Алексо Джорлев
|
||||||||
Александър Гичев Джорлев известен като Алекси, Леко Банички и Алексо Жарле (Дзоле),[1] е български революционер, лерински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
[редактиране] Биография
Алексо Джорлев е роден в леринското село Баница, тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО през 1902 година и е охрана на Смилевския конгрес. Бързо става местен войвода. През Илинденско-Преображенското въстание Алексо Джорлев ръководи Леринския революционен район, заедно с Лечо Настев и Тане Дзолев.[2] В отряда на Алексо Джорлев влизат 250 души с ловджийски пушки, пушки „Гра“, брадви и коси. Те са от Пополжани с войвода Никола Ангелов и от селата Върбени, Неокази с Кръсте Льондев, Крушоради, Хасаново с Цвятко (Цветан) Шалапанов, Секулево с Ило Марчев, Горно и Долно Каленик с Ристо Шината, Сович, Сетина, Попадия и други. Още с него са Ило Гъсков от Баница,
В първата нощ от въстанието прекъсват телеграфните жици между Лерин и Битоля, запалват турските кули в селата Върбени, Каленик и други. Заедно с Лечо Настев преминават в Мариово за месец, където действат с Никола Русински[3].
Въстанието в района започва на 7 август (нов стил) край Горничево като четниците изтласкват 800 турски войници и убиват 50 от тях. След сражения при Неокази, Сетина, Секулево въстаниците овладяват цяла Нидже планина. На 28 август (стар стил) четниците дават сражение при Душегубец и се оттеглят.[4] Оттогава е и народната песен:
| „ | На киндия помощ стигна, от Барбешка планина. Бой се почна, бой ужасен |
“ |
След въстанието е един от малкото войводи, които остават в Македония и допринася за възстановяването на дейността на организацията в Леринско.[6] През 1904 година Алексо Джорлев е заловен и затворен в Солунския централен затвор с други дейци на ВМОРО.[7] По-късно е изпратен на вечно заточение във Фезан в Африка. След Младотурската революция в 1908 година е амнистиран.[8]
По време на Балканската война е войвода на партизанска чета №9 от Македоно-одринското опълчение[9], съставена от 15 души от Леринско, Преспанско и Солунско[10]. Влиза в отряда на Васил Чекаларов, действащ в тила на турската армия в Македония[11] и участва в сраженията при Копаница. Обединените чети на Павел Христов, Марко Иванов, Христо Цветков, Алексо Джорлев и други, подпомагани от въоръжената милиция, след упорити сражения с турските войски освобождават през октомври 1912 година Вощарани, Забърдени, Секулево, Върбени и град Лерин.[12][13]
| Чета № 9 на МОО с командир Алексо Джорлев | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележка |
| Георги Кръстен Андонов | Битолско | Цапари[14] | |||
| Дельо Колев | Леринско | Арменово[15] | |||
| Дельо Нолев | Леринско | Арменово[16] | |||
| Мице Мандзов | Леринско | Суровичево[17] | |||
| Пандил Георгиев | Леринско | Пътеле[18] | |||
| Петър Василев | Леринско | Неред[19] | |||
| Христо Пройков | Леринско | Суровичево[20] | |||
Алексо Джорлев умира в 1914 година.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 134.
- ↑ Христо Силянов, Освободителните борби на Македония, Том I, стр.309
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
- ↑ Христо Силянов, Освободителните борби на Македония, Том I, стр.395
- ↑ Петров - Македонски, Благой, „Наранена земя“, Бургас, 1995 г., стр.58
- ↑ Христо Силянов, Освободителните борби на Македония, Том II, стр.15
- ↑ Павел Шатев, „Солунският атентат и заточениците в Фезан (спомени)“ стр.60
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 208, 892.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.107
- ↑ Христо Силянов, „От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г.“, стр.362
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 46.
- ↑ Проф. дин Димитър Гоцев, „Четите на ВМОРО в Балканската война“, от сайта на МНИ
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 37.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 354.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 520. Вероятно идентичен с Дельо Колев.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 417.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 164.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 113.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 586-587.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
