Узо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бутилка узо

Узо (на гръцки: Oύζο) е традиционна гръцка анасонова спиртна напитка. Консумира се охладена. Прието е традиционно да е аперитив към морски дарове (риба, калмари и др.). Може да се пие чиста или смесена с вода. При добавяне на вода побелява, защото намалява разтворимостта на съдържащите се в узото маслени извлеци. Подобна анасонова българска напитка е мастиката.

История[редактиране | edit source]

Узото произлиза от алкохолната напитка ципуро, която се смята за изобретение на група монаси от Атон през 14 век. Напитката се приготвя от грозде и за нейн аналог в България се счита ракията.[1] Една от вариациите на ципурото е овкусена с анасон. Точно тази вариация представлява узото.

Сегашния вариант на узото е добил известност в началото на 19 век след гръцката война за независимост. Първия завод за производство на узо бива основан през 1856 г. След като негативните страни на абсента започнали да придобиват гласност сред обществото, узото било една от напитките, които запълнили отворилата се пазарна ниша.

Обикновено узото се консумира смесено с вода, в резултат на което придобива бял цвят, а понякога съдържащ и синкав отенък. Узото най-често се сервира с лед в малка чаша и се консумира в съчетание с риба, маслини и сирене фета.

На 26 октомври 2006 г. Гърция придоби правото да отбелязва узото като изцяло гръцко питие. Към момента Европейски Съюз признава узото, ципурото и цикудията за алкохолни напитки със защитен произход. Това означава, че на европейски производители различни от Гърция и Кипър се забранява да използват тези имена за свои продукти.[2]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Ципуро, Point.bg
  2. Ouzo, en.Wikipedia.com