Нели Садовска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нели Садовска
българска поетеса
Родена
Починала
23 юли 2019 г. (76 г.)
Националност България
Учила вСофийски университет
Литература
Жанровепоезия
Известни творби„Сърце в тревите“, второ издание, София 2000; „Смоковницата“, второ издание, София 2003; „Стъклопис / Stained Glass“, София 2003.
Семейство
БащаАтанас Танчев Садовски
МайкаМария Атанасова Захариева
ДецаВелизар Садовски

Нели Aтанасова Садовска е българска поетеса, авторка на стихосбирки с лирика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 19 януари 1943 година в Босилеград, тогава все още в Царство България.

Когато е родена, баща ѝ адвокат Атанас Танчев Садовски (деец на БЗНС „Врабча 1“, а след 1945 на Българския земеделски народен съюз – Никола Петков), дотогава кмет на Брегово, е комисар в Босилеград по продоволствието след кратковременното завръщане на Западните покрайнини към България. Майка ѝ Мария Атанасова Захариева произхожда от босилеградския род на известния етнограф, фолклорист и краевед Йордан Захариев, член-кореспондент на БАН.

През 1944 г. семействата ѝ се установява в Садовец, Луковитско, родното село на баща ѝ, в което тя прекарва ранното си детство. От 1950 до 1952 година баща ѝ е интерниран в концентрационния лагер Белене на остров Персин като политически затворник, обявил се против насилствената колективизация в България и отнемането на земите от собствениците им в полза на ТКЗС; реминисценции от този период, свързани с темата за заточението, обезземляването и обезкореняването, се съдържат в книгите на поетесата „Острова“[1] и „Пустоцвети“ [2].

Нели Садовска завършва гимназия в Луковит и висше образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с първа специалност „Българска филология“ и втора специалност „Славянска филология“ (руски и хърватски език и литература) през 1966 година. Като журналист работи по теми от актуалната литературна, театрална и кинокритика, автор е на над 600 статии и рецензии за националния и регионалния печат. От 1973 със семейството си се установява в Кюстендил, отначало като специалист-уредник в отдел „Етнография и фолклор“ на Регионалния исторически музей в Кюстендил, журналист и преподавател по литература, а от 1982 като главен редактор на вестник „Руен“.

От 1987 г. живее в София, а през 1992 заминава за Виена, записвайки докторат в Института по славистика на Виенския университет, където неин научен ръководител отначало е гост-професорът Славомир Волман, а от 1994 г. проф. Сергей Аверинцев. Това е и най-продуктивният период в творчеството ѝ, през който излизат десет от дванадесетте ѝ книги (виж раздел 2.2. „Стихосбирки“).[3] През 1994 г. е сред учредителите на Сдружението на българските писатели. След внезапното тежко заболяване (2002 – 2003) и смъртта на Аверинцев Садовска се съсредоточава изцяло върху литературната си дейност, като остава във Виена до края на живота си – общо 27 години – заедно със сина си Велизар Садовски, старши научен сътрудник в Австрийската академия на науките.

Нели Садовска умира във Виена на 23 юли 2019 година след тежко боледуване (метастазирал рак). Погребана е на Хийтцингското гробище край Шьонбрун, „последната обител на творците“ на Виена, известно с гробовете на художници като Густав Климт и Коломан Мозер, на архитекта на виенския стил сецесион Ото Вагнер, на поети като Франц Грилпарцер и композитори като Албан Берг.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

В сборни издания[редактиране | редактиране на кода]

Лирическите стихотворения на Нели Садовска излизат от 1980 година насетне в основните български литературни периодични издания като списание „Пламък“, вестниците „Литературен форум“[4][5] и „Литературен вестник“[6][7], алманасите „Море“, „Струма“, „Тракия“ и „Юг“, списанията „Демократически преглед“[8] и „Мост“[9][10], серията поетични сборници на Националния дворец на културата „Лирика 2005“, „Лирика 2006“, „Лирика 2007“, „Лирика 2008“, „Лирика 2009“, литературната секция на ежедневника на Съюза на демократичните сили „ Демокрация“[11] и др. Литературно-художественият алманах „Море“ с главен редактор Недялко Йорданов публикува в поредица броеве между 1982 и 1988 основен дял от стихотворенията, съдържащи се в първата ѝ книга „Сърце в тревите“.

