си в щата Мериленд. Погребан е в гр. Фредерик.

Атанасов и България[редактиране | edit source]

Джон Атанасов посещава България два пъти.

Първото му посещение е през 1970 г. по инициатива на акад. Благовест Сендов. Тук е награден с орден „Кирил и Методий“ — първа степен. Тогава Джон Атанасов изнася няколко лекции в Българската академия на науките, посветени на изобретяването на компютъра.

Второто му посещение е през май — юни 1985 г. Джон Атанасов вече е признат за изобретател на непрограмируемия компютър, тъй като историческият съдебен спор е завършил в негова полза. Тогава е награден с орден „Народна Република България“ — първа степен. Посещава и родното място на своя баща — с. Бояджик, Ямболско. Връчен му е ключът на „Почетен гражданин на гр. Ямбол“.

Наред с двата си български ордена Атанасов вече е получил и най-голямото научно признание на България — през 1983 г. е избран за чуждестранен член на БАН, а от 1988 г. името на Атанасов кръжи и в Космоса — така е назован първият астероид, открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория „Рожен“.

Награди и отличия[редактиране | edit source]

  • U.S. Navy Distinguished Service Award (1945)
  • Citation, Seismological Society of America (1947)
  • Citation, Admiral, Bureau of Ordnance (1947)
  • Cosmos Club membership (1947)
  • орден „Кирил и Методий“ — първа степен (1970)
  • Iowa Inventors Hall of Fame (1974)
  • Honorary membership, Society for Computer Medicine (1974)
  • Doctor of Science, University of Florida (1974)
  • Governor's Science Medal (1985)
  • орден „Народна Република България“ — първа степен (1985)
  • Computing Appreciation Award, EDUCOM (1985)
  • Holley Medal, American Society of Mechanical Engineers (1985)
  • Coors American Ingenuity Award (1986)
  • Национален медал в областта на технологиите и иновациите (1990)
  • Върхът Атанасов нунатак в Антарктика е наименуван в чест на учения (2002)

Награда „Джон Атанасов“[редактиране | edit source]

Българският президент Георги Първанов учредява награда на името на Джон Атанасов, която се връчва ежегодно от 2003 г.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Джон Атанасов открил принципа на компютъра след бясно препускане с кола, в-к Сега 12 юли 2003
  2. а б в г Създателят на първия модерен компютър. // Посетен на 23 януари 2013.
  • Николай Бончев. Джон Атанасов. С., УИ „Климент Охридски“, С., 1990.
  • Джон Атанасов — Бащата на компютъра. Съст. Димитър Шишков. С., Тангра ТанНакРа, 2001, 224 с. (Българска вечност, 29).

Външни препратки[редактиране | edit source]