Неокласическа икономика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Неокласически икономикс)
Направо към: навигация, търсене

Неокласическата икономика е термин, който се използва за обозначаване на преобладаващата икономическа тенденция, на ортодоксалния или на традиционната икономика.

Дефиниции[редактиране | edit source]

Неокласическата икономика представлява систематичен преглед на икономическите дела такива, каквито са дефинирани от професионалните икономисти. Давид Рикардо и други класически икономисти се стремят да научат преди всичко: 1. какви закони управляват разпределението на доходите сред производствените фактори и 2. кои са определящите фактори за международните търговски модели.

Давид Рикардо - основоположник на неокласицизма

Друг съвременен икономист — Пол Самюелсън, дефинира икономиката като приоритетна наука в условия на оскъдица. Според тази дефиниция икономиката е науката, която ръководи индивидите при извършване на ефективно разпределение на оскъдни ресурси за различни и често еднакво желани цели. Икономическият теоретик Джон Мейнард Кейнс твърди, че тя по-скоро е метод, отколкото доктрина, мисловен уред, мисловна техника, която помага на притежателя си да прави коректни заключения. Джон Стюарт Мил нарича икономиката неточна наука и характеризира законите и като тенденциозни.

Неокласическите икономисти не вземат под внимание историята и географията при обяснението на икономическите дела. Неокласическата теория, общо взето, игнорира промените в икономическите, политическите и другите обществени структури, които са неизбежен резултат на икономическия растеж.

Неокласическите анализи не дават нито история на икономиката, нито обяснение за нейната развиваща се природа. Убеждението на неокласическите икономисти е, че териториалното разпределение на икономическите дейности няма голямо значение.

Произход[редактиране | edit source]

Класическата икономика, развита през 18 и 19 век, е включвала теория за стойността и теория за разпространението. Смятало се е, че стойността на продукта зависи от разноските по произвеждането на този продукт. Този класически подход е в основата на трудовете на Адам Смит и Давид Рикардо.

Но някои икономисти постепенно започват да наблягат на възприеманата стойност на стоката от гледна точка на потребителя. Те предлагат теория, според която стойността на продукта трябва да бъде обяснена с разликите в неговата полза или полезност за консуматора. В Англия икономистите започват да концептуализират ползата с утилитаризма на Джереми Бентам и по-късно Джон Стюарт Мил.

Недостатъци[редактиране | edit source]

В традиционния подход на неокласическата икономика съществуват няколко слабости:

  • Понеже технологичният напредък се смята екзогенен за икономическата система, икономистите не са разработили смислено обяснение за него.
  • Понеже икономистите смятат технологията за обществено благо, до което всеки има еднакъв достъп, те не отдават необходимото значение на технологичните монополи.
  • Понеже теорията за функцията на производството приема, че икономическите играчи притежават пълно или определено познание и достъп до наличната технология, икономистите често пропускат да включат несигурността в своите писания.

Източници[редактиране | edit source]

  • Робърт Гилпин, Джийн М. Гилпин, Глобална политикономия: Разбиране на международния икономически ред; Прев. Лъчезар Бенатов София: Дамян Яков, 2003