Между 1990 и 2004 г. излизат от печат дванадесет стихосбирки на поетесата, публикувани в поредица от издателства като „Кръг 39“, „Отечество“, „Оммо-Галакс“, „Дилемма“, „Хейзъл“, библиотека „Art'L“ на Издателска къща „Критика и хуманизъм“, Издателско ателие „Аб“. Две от книгите са издадени повторно след изчерпване на тиражите на първите издания. Илюстрациите и оформлението на кориците са дело на водещи български художници като Васил Крапчански, Кеазим Исинов („Студенец“, „Слънчасала луна и луничаво слънце“, „Как луничавата слънчасалия сваля“, „Пълна луна за слънцето е празник“), Иван Яхнаджиев (второ издание на „Смоковницата“), Станислав Вълканов, Георги Трифонов („Неделните деца“) и др. Антологията „Стъклопис / Stained Glass“ е публикувана като двуезично издание на български и английски, като преводът е дело на филолозите Франсис М. Картър, проф. Владимир Филипов и Калина Филипова.

Свои стихосбирки[редактиране | редактиране на кода]

Първата поетична книга на Нели Садовска, „Сърце в тревите“, излиза едва след промяната от 1989 със забавяне от 8 – 9 години (и отхвърляне през 1983 г. от изд. „Народна младеж“ с довода: „[...] безпартийната авторка никога не е била член на ДКМС!“) – през 1990 в издателство „Кръг 39“, създадено от поета Едвин Сугарев, основател на дисидентското литературно списание „Мост“, в което е отпечатан и цикъл стихотворения на Садовска. Още от началото на пътя ѝ в поезията творбите ѝ се радват и на положителните отзиви на емблематични творци като Борис Христов, Биньо Иванов, Недялко Йорданов, Николай Кънчев (който е и автор на рецензия за книгата ѝ „Неделните деца“), Федя Филкова, Иво Петрунов (рецензент-вносител за печат в издателство „Кръг 39“ на първото издание на „Сърце в тревите“), Екатерина Йосифова[12], Валентин Дишев (в чиято поредица „Art'L“ на Издателска къща „Критика и хуманизъм“ излиза втората ѝ книга „Стени под наем“), Димитър Керелезов (издател на стихосбирката ѝ „Острова“), Явор Константинов (публикувал първото издание на „Смоковницата“) и особено Анго и Ана Боянови (в чието издателство „Ango Boy“ и издателско ателие „Аб“ са отпечатани четири първи и две втори издания на стихосбирки на поетесата), на видни литературни критици като проф. Михаил Неделчев, Атанас Свиленов[13], проф. Богдан Богданов, доц. Цветанка Атанасова[14] и доц. Людмила Малинова[15] от Института за литература при БАН, както и на редактори на водещи издания за поезия и белетристика като Петър Караангов, Недялко Йорданов, Марин Георгиев, Николай Искъров.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Сърце в тревите[16]. София: Издателство „Кръг 39“, поредица „Колекция 39“, № 3.
  • Стени под наем[17]. София: Издателска къща „Критика и хуманизъм“, поредица „Art'L“.
  • Студенец[18]. София: Дилемма, 1992.
  • Острова[19]. София: Оммо-Галакс, 1994.
  • Сламено легло[20]. София: Издателство „Отечество“, 1995. ISBN 954-419-051-1.
  • Смоковницата[21]. София: Издателство „Хейзъл“, 1996. ISBN 954-8283-12-3
  • Сърце в тревите (второ издание)[22]. София: „Ango Boy“, 1999. ISBN 954-737-020-0.
  • Пустоцвети[23]. София: Издателско ателие „Аб“, 1999. ISBN 954-9885-86-0.
  • Слънчасала луна и луничаво слънце[24]. София: „Ango Boy“, 1999. ISBN 954-8786-67-2.
  • Смоковницата (второ издание)[25]. София: Издателско ателие „Аб“, 1999. ISBN 954-9885-14-3.
  • Неделните деца[26]. София: Издателско ателие „Аб“, 2000. ISBN 954-737-106-1.
  • Как луничавата слънчасалия сваля[27]. София: Издателско ателие „Аб“, 2001. ISBN 954-737-177-0.
  • Пълна луна за слънцето е празник[28]. София: Издателско ателие „Аб“, 2002. ISBN 954-737-296-3.
  • Стъклопис / Stained Glass[29]. София: Издателско ателие „Аб“, 2003. ISBN 954-737-381-1.

