Сливова ракия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ракия с марка
„Еленска сливова“.

Сливова ракия или сливовица (на сръбски: шљивовица / šljivovica, на чешки: slivovice, на фински: slivovits, на немски: Sliwowitz, Sli­bo­witz, на бошняшки: šljivovica, на хърватски: šljivovica, на унгарски: sligovica, на италиански: slivovitz, на македонска литературна норма: сливова, на полски: śliwowica, на румънски: şliboviţă, на руски: сливовица, на словашки: slivovica, на словенски: slivovka) е разновидност на ракията, произведена от дестилацията ферментирала каша от сливов плод.[1] Тя е традиционна напитка за страните от Балканския полуостров, Централна и Източна Европа, предимно за славянските народи и съседни на тях народи унгарци, румънци, албанци. Сливовицата е национална напитка в Сърбия, средство за натурална размяна в Албания и напитка, която се използва от живите да почетат душите на своите починали близки в Полша.[2]

Особености на сливовата ракия в отделните страни[редактиране | edit source]

Смилане на сливовата каша преди варене.
Сливовица произведена от различни дестилиращи предприятия.

Традиционна за България е ракията от района на град Троян. Дестилацията и обработката на течността при отлежаването ѝ са започнали в рамките на Троянския манастир още през 14 век, а рецептата се пазела в тайна и се предавала от игумен на игумен. Знаело се само, че освен от ферментирал сливов плод, в ракията монасите са слагали и 40 вида билки, които да ѝ предадат чудесния вкус и аромат. По-късно дестилацията на сливова ракия излиза извън пределите на манастира.[3] През 1871 г. унгарският пътешественик Феликс Каниц споменава в хрониките си за уменията на троянци да варят ракия от местен сорт сливи, характерен с високото си съдържание на захар и лесно отделящите се костилки.[3] В районите на Тетевен, Лесидрен, Елена, Кюстендил съществуват и други местни названия на сливовата ракия, които са резултат от селекцията на местни сортове сливи, начин на ферментация на плодовете и последваща дестилация.

В Полша дестилацията на сливовица е традиционна за страната и особено за южните планински райони. Като една от най-добрите марки е Лонцка сливовица, произвеждана в село Лонцко.[4] Преди Втората световна война големи количества сливовица се е произвеждала от еврейската общност на страната.

В Чехия традиционен район на производство на сливовица е Моравия и особено в източната и южната му част.

В Сърбия сливовата ракия е традиционно питие, което се произвежда в най-голям мащаб от населението при домашни условия. Най-голямо количество ракия се произвежда в района на Шумадия. През 2004 г. страната е произвела 400 000 литра сливова ракия. Сърбия е страната най-голям износител на сливовица в света и втори по размер износител на сливи.[5]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Artemas, Ward. Slivovitz. // The Grocer's Encyclopedia, New York, 1911.
  2. ((en))  2013 SLIVOVITZ FESTIVAL. // www.slivovitz.us. Посетен на 2014-05-17.
  3. а б ((bg))  Тайните на Троянската сливова. // Десант. Посетен на 2010-09-22.
  4. ((pl))  Uwaga podrabiana Śliwowica. // www.fakt.pl, 2010-15-02. Посетен на 2013-07-31.
  5. ((en))  FAOSTAT. // Посетен на 2014-05-16.