Анна Мария Петрова-Гюзелева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анна Мария Петрова-Гюзелева
българска актриса и журналист
Родена

Националност  България
Образование Нов български университет
Предприемаческа дейност
Образование Българска държавна консерватория
Нов български университет
Семейство
Съпруг Никола Гюзелев
Деца Адриана Гюзелева

Уебсайт

Анна Мария Людмилова Петрова-Гюзелева е българска балерина, актриса, журналист, хореограф, кино и тв продуцент.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Анна Мария Петрова е родена на 4 август 1959 г. в град Лом [1], но от най-ранно детство живее и учи във Враца.[2][3]

Завършва Държавното хореографско училище в София, Факултета по балетна педагогика и хореография при Българската държавна консерватория (задочно обучение), Театралния департамент в Нов български университет. Специализира актьорско майсторство в киностудия „Довженко“ в Киев, има специализация по хореография при Морис Бежар.[2][3]

Била е съпруга на големия бас Никола Гюзелев.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Още на 8 години започва да играе балет [2], на 15 г. започва да се снима в киното, а на 18 вече дебютира в ролята на Неда в историческия сериал „Пътят към София“ на режисьора Николай Машченко[3][4].

Работи като балерина в операта, после в музикалния театър. Междувременно участва в снимките на филмите „Семейство Карастоянови“ и „Вкус на бисер“. [3] Снима се общо в над 50 игрални филма, сериала и копродукции в България, Италия, Германия, Франция и САЩ. Играe на няколко театрални сцени в България. Хореограф и преподавател по класически и джаз балет в Италия и България. От 1997 г. е кино и телевизионен продуцент в Италия и България [4][5]. Играе със звезди на италианското кино като София Лорен, Джанкарло Джанини, с режисьорката Лина Вертмюлер и др. [3]

Тя е телевизионен журналист и дългогодишен сътрудник на БНТ, и на италианските RАI, TВ La 7 и Mediaset. [4].

Освен на актьорско поприще се изявява и на поетичното. Пише стихове още от 30-годишна. През 2000 г. печели европейския конкурс за поезия в град Лече, Южна Италия. Скоро след това излиза първата ѝ поетична антология на италиански език, а през 2002 г. бива издадена и на български език под заглавие „Молитва за живот“[6]. През 2011 г. в Италия излиза втората ѝ стихосбирка „Цветя и бодли на Виа Егнатия“, която малко по-късно е последвана от българско издание.[7][8][5]

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 2011 г. се кандидатира за в местните избори за общински съветник в град София от ПП „Другата България“. Това става повод Комисията за разкриване на досиетата да я проверява и освети като агент на Държавна сигурност през периода 1984–1987 г. под псевдоним „Чакъров“. [1][9][10], което тя отрича[11][12].

Престижни позиции [5][редактиране | редактиране на кода]

  • Член на Италианския национален орден на журналистите и на СБЖ.
  • Член на журито на Италианската филмова академия – за наградите Давид на Донатело за киноизкуство
  • Член на Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ)
  • Президент на Асоциация Артемидия, Италия
  • Член е на дамския литературен кръжок „Евгения Марс“[2]
  • Популяризира българските автори и изпълнители в литературата, поезията, музиката и изкуството.
  • Основател и управител на продуцентската фирмa „Адриа филм Интернешънъл“ от 1993 г. до днес.
  • Член на СБП в САЩ.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

През 1984 г. актрисата се жени за по-възрастния от нея с 23 години оперен бас Никола Гюзелев. Още същата година заминават за Франция и Италия. [9] Установяват се в Парма, а по-късно в Рим, но почти всяка година се връща в България.[2][3] През 1985 г. се ражда дъщеря им Адриана, която също взема участие в няколко филма заедно с майка си и посещава театрални курсове[4], но в крайна сметка завършва политически науки в Рим[9].

