Прощаването на славянката

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Прощаването на славянката (на руски: Прощание славянки) е руски военен и патриотичен марш. Написан е в гр. Тамбов през 1912 г. от щабния тръбач Василий Агапкин на VII-ми запасен кавалерийски полк. Поводът е впечатлението от събитията през Балканската война.

Създаване[редактиране | edit source]

Корица на първото издание на марша „Прощаването на славянката“

На 5 октомври 1912 г. започва Балканската война между Османската империя и Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция, Черна гора). Националноосвободителният характер на войната предизвиква бурна реакция в цяла Русия. Всички вестници са запълнени със сведения за хода на бойните действия, призиви и възвания към руската общественост за подкрепа на справедливата кауза на християните от Балканския полуостров. Много руски офицери, войници и медицински сестри от Москва, Санкт-Петербург, Тамбов и други градове се записват като доброволци. Отправят по Варшавската железопътна линия в помощ на балканските народи. Тръбачът на VII-ми тамбовски кавалерийски полк, 28-годишният Василий Агапкин, под влияние на общата еуфория композира своя незабравим марш, който посвещава на сръбските жени, изпращащи своите мъже, братя и синове на фронта.

За първи път маршът е изпълнен в град Тамбов по време на строеви преглед на VII-ми запасен кавалерийски полк през 1912 г. Придобива огромна популярност със своята мелодичност, напевност, темброво-динамичен контраст и плавност. В главната музикална тема е осъществена интонационна връзка с увертюрата от „Егмонт“ на Лудвиг ван Бетховен и „Руско-сръбски марш“ на Пьотър Чайковски.

В до-минор са записани клавирът и оркестровката на марша. Издаден е със заглавие „Прощаването на славянката - най-новият марш за събитията на Балканите. Посвещава се на всички славянски жени. Съчинение на Агапкин“ от издателство „Цимерман“. След редакцията на С. Чернецки от 1945 г. до днес се издава в ми-бемол минор.Първият звуков запис е на грамофона плоча, издание на фирма „Екстрафон“, гр. Киев (1915). Маршът получава световна известност и се изпълнява от военни оркестри в България, Германия, Австрия, Норвегия, Румъния, Франция, Швеция, Югославия и други страни.

Белогвардейски марш[редактиране | edit source]

Маршът по време на Гражданската война в Русия почти става неофициален марш на белогвардейците от "Доброволческата армия" на ген. Лавър Корнилов и ген. Антон Деникин, до силите на ген. Пьотър Врангел. Под името „Сибирски марш“ се изпълнява и в частите на адмирал Александър Колчак.

В СССР и Русия[редактиране | edit source]

Маршът, по очевидни причини, първоначално не се свири в СССР, но после е издаден е през 1929 г. в сборника „Служебно-строеви репертоар за оркестрите на РККА“. На 7 ноември 1941 г. своден оркестър, дирижиран от Василий Агапкин, изпълнява марша на историческия военен парад на Червения площад по време на Втората световна война.

В наши дни маршът се изпълнява от оркестри в целия свят. С него започват парадите на Въоръжените сили на Руската федерация и ежегодният парад на победата на СССР над Третия райх. Под звуците на марша тръгват на път пътническите кораби по р. Волга, влаковете по най-дългите железопътни линии в Руската федерация и международните железопътни линии в Беларус. По традиция с него се изпращат от родните места новобранците за Въоръжените сили на Руската федерация. Маршът е официалният химн на Тамбовска област.

Текст[редактиране | edit source]

Маршът е създаден без думи за военен оркестър. Всички текстове за него са писани по-късно. Най-популярни са изпълненията от военен оркестър и хор по текстовете на В. Лазарев и А. Федотов.

Прощание славянки:
В. И. Агапкин, В. Лазарев
Встань за веру, Русская земля!
В. И. Агапкин, А. Мингалёв
Прощание славянки:
В. Агапкин, А. Федотов[1]
Прощание славянки:
В. Агапкин, М. Щербаков

'

Наступает минута прощания,
Ты глядишь мне тревожно в глаза,
И ловлю я родное дыхание,
А вдали уже дышит гроза.

Дрогнул воздух туманный и синий,
И тревога коснулась висков,
И зовёт нас на подвиг Россия,
Веет ветром от шага полков.

