Технически университет - София
| Технически университет | |
| Основаване | 1953 |
|---|---|
| Вид | държавен |
| Ректор | проф. д-р Марин Христов |
| Студенти | 18 000 |
| Местоположение | София, България |
| Уебсайт | http://www.tu-sofia.bg/ |
Техническият университет в София (ТУС) е най-голямото техническо висше училище в България[1].
Съдържание |
[редактиране] История
[редактиране] Развитие
ТУ София е самостоятелно висше училище от 1953 като пряк наследник на Машинно-електротехническия институт - едно от 4-те висши инженерни училища, създадени от разделянето на Държавната политехника, включило 2 от нейните факултети (Машинен и Електротехнически).
Със Закона за висше техническо училище (ДВ, бр. 126 от 12 юни 1941) се осоновава държавно Висше техническо училище с 2 факултета - Строително-архитектурен и Машинно-технологически (преименуван през 1945 на Машинно-електро-технологически и после на Машинен). Учебните занятия в първия факултет започват още от есента на 1942 (прекратени заради Втората световна война), но във втория факултет те стартират едва от есента на 1945, чествана като година на основаването на ТУС. През 1951 вторият факултет е разделен на 4 факултета - Машинен, Електротехнически, Минен и Факултет по индустриална химия, първите 2 от които стават основата на бъдещия ТУ.
Висшето техническо училище се преименува през 1945 г. на Държавна политехника, която е преобразувана през 1953 в 4 висши инженерни училища, наречени „институти“:
- Инженерно-строителен институт, днес Университет по архитектура, строителство и геодезия,
- Машинно-електротехнически институт, днес Технически университет,
- Химикотехнологичен институт, днес Химикотехнологичен и металургичен университет,
- Минно-геоложки институт, днес Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“.
Първоначално, след отделянето му в самостоятелно висше училище, ТУС е наречен Машинно-електротехнически институт (съкратено МЕИ), който е преименуван през 1965 на Висш машинно-електротехнически институт (или ВМЕИ). Известно време носи и името на Ленин - ВМЕИ "В. И. Ленин". ТУС получава статут на университет на 21 юли 1995 г. с решение на 37-то народно събрание.
Филиалът в Пловдив на ТУС е създаден през 1966 и включва 2 факултета. През 1986 е открит Инженерно-педагогическият факултет [1] [2] в Сливен. В структурата на ТУС е влизал и Педагогическият колеж „Св. Иван Рилски“ в Дупница, закрит през 2006 г.
От 1990 г. в ТУС - за първи път във висшето образование в България, започва обучение изцяло на чужд език с откриването на Факултета за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт съгласно междуправителствена спогодба с Германия. През 1992 и 1993 г. се полага началото и на днешните факултети за обучение на английски и на френски език.
През цялата история на ТУ, София в него са получили дипломи за висше образование над 80 000 инженери, икономисти, математици. Понастоящем в него се обучават над 14 000 студенти, докторанти, специализанти, ученици, включително над 1000 чужденци. Преподавателите и изследователите надхвърлят 1000 души, от които над 400 са хабилитирани.
[редактиране] Ректори
За предишните ректори виж Държавна политехника.
Машинно-електротехнически институт (1953-1965)
- проф. Саздо Иванов (1953-1960)
- проф. Яким Якимов (1960-1962)
- проф. Иван Попов (1962-1962)
- проф. Георги Брадистилов (1962-1966)
Висш машинно-електротехнически институт (1965-1995)
- проф. Георги Брадистилов (1962-1966)
- проф. Ангел Балевски (1966-1968)
- проф. Николай Наплатанов (1968-1970)
- проф. Владимир Дивизиев (1970-1972)
- проф. Никола Тодориев (1972-1973)
- проф. Цанко Цанков (1973-1976)
- проф. Начо Начев (1976-1983)
- проф. Димитър Бучков (1983-1986)
- проф. Людмил Даковски (1986-1989)
- проф. Димитър Бучков (1989-1992)
- проф. Димитър Димитров (1992-1999)
Технически университет (от 1995)
- проф. Димитър Димитров (1992-1999)
- проф. Венелин Живков (1999-2005)
- проф. Камен Веселинов (2005-2011)
- проф. Марин Христов (2011)
[редактиране] Учебна и научна стуктура
Образователната система на университета като цяло обединява:
- университетски звена:
- в София - 11 основни факултета и 3 функционални факултета с преподаване на чужд език (немски, английски, френски)
- в Пловдив - 2 основни факултета,
- в Сливен - 1 основен факултет;
- колежи - в София, Пловдив и Сливен;
- средни специализирани училища - в София и Правец.
[редактиране] Факултети
- Факултет „Автоматика“, София
- Факултет „Електронна техника и технологии“, София
- Електротехнически факултет, София
- Енергомашиностроителен факултет, София
- Факултет „Компютърни системи и управление“, София
- Машиннотехнологичен факултет, София
- Машиностроителен факултет, София
- Факултет по приложна математика и информатика, София
- Стопански факултет, София
- Факултет по телекомуникации, София
- Факултет по транспорт, София
- Факултет за английско инженерно обучение, София
- Факултет за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт, София
- Факултет за френско обучение по електроинженерство, София
- Факултет по електроника и автоматика, Пловдив
- Факултет по машиностроене и уредостроене, Пловдив
- Инженерно-педагогически факултет, Сливен
[редактиране] Катедри
Към всеки факултет има по една или няколко катедри. Така например Електротехническият факултет[3] включва следните катедри:
- Катедра "Електрически апарати"
- Катедра "Електрически машини"
- Катедра "Електроенергетика"
- Катедра "Електроснабдяване, електрообзавеждане и електротранспорт"
- Катедра "Обща електротехника"
[редактиране] Колежи
- Колеж по енергетика и електроника [4], София
- Технически колеж „Джон Атанасов“ [5] [6] [7], Пловдив
- Колеж [8] [9], Сливен
[редактиране] Средни училища
- Технологическо училище "Електронни системи", София
- Професионална гимназия по компютърни технологии и системи, Правец
[редактиране] Кандидат-студенти
| година | кандидати | прием | за място | специалности |
|---|---|---|---|---|
| 2007 | 5 800 | 3 000 | 1,9 | 26 |