Камбис II (на персийски کمبوجیه, Камбуджие) е син на Кир II Велики,роден около 560 пр.н.е. основател на Персийската империя. Наследява баща си като цар на Персия през 529 пр.н.е.
След като баща му завоюва Азия, Камбис отправя поглед към Египет. Завладява Египет през 525 пр.н.е. и става първия фараон от Двадесет и седмата династия. Преди да започне инвазията си в източния свят, Камбис нарежда брат му Бардия (Персия) (Смердис), който е назначен за управител на източните провинции. С Камбиз били от една майка и от един баща. Камбиз убил Бардия. Когато Камбиз убил Бардия, народа не знаел, че Бардия е убит. После Камбиз заминал за Египет. Когато Камбиз тръгнал за Египет, народа се възмутил и настъпило голямо зло в страната, и в Персия, и в Мидия, и в другите страни.
Войната започна през 525 пр.н.е.. След завоюване на Египет, Камбис се отправя към Куш. Умира около 522 пр.н.е. в Екбатан, Сирия най-вероятно след покушение или самоубийство. Описван от съвременниците си историци като патологичен деспот. Екбатан е днешния голям град Хамадан в Иран. Изгубената армия на Камбиз в западната пустиня на Египет е важна тема за тогавашното време.