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2014 Знакът на българина 6 Джулия Корбета (професорката)
2014 Живи легенди
2010 „Безгранична младост“ - („Una sconfinata giovinezza“) Италия
2005 „Небето може да почака“ - („Il cielo può attendere“) Италия
2004 „Мария - да“ - („Maria si“) Италия Рашел
2002 „Обичам те, Еудженио“ - („Ti voglio bene Eugenio“) Италия Драма
2001 „Между два свята“ - („Tra due mondi“) Италия / Франция
1999-2001 „Турбо“ - („Turbo“) 8 Италия / ФРГ (в 7-а серия: „Delitto sul set“ (2001)
2001 „Рицарите на кръстоносния поход“ - („I cavalieri che fecero l'impresa“) Италия / Франция
2000 „Забравените“ - („Sos Laribiancos – I dimenticati“) Италия донна Филиана
1999 „Луди от любов“ - („Pazzo d'amore“) Италия Лорена
1999 „Скрита сълза“ - („Una furtiva lacrima“) Италия Ирис
1998 Омраза и любов - („Odi et amo“) Италия Роза
1998 Лаура си отиде - („Laura non c'è“)
2 заглавие - Лаура я няма
Италия Франческа
1998-2008 Отдаденост - („Incantesimo“) 588 Италия (в 1 серия, 1998)
1997 Хиена - („La iena“) Италия Линда
1995 Октопод 7: Разследването на смъртта на комисар Катани
(„La piovra 7 - Indagine sulla morte del commissario Cattani“)
6 Италия / Франция / Германия / Испания / Австрия Марчела Родио, любовница на Дон Нуцо
1995 „Странната история на Олга О.“ - („La strana storia di Olga 'O'“) Италия
1994 Престъпление от любов - („Delitto passionale“) Италия Милена Радева
1991-1992 „Златни години“ - („Gli anni d'oro“) 13 Италия Луиза
1990 Мечтата на Тео - („Il volo di Teo“) Италия Енрика
1990 Изповедта на един циник - („Diceria dell'untore“) Италия сестра Бенедета
1988 Ловци в Мексиканската прерия: Бенито Хуарез - („Präriejäger in Mexiko: Benito Juarez“)
Ловци в прериите на Мексико: Бенито Хаурез - 2 заглавие
ГДР Хосефа Ортехо
1988 Ловци в Мексиканската прерия: Лешоядовият клюн - („Präriejäger in Mexiko: Geierschnabel“)
Ловци в прериите на Мексико: Лешоядовият клюн - 2 заглавие
ГДР Хосефа Ортехо
1988 Неизчезващите 5
1984 Вкус на бисер (като Анамария Петрова) балерина
1984 Подарък в полунощ 2 (в 1 серия: II; като Ана-Мария Петрова)
1978 Пътят към София
(„Путь к Софии“)
(тв сериал)
5 България / СССР Неда Задгорска, годеницата на Леге

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Молитва за живот“ (стихосбирка)
  • „Цветя и бодли на Виа Егнатия“ (стихосбирка)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Решение № 288 от 24 ноември 2011 г. - местни избори – 2011 г. - кандидати за общински съветници – София град, стр.2, прието от Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
  2. а б в г д „Анна Мария-Гюзелева: Още имам огън в себе си“, интервю на Жени Веселинова, в. „Новинар“, 5 октомври 2012 г.
  3. а б в г д е Анна Мария Гюзелева: Интервю Архив на оригинала от 2013-09-29 в Wayback Machine., Eva.bg.
  4. а б в г Боряна Антимова, „Анна Мария Гюзелева: Посветих се на Никола, но не се обезличих“, pogled.info, 21 август 2012 г.
  5. а б в Анна Мария Петрова-Гюзелева, „България сега“, 8 ноември 2012 г.
  6. „Анна Мария Гюзелева разкри душата си в стихове“, в. „Стандарт“, 20 януари 2002 г.
  7. „Анна Мария Гюзелева ще издава стихове в България“, bulFoto, 11 януари 2012 г.
  8. „Цветя и бодли на Виа Егнатия“ на Анна Мария Петрова-Гюзелева излезе в Италия“, celokupnabulgaria.eu, 13 юни 2012 г.
  9. а б в „Гюзелев... научил за агентството на Анна Мария в ДС“, Blitz.bg, 9 януари 2012
  10. „Анна-Мария Гюзелева работела за ДС под псевдоним „Чакъров“, Novini.bg, 21 декември 2011 г.
  11. „Анна-Мария Гюзелева за изкуството и ДС“ Архив на оригинала от 2013-09-29 в Wayback Machine., ТВ7, Насреща с Люба Кулезич, 8 януари 2012 г.
  12. „Анна-Мария Гюзелева: Не подозирах, че съм „агент Чакъров“, Blitz.bg, 8 януари 2012 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]