Люлин (квартал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Люлин.

Комплексът „Люлин“ е жилищен квартал на град София. Наброява приблизително 120 000 души. Включен е в административен район „Люлин“ на Столичната община. Люлин е най-големият жилищен комплекс (комплекс с жилищни блокове) в България. Кръстен е на планината Люлин.

Съдържание

1 Разположение
2 История
3 Микрорайони
4 Транспорт
5 Образование, култура здравеопазване и администрация
6 Икономика и спорт
7 Галерия
8 Външни препратки
9 Източници

[редактиране] Разположение

Люлин е разположен в северозападната част на София. Западно от квартала е околовръстният път и кв. Филиповци. Североизточно е булевард „Европа“ (бивш „Баба Парашкева“), който на изток става булевард „Сливница“ (бивш „Вълчо Иванов“^[1]). Отвъд бул. „Европа“ е кв. „Модерно предградие“. На югозапад е Западен парк - един от няколкото големи градски паркове в София.

[редактиране] История

В средата на 60-те години на ИПП „Софпроект“ е възложено проектирането на голям жилищен район за около 120 000 души в северозападната част на София на територията на тогавашния квартал Модерно предградие и на свободните площи около него. По онова време Модерно предградие е квартал, застроен с малоценен и силно амортизиран жилищен фонд и без почти никаква инфраструктура. Бъдещият комплекс получава името на съществуващия район и започва да се нарича ж.к. Модерно предградие.

Проектът за района е изготвен от колектив на „Софпроект“ с ръководител първоначално арх. Неделчо Паскалев, а впоследствие арх. Кирил Бочков и е завършен през 1969 г. Съгласно плана комплексът е трябвало да се състои от 11 микрорайона, организирани около две взаимно перпендикулярни главни пътни артерии (днешните булеварди Царица Йоанна и Панчо Владигеров) и централна зона, в която да бъде построен главният административен и културен обществен център на района. В отделните микрорайони е предвидено изграждането на многоетажни паркинги за автомобилите на жителите, както и редица магазини, училища, детски градини, спортни съоръжения (стадион, плувен басейн и др.). Освен това планът предвижда и реконструкция на бул. Баба Парашкева/Вълчо Иванов (днес Европа/Сливница) по подобие на бул. Цариградско шосе с изграждане на безсветофарни кръстовища на две нива за бързо и комфортно придвижване до центъра на града. В самия комплекс също са проектирани пътни съоръжения, облекчаващи движението (напр. кръстовището на двете главни улици е проектирано като кръгово, а при сегашната МС „Западен парк“ е предвиден пътен възел на две нива). Съгласно проекта, цялото жилищно строителство в комплекса е трябвало да се изпълни по индустриализирани методи — главно едропанелно (около 70%), но също и с едроплощен кофраж (при сгради с повече от 9 етажа) и с пакетно-повдигани плочи. При изготвянето на подробните планове на отделните микрорайони, архитектите-проектанти се стараят по всякакъв начин да преодолеят еднообразието на панелните сгради, като раздвижват обемите на отделните секции (преместват ги по-напред или по-назад спрямо съседните и ги проектират с различна етажност).

Строителството в комплекса започва през 1973 г. Според плана панелните сгради в Люлин се строят по двете най-нови тогава номенклатури за панелно строителство, разработени през 1969 г. — Бс-69-Сф (разработена от ИПП „Софпроект“ и прилагана от ДК-1 „Военна рампа“) и Бс-2-69 (разработена от НипроИТИС като подобрение на по-старата Бс-2-64 и прилагана от ДК-2 „Земляне“). Строежът започва от трети микрорайон (с блок 318)^[2], а по-късно се навлиза във втори и в първи. Следват шести, четвърти, пети и седми. Всички тези микрорайони се строят на свободни площи и основното им изграждане завършва около 1978-79 г. Около 1977 г. започва настаняването в готовите жилища. По това време се разкриват и първите автобусни линии от комплекса към пл. Сточна гара - автобуси 108, 109 и 110).

В хода на строежа първоначалният проект е променен и броят на микрорайоните е намален от 11 на 10 (площта на днешните 8, 9 и 10 микрорайон бива разделен на три, вместо на четири). Променен е и планът на шести микрорайон (първоначално спортните съоръжения са предвиждани в западната му част откъм днешния бул. Панчо Владигеров, а жилищата са съсредоточени в източната, но според новия проект местата на двете зони се разменят). Междувременно (около 1976 г.) новият комплекс бива наречен „Люлин“. През 1978 г. се открива и първата тролейбусна линия до квартала (Люлин 1 — Сточна гара, по-късно удължена до Люлин 3). През 1979 г. се разкрива и автобусна линия 112.

До първата половина на 80-те години са изградени и останалите три микрорайона (8, 9 и 10), но част от тях (откъм бул. Европа) остава незавършена. Не се реализират предвидените спортни съоръжения, главният обществен център, многоетажните паркинги и реконструкцията на бул. Баба Парашкева и бул. Вълчо Иванов. В този период се откриват бързи автобусни линии по маршрутите на 109 и 110. Това са 309 и 310. През 1985 г. е открита и втората тролейбусна линия - тб 7, а в края на 80-те — и трамвайното трасе на линия 21, впоследствие преномерирана на 8. Линията на метрото от Люлин до центъра е пусната в частична експлоатация през 1998 г., 30 години след първата копка.

