Първи армейски пехотен попълващ полк

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Първи армейски пехотен попълващ полк
Информация
Активна8 април 1941 – 10 декември 1944
ДържаваБългария
ТипПехотен полк

Първи армейски пехотен попълващ полк е български пехотен полк, формиран през 1941 г. и взел участие във Втората световна война (1941 – 1945).

История[редактиране | редактиране на кода]

Първи армейски пехотен попълващ полк е формиран на 8 април 1941 г. в Дупница. Два дена по-късно заминава за южната граница на България. През юни същата година се завръща в Дупница и е демобилизиран. На 8 юли 1943 г., съгласно служебно писмо № 04-М-396 от 24 юни 1943 г. полкът е отново формиран в Дупница, под името Първи армейски попълващ пол. На 26 юни 1944 г. е демобилизиран.[1]

На 22 септември 1944 г. е формиран отново и взема участие в първата фаза на войната срещу Третия райх. За командир на полка е назначен полковник Асен Руменов.[2] Бойният път на полка преминава през Остри връх, Равно буче, Ново село, Бела паланка, Нишка баня, след това взема участие в Косовската операция при Доня река, Турски Тачевиц и Копаоник планина – отм. 1442 и отм. 1351.[3]

Нишка настъпателна операция (8 – 14 октомври 1944 г.)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на октомври 1944 г. полкът пристига в района на съсредоточаване. Към тази дата е в подчинение на 11-а пехотна дивизия.[4] След като е разтоварен на гара Пирот, на 7 ноември се изнася в района на с. Понор и влиза в състава на 6-а пехотна бдинска дивизия.[5]

В периода 8 – 10 октомври в рамките на Нишката настъпателна операция (8 – 14 октомври 1944 г.) по време на артилерийската подготовка 6-а дивизия нанася огневи удари по опорните пунктове на предния край и в дълбочина на немската отбрана. Настъплението започва в 8:30 ч. с главен удар в направление на с. Понор, Бела паланка, а бойният ред на дивизията е в два ешелона, като Първи армейски пехотен попълващ полк без 1-ва дружина представлява целия 2-ри ешелон. Първа дружина от полка, заедно с 35-а гвардейска рота атакуват вр. Остри връх, вр. Сливовачки връх и вр. Равно буче (северно от Сливовачки връх) и още първия ден ги овладяват. Опорните пунктове на вр. Остри връх и северно от него заемат важно място в общата система на отбраната, поради което германските войски още на следващия ден извършва контраатака и възстановява предния край на отбраната си. Силите на 1-ва дружина от полка са изчерпани, поради което тя е сменена от 3-та дружина на полка, която атакува и отново овладява вр. Равно буче.[6]

На 11 октомври 15-и пехотен ломски полк настъпва, без да срещне съпротива и в 12:50 влиза в Бяла паланка, напусната от германската войска. До вечерта 15-и полк с 1-ва дружина от 1-ви армейски попълващ полк излиза на линията селата Шпай, Попов хан и Топоница.[7] До 24 ч. 1-ви армейски попълващ полк заема района на с. Ново село. На 12 октомври полкът настъпва по шосето Бела паланка, Ниш и без да застигне германските войски до вечерта излиза на линията с. Ланище, с. Куновица.[8] На 13 октомври полкът следва шурмовото отделение, като за обхождане на противника от север изпраща изостаналата в с. Ланище 1-ва дружина. Към 14 ч. полкът достига до източния край на с. Нишка баня. Населението на с. Йелашница посреща полка с хляб, сол, цветя и подаръци, и дава сведения за противника в района на Ниш. С приближаването до Ниш германските войски усилват съпротивата си, като с привлечени от дълбочината една-две пехотни роти и две-три батареи предприемат контраатака в направление на с. Коритник, с. Йелашница. Полкът отразява контраатаката и към 20:30 ч. излиза на линията р. Нишава, гара Нишка баня, изключено с. Нишка баня и южно от нея.[9]

На 14 октомври в 8 ч. 6-а дивизия започва настъпление за овладяването на Ниш. Подразделенията на 1-ви армейски попълващ полк настъпват от изток. По-късно подразделения на полка, както и такива от 35-и пехотен врачански полк навлизат в града от севршизточните квартали. Ниш е освободен същия ден от 6-а пехотна дивизия с участието на част от силите на съветския 1-ви гвардейски укрепен район и на 22-ра югославска дивизия.

Косовска настъпателна операция (21 октомври – 22 ноември 1944 г.)[редактиране | редактиране на кода]

След края на Косовската операция, на 28 ноември 1944 командването на полка поема полковник Георги Консулов.[10]

Първи армейски попълващ полк е демобилизиран на 10 декември 1944 година.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:[11]

  • Първи армейски пехотен попълващ полк (8 април 1941 – 24 юни 1943)
  • Първи армейски попълващ полк (24 юни 1943 – 10 декември 1944)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Помощник-командири[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ ДВИА, ф. 98, История на фондообразувателя
  2. ↑ Ташев, с. 123
  3. ↑ Ташев, 314
  4. ↑ Семерджиев, с. 104
  5. ↑ Семерджиев, с. 102
  6. ↑ Семерджиев, с. 140, 141
  7. ↑ Семерджиев, с. 145
  8. ↑ Семерджиев, с. 146
  9. ↑ Семерджиев, с. 151
  10. ↑ Ташев, с. 80
  11. ↑ ДВИА, ф. 98, Промяна в наименованието на фондообразувателя

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ташев, Ташо. Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник. „Военно издателство“ ЕООД. ISBN 978-954-509-407-1.
  • Семерджиев, Атанас. История на Отечествената война на България 1944 – 1945. Т. 2. София, Военно издателство, 1982.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Първи_армейски_пехотен_попълващ_полк&oldid=11058307“.