Петровец
| Петровец | |
|---|---|
 Село Петровец
|
|
 Петровец
Петровец на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Скопски |
| Община: | Петровец |
| Географска област: | Блатия |
| Население: | 2 659 (2002) |
| Надморска височина: | 226 m |
| Геогр. положение: | 41° 56' 20" сев. ш. 21° 36' 54" изт. д. |
| Пощенски код: | |
| Телефонен код: | |
| Код на МПС: | SK |
Петровец (на македонска литературна норма: Петровец) е село в Република Македония, център на едноименната община Петровец.
Съдържание |
География [редактиране]
Селото се намира на 13 километра югоизточно от столицата Скопие в източния дял на Скопската котловина в областта Блатия от лявата страна на магистралата Скопие - Велес. Близо до Петровец е разположено летището на Скопие - Александър Велики, което до 27 декември 2006 година се казва Петровец, а преди разпада на Югославия името е популярно в сръбската си форма Петровац.
История [редактиране]
Старото име на Петровец е Ибраимово или Ибрахимово. В края на 19 век Ибрахимово е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Ибраимово живеят 170 българи-християни.[1]
В началото на 20 век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ибраимово (Ibraïmovo) има 160 българи екзархисти и в селото фукционира българско училище.[2]
В края на 1904 година в Ибраимово се води сражение между четата на войводата на ВМОРО Васил Аджаларски и турска потеря, съставена от аскер и башибозук. Четата заела беговската кула в селото и през нощта благодарение на бомби успява да пробие турския кордон.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Ибраимово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото влиза в границите на Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Ибраимово (Ibraimovo) като село с неясен етнически състав.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 2 659 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 2 312 |
| албанци | 67 |
| турци | 0 |
| роми | 53 |
| власи | 0 |
| сърби | 99 |
| бошняци | 118 |
| други | 10 |
Личности [редактиране]
- Родени в Петровец
Цветан Петров (1882 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 серска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[7]
Външни препратки [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 207
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.114-115.
- ↑ Снегаров, Иван. Васил Аджарларски, Родина (Скопие), г. III, бр. 660, 8 юли 1918, с. 2.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.567 и 848.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 567.
| Населени места в Община Петровец | ||
|---|---|---|
| Петровец | Бадар | Блаце | Брезница | Горно Коняри | Градманци | Дивле | Долно Коняри | Катланово | Кожле | Кьойлия | Летевци | Огнянци | Ръжаничино | Средно Коняри | Сушица
Исторически села: Навово |
||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