[редактиране] Микрорайони

Ж.к. „Люлин“ е разделен на 10 микрорайона. Микрорайони 1-5 са разположени до Околовръстния път, микрорайони 6 и 7 са югоизточно от „Царица Йоана“ а микрорайони 8-10 са между бул. Европа и бул. „Царица Йоанна“ (бивш бул. „Пиротски“), под който минава първата завършена линия на софийското метро.

Трицифрената номерация на блоковете в Люлин е свързана с номера на микрорайона в който се намират, така в мк 2 до мк 9 номерата на блоковете започват с номера на микрорайона, в мк 1 започват с „0“, а в мк 10 - с „1“.

Строителството в жк „Люлин” е предимно панелно. Панелните блокове в комплекса са строени от началото на 70-те до средата на 90-те години на 20-ти век. ЕПК блокове има почти във всички части на квартала, изключение прави само Люлин 1. ЕПК-сградите, които са от западната страна на бул. „Петър Дертлиев” (бивш бул.^{[източник?]} "Добринова скала", преди това - "XI конгрес на БКП" ^[1]) са нови, но в тях няма ТЕЦ. Новото строителство е съсредоточено предимно в микрорайоните, през които минава Столичното метро и около центъра на комплекса. Стари тухлени блокове, строени преди 1990 г., няма. В североизточните части на Люлин 9 и Люлин 10, до границата с бул. Европа има еднофамилни къщи с дворове и няколко нови кооперации. В Люлин 8, около големите магазини Билла и Технополис тече усилено строителство на нови жилищни сгради. В Люлин 3, Люлин 6 и Люлин 7 в последните години се разгърна строителство на офис и жилищни сгради. В останалите микрорайони от няколко години насам се строят самостоятелни търговски обекти. Тенденцията е кварталът да се застрои с много нови и качествени жилищни сгради, бизнес-центрове и комплекси за спорт и отдих.

[редактиране] Транспорт

Към жк. Люлин водят тролейбусни линии 6 и 7, трамвайна линия 8, и автобусни линии 42, 43, 53, 54, 81, 82, 108, 111, 309, 310, 606. В Люлин са разположени и метростанции Западен парк, Люлин и Сливница от първи метрорадиус. Част от историята на ж. к. Люлин са автобусна линия 112, тролейбусни линии 10 и 12 и трамвайна линия 21.

[редактиране] Образование, култура здравеопазване и администрация

Образователната система, решена на териториален принцип, по микрорайони, включва 11 обединени детски заведения (ОДЗ), 4 централни детски градини (ЦДГ) и комплекс за детско хранене.

Училищата в района са:

137^-мо СОУ - 1^-ви микрорайон, на ул. 335
90^-то СОУ - 2^-ри микрорайон, на ул. 204
3^-то ОУ - 3^-ти микрорайон, на ул. 307
33^-та Езикова гимназия - 3^-ти микрорайон, на ул. 308
96^-то СОУ - 4^-ти микрорайон, на ул. „Никола Беловеждов“
97^-мо СОУ - 5^-ти микрорайон, на ул. „Кап. Иван Златев“
27^-мо СОУ - 6^-ти микрорайон, на ул. „Петър Горанов“
Частна Немска Гимназия „Ерих Кестнер“ - 6^-ти микрорайон
79^-то СОУ - 7^-ми микрорайон, на ул. 704
56^-то СОУ - 8^-ми микрорайон, на ул. Търново
40^-то СОУ - 9^-ти микрорайон, на ул. „Ген. Никола Генев“
37^-мо СОУ - 10^-ти микрорайон, на ул. „Майски ден“

На територията на комплекса се намира новопостроената църква „Св. Св. Климент Охридски“ на ъгъла на булевардите „Панчо Владигеров“ (бивш. "Красная Пресня" ^[1] ) и „Джавахарлал Неру“ (бивш. бул. "Л" ^[1]), Културен център „Люлин“ и четири читалища.

Жк „Люлин“ е един от районите с най-младо население в столицата. Жителите му ползват здравните услуги на ДКЦ, разположен в сградите на двете бивши поликлиники 26^-та /2^-ри микрорайон/ и 12 п-ка /9^-ти микрорайон/, два стоматологични центъра и една частна клиника „Медива“.

Община „Люлин“ се намира в 3^-ти микрорайон на бул. „Захари Стоянов“.

[редактиране] Икономика и спорт

На територията на Люлин- 6-ти м.р. са намира и спортна зала на „Левски-Сиконко“, както и големия открит басейн „Люлин Бийч“, Търговският „Силвър Център“. В този микрорайон се намират и хипермаркети „БИЛА“, „ФАНТАСТИКО“. Близо до метростанция „Западен парк“ се намират и едни от най-големите мебелни магазини в столицата — „ARON“ и „Лабиринт“.

В Люлин- 3-ти микрорайон е един от най—големите кооперативни пазари в столицата, също и супермаркет от веригата „ЕВРОПА“. В комплекса са разположени също и големите магазини за бяла и черна техника „Техномаркет Европа“, „Технополис“, „Технолукс“, магазин от веригата „Мосю Бриколаж“, близо е и „МЕТРО“-2. В района има обособена и промишлена зона.

[редактиране] Галерия

Блок 608, изграден по номенклатура Бс-2-69. Виждат се характерните за сградите по тази номенклатура издадени напред стълбищни клетки.	Търговски комплекс „Силвър Сентър - Люлин“	Люлин е квартал на контрастите	Храм „Св. Климент Охридски“ (1999)
Плажът в Люлин	Изглед от тунела	Люлин през нощта	Централата на Булгаргаз във 2^-ри микрорайон
Трамвай 8 в „Люлин 5“