Анна Мария Петрова-Гюзелева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анна Мария Петрова-Гюзелева
българска актриса и журналист
Родена

Националност Флаг на България България
Образование Нов български университет
Предприемаческа дейност
Образование Българска държавна консерватория
Нов български университет
Семейство
Съпруг Никола Гюзелев
Деца Адриана Гюзелева

Уебсайт

Анна Мария Людмилова Петрова-Гюзелева е българска балерина, актриса, журналист, хореограф, кино и тв продуцент.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Анна Мария Петрова е родена на 4 август 1959 г. в град Лом [1], но от най-ранно детство живее и учи във Враца.[2] [3]

Завършва Държавното хореографско училище в София, Факултета по балетна педагогика и хореография при Българската държавна консерватория (задочно обучение), Театралния департамент в Нов български университет. Специализира актьорско майсторство в киностудия „Довженко“ в Киев, има специализация по хореография при Морис Бежар.[2] [3]

Била е съпруга на големия бас Никола Гюзелев.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Още на 8 години започва да играе балет [2], на 15 г. започва да се снима в киното, а на 18 вече дебютира в ролята на Неда в историческия сериал „Пътят към София“ на режисьора Николай Машченко[3] [4].

Работи като балерина в операта, после в музикалния театър. Междувременно участва в снимките на филмите „Семейство Карастоянови“ и „Вкус на бисер“. [3] Снима се общо в над 50 игрални филма, сериала и копродукции в България, Италия, Германия, Франция и САЩ. Играe на няколко театрални сцени в България. Хореограф и преподавател по класически и джаз балет в Италия и България. От 1997 г. е кино и телевизионен продуцент в Италия и България [4] [5]. Играе със звезди на италианското кино като София Лорен, Джанкарло Джанини, с режисьорката Лина Вертмюлер и др. [3]

Тя е телевизионен журналист и дългогодишен сътрудник на БНТ, и на италианските RАI, TВ La 7 и Mediaset. [4].

Освен на актьорско поприще се изявява и на поетичното. Пише стихове още от 30-годишна. През 2000 г. печели европейския конкурс за поезия в град Лече, Южна Италия. Скоро след това излиза първата ѝ поетична антология на италиански език, а през 2002 г. бива издадена и на български език под заглавие „Молитва за живот“[6]. През 2011 г. в Италия излиза втората ѝ стихосбирка „Цветя и бодли на Виа Егнатия“, която малко по-късно е последвана от българско издание.[7] [8] [5]

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 2011 г. се кандидатира за в местните избори за общински съветник в град София от ПП „Другата България“. Това става повод Комисията за разкриване на досиетата да я проверява и освети като агент на Държавна сигурност през периода 1984–1987 г. под псевдоним „Чакъров“. [1] [9] [10], което тя отрича[11] [12].

Престижни позиции [5][редактиране | редактиране на кода]

  • Член на Италианския национален орден на журналистите и на СБЖ.
  • Член на журито на Италианската филмова академия – за наградите Давид на Донатело за киноизкуство
  • Член на Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ)
  • Президент на Асоциация Артемидия, Италия
  • Член е на дамския литературен кръжок „Евгения Марс“[2]
  • Популяризира българските автори и изпълнители в литературата, поезията, музиката и изкуството.
  • Основател и управител на продуцентската фирмa „Адриа филм Интернешънъл“ от 1993 г. до днес.
  • Член на СБП в САЩ.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

През 1984 г. актрисата се жени за по-възрастния от нея с 23 години оперен бас Никола Гюзелев. Още същата година заминават за Франция и Италия. [9] Установяват се в Парма, а по-късно в Рим, но почти всяка година се връща в България.[2] [3] През 1985 г. се ражда дъщеря им Адриана, която също взема участие в няколко филма заедно с майка си и посещава театрални курсове[4], но в крайна сметка завършва политически науки в Рим[9].