Публични представяния на творчеството на Нели Садовска се състоят в рамките на поредицата „Творци на живо“ в Националния дворец на културата, в Столичната библиотека, в предавания на Българското национално радио („Нещо повече“ по програма „Хоризонт“ с водещ Величко Конакчиев) и Българската национална телевизия („Салон на книгата“ с водещ Милка Русева), както и в Българския културен център „Дом Витгенщайн“, Виена.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Нели Садовска, „Острова“, София: Оммо-Галакс, 1994 // Архивиран от оригинала на 2021-01-29. Посетен на 2021-01-20.
  2. ↑ Нели Садовска, „Пустоцвети“, София: Издателско ателие „Аб“, 1999 Архив на оригинала от 2021-01-31 в Wayback Machine..
  3. ↑ „Поетичният свят на Нели Садовска“, Цветанка Атанасова Архив на оригинала от 2021-01-28 в Wayback Machine. // „Литературен вестник“: седмично издание. ISSN 1310 – 9561. V, 1 (18 – 24 януари 1995), стр. 2.
  4. ↑ „Литературен форум“, ISSN 0861 – 2153, брой 2 (425), 5 – 11 септември 2000
  5. ↑ „Литературен форум“, ISSN 0861 – 2153, XLVIII, 3 (20 – 26 януари 1993) Архив на оригинала от 2021-01-31 в Wayback Machine..
  6. ↑ „Литературен вестник“, ISSN 1310 – 9561, V, 23 (5 – 11 юли 1995) Архив на оригинала от 2021-01-28 в Wayback Machine..
  7. ↑ „Литературен вестник“, ISSN 1310 – 9561, IX, 13 (7 – 13 април 1999) Архив на оригинала от 2021-01-30 в Wayback Machine..
  8. ↑ „Демократически преглед: списание за либерално гражданско общество и култура“ = Democratic review: a magazine for liberal civic society, ISSN 1310 – 2311, XXVIII, 1996, 8 – 9 стр. 408 – 413 Архив на оригинала от 2021-01-28 в Wayback Machine..
  9. ↑ Мост. Алманах за експериментална поезия, година II, 1990, брой 2
  10. ↑ Мост. Тримесечно списание за поезия и изобразително изкуство, ISSN 0861-122X, 2 (1998). Архив на оригинала от 2021-01-29 в Wayback Machine.
  11. ↑ Демокрация: национален всекидневник. ISSN 0861 – 1076. XII, 33 (9 февруари 2001) Архив на оригинала от 2021-01-29 в Wayback Machine..
  12. ↑ Срв. рецензията на Екатерина Йосифова за книгата на Нели Садовска „Сламено легло“ (1995) във вестник „Континент“, № 150, 30 юни 1995, стр. 27.
  13. ↑ Срв. рецензията му за цикъла стихотворения на Нели Садовска „На слънцето му съмва, то възлиза“ // Демокрация: национален всекидневник. ISSN 0861 – 1076, XII, 33 (9 февруари 2001) Архив на оригинала от 2021-01-29 в Wayback Machine..
  14. ↑ Цветанка Атанасова, „Поетичният свят на Нели Садовска“ Архив на оригинала от 2021-01-28 в Wayback Machine.. // „Литературен вестник“: седмично издание. ISSN 1310 – 9561. V, 1 (18 – 24 януари 1995), стр. 2.
  15. ↑ Людмила Малинова, Поетическите видеоклипове на Нели Садовска. // „Мост“, 1998, № 2 (декември), стр. 54 – 55.
  16. ↑ „Сърце в тревите“ (първо издание) в Каталога на Австрийската национална библиотека.
  17. ↑ „Стени под наем“ Архив на оригинала от 2021-01-28 в Wayback Machine. в Електронния каталог COBISS на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ Архив на оригинала от 2021-01-28 в Wayback Machine. и в Каталога на Австрийския библиотечен съюз
  18. ↑ „Студенец“ Архив на оригинала от 2021-01-28 в Wayback Machine. в Електронния каталог COBISS на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ Архив на оригинала от 2021-01-28 в Wayback Machine..
