Листец (област Силистра)
Тази статия е за селото в Област Силистра. За другото село с това име вижте Листец (Област Бургас).
| Листец | |
 Село Листец от птичи поглед | |
  Листец  Листец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 605 души[1] (15 март 2024 г.) 59,8 души/km² |
| Землище | 10,128 km² |
| Надм. височина | 199 m |
| Пощ. код | 7642 |
| Тел. код | +359 |
| МПС код | СС |
| ЕКАТТЕ | 43894 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Силистра |
| Община – кмет | Главиница Неждет Джевдет (ДПС; 2019) |
| Кметство – кмет | Листец Ерджан Реджеб (ДПС) |
| Листец в Общомедия | |
Листец е село в Североизточна България. То се намира в община Главиница, област Силистра.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Листец се намира на 59,6 км от град Силистра, на 9,4 км от град Главиница ,на 33,8 км от град Дулово и на 34,8 км от град Тутракан.
Селото се намира на 386 км от столицата София и на 149 км от град Букурещ.
Селото се намира на територията на историко-географската област Южна Добруджа.
Климатът е умереноконтинентален с много студена зима и горещо лято. Районът е широко отворен на север и на североизток. През зимните месеци духат силни, студени североизточни ветрове, които предизвикват снегонавявания. През лятото често явление е появата на силни сухи ветрове, които пораждат ерозия на почвата. Преобладаващата надморска височина е от 189 до 200 м. Почвите са плодородни – черноземи. Отглежда се главно пшеница, царевица и слънчоглед. В околностите на селото има и лавандулово поле.
История[редактиране | редактиране на кода]
Старото име на селото е било Месимлер (Mesimler). От 1913 до 1940 година, село Листец попада в границите на Румъния, която тогава окупира Южна Добруджа. По силата на Крайовската спогодба село Листец е върнато на България през 1940 г.
Религии и етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
В селото се изповядва религията ислям. Има построена нова джамия с високо минаре. Проектът е направен от Джеват Яшар – бивш кмет на Община Главиница.
| Численост | Дял в % | |
|---|---|---|
| Общо | 593 | 100,00% |
| Българи | 0 | 0% |
| Турци | 593 | 100,00% |
| Роми | 0 | 0% |
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
На 1,5 км североизточно от селото има тракийска могила.
На 1 км югозападно се намира столетен дъб, където всяка година се провеждат молебени за дъжд и берекет.
Други[редактиране | редактиране на кода]
Кухня[редактиране | редактиране на кода]
Основни ястия, характерни за местното население, дошло от Източните Родопи, са чевермето, капамата и баклавата.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||