Прощай, отчий край,
Ты нас вспоминай,
Прощай, милый взгляд,
Прости-прощай, прости-прощай…

Летят-летят года,
Уходят во мглу поезда,
А в них — солдаты.
И в небе тёмном
Горит солдатская звезда.
А в них — солдаты.
И в небе тёмном
Горит солдатская звезда.

Прощай, отчий край,
Ты нас вспоминай,
Прощай, милый взгляд,
Прости-прощай, прости-прощай…

Лес да степь, да в степи полустанки.
Свет вечерней и новой зари —
Не забудь же прощанье Славянки,
Сокровенно в душе повтори!

Нет, не будет душа безучастна —
Справедливости светят огни…
За любовь, за великое братство
Отдавали мы жизни свои.

Прощай, отчий край,
Ты нас вспоминай,
Прощай, милый взгляд,
Не все из нас придут назад.

Летят-летят года,
А песня — ты с нами всегда:
Тебя мы помним,
И в небе тёмном
Горит солдатская звезда.

Прощай, отчий край,
Ты нас вспоминай,
Прощай, милый взгляд,
Прости-прощай, прости-прощай…

Много песен мы в сердце сложили,
Воспевая родные поля,
Беззаветно тебя мы любили,
Святорусская наша земля.
Высоко ты главу поднимала,
Словно солнце, твой лик воссиял,
Но ты жертвою подлости стала
Тех, кто предал тебя и продал.

Припев:
И снова в поход Труба нас зовёт.
Мы вновь встанем в строй
И все пойдем в священный бой.
Встань за Веру, Русская земля!

Ждут победы России Святые,
Отзовись, православная рать!
Где Илья твой и где твой Добрыня?
Сыновей кличет Родина-мать.
Под хоругви встанем мы смело
Крестным ходом с молитвой пойдём,
За Российское правое дело
Кровь мы русскую честно прольём.

Припев.

Все мы — дети Великой Державы,
Все мы помним заветы отцов,
Ради знамени, чести и славы
Не щади ни себя, ни врагов.
Встань, Россия, из рабского плена.
Дух победы зовёт, в бой пора!
Подними боевые знамена
Ради Веры, Любви и Добра.

Припев.

Этот марш не смолкал на перронах
когда враг заслонял горизонт.
С ним отцов наших в дымных вагонах
Поезда увозили на фронт.
Он Москву отстоял в сорок первом,
В сорок пятом — шагал на Берлин,
Он с солдатом прошёл до Победы
По дорогам нелёгких годин.

Припев:
И если в поход
Страна позовёт
За край наш родной
Мы все пойдём в священный бой! (2 раза)

Шумят в полях хлеба.
Шагает Отчизна моя
К высотам счастья,
Сквозь все ненастья —
Дорогой мира и труда.

Припев.

Когда надежды поют, как трубы,
их зов дурманит, как сладкий дым.
Они предельны, они сугубы,
и так несложно поверить им.
И вот — дорога, и вот — стоянка,
вокзал и площадь — в цветах, в цветах.
Восток дымится. Прощай, славянка!
Трубач смеётся, шинель в крестах.

Воспитан славой, к смертям причастен,
попробуй вспомни, ловя цветы,
какому зову ты был подвластен,
какому слову поверил ты...
Броня надёжна, тверда осанка,
припев беспечен: всё «ай» да «эй»…
А трубы просят: не плачь, славянка!
Но как, скажите, не плакать ей?

Пройдёт полвека. Другие губы
обнимут страстно мундштук другой.
И вновь надежды поют, как трубы.
Поди попробуй, поспорь с трубой.
А век не кончен, поход не начат.
Вокзал и площадь — в цветах, в цветах.
Трубач смеётся, славянка плачет,
восток дымится. Земля в крестах.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Другой вариант: Этот марш не смолкал на перронах, Когда враг заслонял горизонт. С ним отцов наших в дымных вагонах Поезда увозили на фронт. Он в семнадцатом брал с нами Зимний, В сорок пятом — шагал на Берлин. Поднималась с ним в бой вся Россия По дорогам нелёгких годин. Шумят в полях хлеба, Шагает Отчизна моя К высотам счастья, Сквозь все ненастья Дорогой мира и труда.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]