  19. ↑ „Острова“ Архив на оригинала от 2021-01-29 в Wayback Machine. в Електронния каталог COBISS на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ Архив на оригинала от 2021-01-29 в Wayback Machine., във Виртуалния каталог на Университетската библиотека в Карлсруе, Германия, и в Световния библиографски каталог WorldCat.
  20. ↑ „Сламено легло“ Архив на оригинала от 2021-01-30 в Wayback Machine. в Електронния каталог COBISS на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ Архив на оригинала от 2021-01-30 в Wayback Machine., във Виртуалния каталог на Университетската библиотека в Карлсруе, Германия, и в Световния библиографски каталог WorldCat.
  21. ↑ „Смоковницата“ (първо издание) Архив на оригинала от 2021-01-28 в Wayback Machine. в Електронния каталог COBISS на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ Архив на оригинала от 2021-01-28 в Wayback Machine., във Виртуалния каталог на Университетската библиотека в Карлсруе, Германия, и в Световния библиографски каталог WorldCat.
  22. ↑ „Сърце в тревите“ (второ издание) Архив на оригинала от 2021-01-30 в Wayback Machine. в Електронния каталог COBISS на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ Архив на оригинала от 2021-01-30 в Wayback Machine., в Каталога на Австрийския библиотечен съюз и в Световния библиографски каталог WorldCat.
  23. ↑ „Пустоцвети“ Архив на оригинала от 2021-01-31 в Wayback Machine. в Електронния каталог COBISS на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ Архив на оригинала от 2021-01-31 в Wayback Machine. и в Каталога на Австрийския библиотечен съюз.
  24. ↑ „Слънчасала луна и луничаво слънце“ Архив на оригинала от 2021-01-28 в Wayback Machine. в Електронния каталог COBISS на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ Архив на оригинала от 2021-01-28 в Wayback Machine., в Каталога на Австрийския библиотечен съюз и в Световния библиографски каталог WorldCat.
  25. ↑ „Смоковницата“ (второ издание) в Каталога на Австрийската национална библиотека.
  26. ↑ „Неделните деца“ Архив на оригинала от 2021-01-31 в Wayback Machine. в Електронния каталог COBISS на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ Архив на оригинала от 2021-01-31 в Wayback Machine., във Виртуалния каталог на Университетската библиотека в Карлсруе, Германия, и в Световния библиографски каталог WorldCat.
  27. ↑ „Как луничавата слънчасалия сваля“ в Каталога на Австрийската национална библиотека.
  28. ↑ „Пълна луна за слънцето е празник“ Архив на оригинала от 2021-01-28 в Wayback Machine. в Електронния каталог COBISS на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ Архив на оригинала от 2021-01-28 в Wayback Machine., във Виртуалния каталог на Университетската библиотека в Карлсруе, Германия, и в Световния библиографски каталог WorldCat.
  29. ↑ „Стъклопис / Stained Glass“ Архив на оригинала от 2021-01-29 в Wayback Machine. в Електронния каталог COBISS на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ Архив на оригинала от 2021-01-29 в Wayback Machine..

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Йосифова, Екатерина: „Сламено легло“. // „Континент“, № 150, 30 юни 1995, стр. 27.
  • Малинова, Людмила: Поетическите видеоклипове на Нели Садовска. // „Мост“, 1998, № 2 (декември), стр. 54 – 55.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „България“         Портал „България“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Нели_Садовска&oldid=12179694“.