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2014 Знакът на българина 6 Джулия Корбета (професорката)
2014 Живи легенди
2010 „Безгранична младост“ - („Una sconfinata giovinezza“) Италия
2005 „Небето може да почака“ - („Il cielo può attendere“) Италия
2004 „Мария - да“ - („Maria si“) Италия Рашел
2002 „Обичам те, Еудженио“ - („Ti voglio bene Eugenio“) Италия Драма
2001 „Между два свята“ - („Tra due mondi“) Италия / Франция
1999-2001 „Турбо“ - („Turbo“) 8 Италия / ФРГ (в 7-а серия: „Delitto sul set“ (2001)
2001 „Рицарите на кръстоносния поход“ - („I cavalieri che fecero l'impresa“) Италия / Франция
2000 „Забравените“ - („Sos Laribiancos – I dimenticati“) Италия донна Филиана
1999 „Луди от любов“ - („Pazzo d'amore“) Италия Лорена
1999 „Скрита сълза“ - („Una furtiva lacrima“) Италия Ирис
1998 Омраза и любов - („Odi et amo“) Италия Роза
1998 Лаура си отиде - („Laura non c'è“)
2 заглавие - Лаура я няма
Италия Франческа
1998-2008 Отдаденост - („Incantesimo“) 588 Италия (в 1 серия, 1998)
1997 Хиена - („La iena“) Италия Линда
1994 Октопод 7. Разследване смъртта на инспектор Катани - („La piovra 7 - Indagine sulla morte del commissario Cattani“) 6 Италия / Франция / Германия / Испания / Австрия Марчела Родио, любовница на Дон Нуцо
1995 „Странната история на Олга О.“ - („La strana storia di Olga 'O'“) Италия
1994 Престъпление от любов - („Delitto passionale“) Италия Милена Радева
1991-1992 „Златни години“ - („Gli anni d'oro“) 13 Италия Луиза
1990 Мечтата на Тео - („Il volo di Teo“) Италия Енрика
1990 Изповедта на един циник - („Diceria dell'untore“) Италия сестра Бенедета
1988 Ловци в Мексиканската прерия: Бенито Хуарез - („Präriejäger in Mexiko: Benito Juarez“)
Ловци в прериите на Мексико: Бенито Хаурез - 2 заглавие
ГДР Хосефа Ортехо
1988 Ловци в Мексиканската прерия: Лешоядовият клюн - („Präriejäger in Mexiko: Geierschnabel“)
Ловци в прериите на Мексико: Лешоядовият клюн - 2 заглавие
ГДР Хосефа Ортехо
1988 Неизчезващите 5
1984 Вкус на бисер
1979 Пътят към София - („Путь к Софии“) 5 СССР / България Неда Задгорска, годеницата на Леге

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Молитва за живот“ (стихосбирка)
  • „Цветя и бодли на Виа Егнатия“ (стихосбирка)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Решение № 288 от 24 ноември 2011 г. - местни избори – 2011 г. - кандидати за общински съветници – София град, стр.2, прието от Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
  2. а б в г д „Анна Мария-Гюзелева: Още имам огън в себе си“, интервю на Жени Веселинова, в. „Новинар“, 5 октомври 2012 г.
  3. а б в г д е Анна Мария Гюзелева: Интервю, Eva.bg.
  4. а б в г Боряна Антимова, „Анна Мария Гюзелева: Посветих се на Никола, но не се обезличих“, pogled.info, 21 август 2012 г.
  5. а б в Анна Мария Петрова-Гюзелева, „България сега“, 8 ноември 2012 г.
  6. „Анна Мария Гюзелева разкри душата си в стихове“, в. „Стандарт“, 20 януари 2002 г.
  7. „Анна Мария Гюзелева ще издава стихове в България“, bulFoto, 11 януари 2012 г.
  8. „Цветя и бодли на Виа Егнатия“ на Анна Мария Петрова-Гюзелева излезе в Италия“, celokupnabulgaria.eu, 13 юни 2012 г.
  9. а б в „Гюзелев... научил за агентството на Анна Мария в ДС“, Blitz.bg, 9 януари 2012
  10. „Анна-Мария Гюзелева работела за ДС под псевдоним „Чакъров“, Novini.bg, 21 декември 2011 г.
  11. „Анна-Мария Гюзелева за изкуството и ДС“, ТВ7, Насреща с Люба Кулезич, 8 януари 2012 г.
  12. „Анна-Мария Гюзелева: Не подозирах, че съм „агент Чакъров“, Blitz.bg, 8 януари 2012 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]