Райнер Мария Рилке

Райнер Мария Рилке Rainer Maria Rilke
австрийски поет
RMRilke.jpg
Роден	4 декември 1875 Прага, Австро-Унгария
Починал	29 декември 1926 Монтрьо, Швейцария
Погребан	Швейцария
Учил в	Мюнхенски университет
Активен период	от 1894 г. до 1925 г.
Семейство
Партньор	Лу Андреас-Саломе
Подпис
Уебсайт	rilke.de Страница в IMDb
Райнер Мария Рилке в Общомедия

Райнер Мария Рилке (Шаблон:Lang-de) е австрийски поет, смятан за един от най-значимите творци на поезия от края на XIX и началото на XX век.

Живот

Рилке е роден в Прага, но е смятан за австрийски поет, понеже пише главно на немски в пределите на старата Австро-Унгарска империя. Израства в семейството на чиновник от железопътното ведомство. По желание на честолюбивата си майка години наред е възпитаван като момиче, носи женски дрехи и прически. След раздялата на родителите му, по настояване на бащата като противовес пет години прекарва във военно училище, където се чувства смазан физически и психически. Рилке следва в Търговската академия в Линц, а после записва философия, право и история на изкуството в университетите в Прага, Мюнхен и Берлин. Останалата част от живота му преминава в непрекъснати странствания из Италия, Испания, Франция, Дания, Швеция и Швейцария. Сред тях особено значение има пътуването му до Москва, където многократно се среща с Лев Толстой.

Портрет на Рилке от 1906 г.

Последните си години Рилке проживява в Швейцария, където приятели му предоставят една кула в така наречения "Замък Мюзо". Там поетът, вдъхновен от лириката на близките му Пол Валери и Андре Жид, пише стихове предимно на френски, някои издадени след смъртта му. Умира от левкемия и е погребан в двора на малка църква сред Бернските Алпи.

Творби

В своята младост Рилке всяка Коледа завършва по една стихосбирка - така публикува книгите "Живот и песни" (1894), "Жертва на ларите" (1895), "Увенчан от сънища" (1896) и "Пред Рождество" (1897), които в 1903 г. обединява в сборника "Първи стихотворения". В началото на новото столетие Рилке издава стихосбирката "Книга на образите" в четири части (1902-1906). В Париж той става секретар на скулптора Огюст Роден, който му оказва силно влияние със строгостта на формата, конкретността и експресивността на пластиките си. Във френската столица Рилке създава стихосбирката си "Часослов" (1905), посветена на писателката Лу Андреас-Саломе, близка негова приятелка до края на живота му. Публикува и сборника "Нови стихотворения" (1907), както и книгата "Реквием" (1909). След тежка душевна криза, от която се избавя едва с написването на романа "Записките на Малте Лауридс Бриге" (1910), Рилке заминава за Северна Африка, а после за две години се установява като гост на княгиня Мари фон Турн унд Таксис в старинния замък "Дуино" на Адриатическото крайбрежие - там започва да пише прочутите си "Дуински елегии" (1912-1922) и замисля цикъла "Сонети към Орфей" (1923), негова поетическа изповед.

Влияние

Портрет на Рилке от 1917 г.

Поезията на Райнер Мария Рилке - от неговата първа книга "Живот и песни", написана в маниера на сецесионния "югендстил", до последните му предсмъртни стихове - е проникната от копнеж по съкровена човешка близост, чиято непостижимост води до все по-дълбока самота и изтънчено самовглъбяване. В духа на немския неоромантизъм Рилке създава "чисто изкуство", отправено пряко към човека като единствена значима реалност. Определящи мотиви на творбите му е смъртта и копнежът по отвъдното. За Рилке смъртта е не гибел, а своеобразно възнесение към непознати и далечни небесни региони. Много от повтарящите се образи в творчеството му се фокусират върху проблемите на християнството (например стихотворението "Слизането на Христос в Ада") в една епоха на скептицизъм, самота и дълбока вътрешна тревога. Като изключителен майстор на формата Рилке си служи със свещенодействен език, достигащ до границите на възможно изразимото.

Младежката книга на Рилке "Песен за любовта и смъртта на корнета Кристоф Рилке", създадена през 1899 г. и публикувана в завършен вид в 1906 г., е преведена на български от Гео Милев.

В чест на поета е учредена престижната награда за лирика "Райнер Мария Рилке".

Библиография

Поезия

• „Leben und Lieder. Bilder und Tagebuchblätter“ (1894)
• „Larenopfer“ (1895)
• „Wegwarten. Lieder dem Volke geschenkt“ (1896)
• „Traumgekrönt. Neue Gedichte“ (1896)
• „Advent“ (1897)
• „Mir zur Feier“ (1899)
• „Das Stunden-Buch “ (1905)
  • „Das Buch vom mönchischen Leben “ (1899)
  • „Das Buch von der Pilgerschaft“ (1901)
  • „Das Buch von der Armut und vom Tode“ (1903)
• „Das Buch der Bilder“ (4 Teile, 1902-1906)
• „Neue Gedichte“ (1907)
• „Der neuen Gedichte anderer Teil“ (1908)
• „Requiem“ (1908)
• „Das Marien-Leben“ (1912)
• „Duineser Elegien“ (1912-1922)
• „Die Sonette an Orpheus“ (1923)

На френски

• „Vergers“ (1926)
• „Les Quatrains Valaisans“ (1926)
• „Les Roses“ (1927)
• „Les Fenêtres “ (1927)

Проза

• „Geschichten vom Lieben Gott“ (1900)
• „Die Weise von Liebe und Tod des Cornets Christoph Rilke“ (1906)
• „Die Aufzeichnungen des Malte Laurids Brigge“ (1910)

Източници

• Тази статия се основава отчасти на материал, използван с разрешение.

Външни препратки

• Поезия от Рилке, в превод на Стоян Бакърджиев
• Поезия от Рилке, в превод на Венцеслав Константинов

Шаблон:De икона Wikipedia

Шаблон:De икона Projekt Gutenberg-DE

Шаблон:De икона Werke bei Zeno.org

Шаблон:De икона Bibliotheca Augustana

Шаблон:De икона Rainer Maria Rilke

Шаблон:De икона Die Gedichte von Rainer Maria Rilke

Шаблон:De икона Duineser Elegien

Шаблон:De икона Liebeslyrik deutscher Dichter

Шаблон:De икона Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin