Моша Пияде

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Моша Пияде
югославски политик
Роден: 4 януари 1890
Белград, Кралство Сърбия
Починал: 15 март 1957
Париж, Франция

Моша Пияде (на сръбски: Моша Пијаде) е виден деятел на югославското партизанско движение, близък съратник на Йосип Броз Тито, генерал-майор от Югославската армия. Член на ЮКП от 1920 година. Основател на ТАНЮГ. След Втората световна война е югославски държавен деятел.

Биография[редактиране | edit source]

Моша Пияде произхожда от богато сефарадско еврейско семейство. След завършване на гимназия учи в периода 1905 - 1910 изобразително изкуство в Белград, Мюнхен и Париж.

Увлечен в журналистическа работа през 1911 - 1912 година е секретар на асоциацията на сръбските журналисти.

През 1913 - 1915 пребивава в окупираната от Сърбия Вардарска Македония където е преподавател по рисуване в Охрид.

След Първата световна война издава ежедневника "Свободно слово" (ср. Свободное слово) /март-декември 1919/.

На следващата година след постъпването си в редиците на югославските комунисти партията е забранена и от 1921 година Пияде е един в тричленката на ръководството ѝ, но е арестуван и вкаран в затвора. Освободен от затвора от 1923 година продължава революционната си дейност участвайки в учредяването на прокомунистически югославски профсъюз. Същевременно сътрудничи при издаването на нелегалния югославски комунистически партиен вестник "Комунист". Повторно арестуван през 1925 година е осъден на 12 години лишаване от свобода (през 1934 към присъдата му са добавени още две години лишаване от свобода за подбуждане към неподчинение). В затвора запознавайки се с Тито организира нелегален кръжок по марксизъм, учредява комунистически партийни комитети сред затворниците и основава партийна школа, успявайки да редактира теоретическия партиен пропаганден орган "За болшевизация". Междувременно превежда "Капиталът" на Карл Маркс на сърбохърватски език.

През 1939 - 1941 година живее в Белград и работи като художник, но за трети път е арестуван за комунистическа пропаганда и изпратен в концлагер в Билеча, където пребивава до март 1941 година. След началото на Ауфмарш 25 се прехвърля в Черна гора където се заема с организирането съпротивата в бивша Югославия. От декември 1941 е във Върховния щаб на т.нар. Народо-освободителна армия на Югославия (Югославските партизани). От есента на 1944 година до пролетта на 1945 е на политическа мисия в Москва. След възстановяването на Югославия като социалистическа федерация е избран за член на новата Скупщина. От юни 1948 е член на Централния комитет на Югославската комунистическа партия (ЦК на ЮКП - от ноември 1952 Изпълком). По време на разрива на Тито със Сталин заема позиция в подкрепа на югославския диктатор за което е удостоен с честта да бъде поруган лично от Никита Хрушчов.

През 50-те години на 20 век Пияде активно участва на най-високо ниво във формирането на югославската държавна и външна политика. До януари 1953 година е последователно председател на конституционната и законодателна комисия на Югославската народна скупщина, след което е заместник-премиер и председател на парламента на Югославия. По това време многократно оглавява югославски дипломатически мисии в различни страни.

През 1955 година без обяснителна причина се оттегля от политическия живот в Югославия и заминава за Париж. Умира през 1957 година във Франция след което тленните му останки са пренесени в Белград.

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Пьяде, Моше“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.