Ад (филм, 1911)
| Ад | |
| L'Inferno | |
 Кадър от филма | |
| Режисьори | Франческо Бертолини Адолфо Падован Джузепе де Лигуоро |
|---|---|
| Базиран на | „Ад“ от Божествена комедия на Данте Алигиери |
| В ролите | Салваторе Папа Артуро Пиравано Джузепе де Лигуоро Аугусто Мила |
| Музика | Рафаело Каравалиос (оригинал) Танджърин Дрийм (DVD от 2004) |
| Оператор | Емилио Ронкарло |
| Филмово студио | Milano Films |
| Разпространител | Helios |
| Жанр | ужаси драма |
| Премиера | 10 март 1911 |
| Времетраене | 73 мин. |
| Страна | Кралство Италия |
| Език | ням (италиански субтитри) |
| Цветност | черно-бял |
| Бюджет | ITL€100,000[1] |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
| Ад в Общомедия | |
„Ад“ (на италиански: L'Inferno) е италиански пълнометражен игрален ням филм от 1911 г., свободна адаптация на първата част от „Божествена комедия“ на Данте Алигиери. Лентата е режисирана от Франческо Бертолини, Адолфо Падован и Джузепе де Лигуоро и се счита за първия пълнометражен филм в италианското кино.[1]
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
Данте се лута из мрачната гора. Вижда как слънцето огряво Хълмът на спасението. Той решава да изкачи хълма, но пътя му е попречен от три звяра: Сребролюбие, Гордост и Похот. Беатриче се спуска отгоре и поисква от поета Вергилий да преведа Данте из осемте кръга на ада. Вергилий превежда Данте през пещера и стигат реката Ахерон, където лодкаря Харон прокарва душите на мъртавците към Подземното царство. Трябва да преудолеят Цербер - триглавото куче, което пази ада.
В царството на сатаната те виждат великана Герион, летяща змия с човешка глава, както и самия дявол, който поглъща телата на хората цели. Телата на самоубийците са осъдени да бъдат разкъсване и ядени от харпиите. Злите хора са наказани да носят вечно своите тежки глави в ръцете си. Други грешници са потопени до половината в гореща лава.
Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]
| Актьор | Роля |
|---|---|
| Салваторе Папа | Данте Алигиери |
| Артуро Пировано | Вергилий |
| Джузепе де Лигуоро | Граф Уголино |
| Огусто Милиа | Луцифер |
| Атило Мота | |
| Емилсе Берета |
Продукция[редактиране | редактиране на кода]
Направата на филма отнема три години.[1] Изобразяването на Ада следва близо това на гравюрите на Гюстав Доре.[1][2]
Във филма противоречиво е изобразен пророка Мохамед. Подобно на книгата той е поставен в ада. Лентата показва как гърдите на пророка се разкъсват и от тях хвърчат неговите вътрешности.[3]
Английската писателка Нанси Митфорд записва своите преживявания, когато вижда филма в Италия през 1922 г. Тя споменава, че лентата започва своето излъчване в 9 часа и завършва преди 12:15 придружена от две интермисии. Писателката още описва в детайли наказанията и мъченията във филма. Нейното описание по-късно е цитирано в биографията ѝ от Харолд Актон.[4]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Welle, John P. Dante, Cinema, and Television. In Iannucci, Amilcare A. University of Toronto Press, 2004. ISBN 0-8020-8827-9. p. 36, 38–40. (на английски)
- ↑ Bondanella, Peter. „A History of Italian Cinema“. Ню Йорк, Continuum International Publishing Group, 2009. ISBN 978-1-441-16069-0. p. 7. (на английски)
- ↑ Plate, S. Brent. „Blasphemy: Art that Offends“. Black Dog, 2006. ISBN 978-1-9047-7253-8. p. 39. (на английски)
- ↑ Acton, Harold. „Nancy Mitford“. Gibson Square, 2010. ISBN 978-1-906142-57-5. (на английски)