Анна Тимирьова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анна Тимирьова
А́нна Васи́льевна Тимирёва
руска художничка и поетеса
Тимирьова в архивите на НКВД
Тимирьова в архивите на НКВД
Рождено имеАнна Сафонова
Родена
18 юли 1893 г.(1893-07-18)
Починала
31 януари 1975 г. (на 81 г.)
СъпругСергей Тимирьов (1911)
Всеволод Книпер (1922)
Анна Тимирьова в Общомедия

А́нна Васи́лиевна Тимирьова (фамилия по първи съпруг; на руски: А́нна Васи́льевна Тимирёва; 18931975), фамилия по баща Сафонова, фамилия по втори съпруг Книпер, е руска художничка и поетеса.

Тя е дъщеря на музиканта Василий Илич Сафонов; от 1918 фактически е жена на адмирал Колчак, последвала го и в ареста му през 1920[1]. Преживява следващите години в изолация, 15 от тях – в ГУЛАГ.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Анна Василиевна Сафонова е родена през 1893 в Кисловодск в семейство на владикавказки казаци. Пристига в Петербург през 1906 и се обучава в живопис, френски и немски език в частната гимназия на Княгиня Оболе́нская. През 1911 се омъжва за морския офицер Сергей Николаевич Тимирьов и през 1914 ражда единственото си дете Владимир.

Тимирьова се запознава с Александър Колчак през 1915 году в Хелзинки, а след Октомврийската революция го следва неотклонно. Първо в Омск като преводачка на Върховния управител, шивачка, милосърдна сестра, а след това и при ареста и екзекуцията на Колчак в Иркутск. Тимирьова попада в Иркутския следствен изолатор, след което е прехвърлена последователно в затвора в Новосибирск и в Бутирка в Москва, откъдето е освободена през 1922. Три години по-късно е интернирана от Москва в Таруса, но случаят ѝ е преразгледан и Тимирьова е въдворена в Забайкалския изправително-трудов лагер. След отслужване на определения срок тя няма право да живее в 15-те най-големи съветски града и се заселва последователно във Вишний Волочок, Верея и Малоярославец.

В последния град през 1938 я застига нова присъда от осем години лагер. Тимирьова е изпартена в КарЛаг, Казахска ССР, където се запознава Мария Ростиславовна Капнист. През същата 1938 синът ѝ художникът Владимир Тимирьов е арестуван и разстрелян. Анна Тимирьова преживява и това наказание, след което заживява на гара Завидово, Конаковски район, Тверска област, представяйки се като Анна Чехова. През 1949 отново е арестувана в Щербаков, затворена в Ярославъл и отпратена без присъда в Енисейск, Красноярски край, където отново се среща с Мария Капнист. Тимирьова е освободена през 1956 и започва работа последователно като библиотекар, архивист, предучилищен възпитател, чертожник, ретушир, картограф, шивач на бродерии, гравьор на играчки, статист и художник в театъра. Реабилитирана е от официалната власт през март 1960 и излиза в пенсия.

Тимирьова се завръща в Москва и работи като консултант по етикет за Сергей Бондарчук в екранизацията на „Война и мир“, като участва и в сцени от филма. Умира през 1975 и е погребана във Ваганково, Пресненски район[2].

Прототип[редактиране | редактиране на кода]

Анна Тимирьова е персонаж в серия романи и филми за адмирал Колчак:

  • Валентин Пикул, „Трите възрасти на О'Кини сан“, 1981
  • „Конь белый“, сериал от 1993, с Вероника Изотова в ролята на Тимирьова
  • „Адмиралъ“, филм от 2008, с Елизавета Боярская в ролята на Тимирьова.
  • „Романс Колчака“ док. филм от 1997, „Культура“ (телеканал)

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • Милая химера в адмиральской форме: Письма А. В. Тимиревой А. В. Колчаку, 18 июля 1916 г. 17 – 18 мая 1917 г. СПб: Дмитрий Буланин, 2002. 238 с. ISBN 5-86007-345-3
  • „…Не ненавидеть, но любить“: Стихи. Воспоминания / А. В. Книпер. – Кисловодск: Благодать, 2003. 246 с. ISBN 5-93015-044-3
  • Книпер А. В. Фрагменты воспоминаний/Публ.и прим. К. Громова и С. Боголепова (И. Сафонова и Ф. Перченка)//Минувшее. Исторический альманах. Т. 1. Париж. 1986

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Плотников, Иван Фёдорович. Александр Васильевич Колчак. Жизнь и деятельность. Ростов-на-Дону. Феникс. 1998. стр. 335. ISBN 5-9533-0518-4
  2. „Милая, обожаемая моя Анна Васильевна…“ Сост. Т. Ф. Павлова, Ф. Ф. Перченок, И. К. Сафонов; Вступ. ст. Ф. Ф. Перченка. Издательство: Русский путь / Прогресс-Традиция 1999. 576, ISBN 5-85887-018-X, 5-01-004207-X
  • Дроков С. В. Адмирал Колчак и… другие//Северные просторы, 1990. № 6, С.26 – 29; Дроков С. В. Подлинные протоколы допросов адмирала А. В. Колчака и А. В. Тимиревой//Отечественные архивы, 1994. № 5. С.84 – 97; № 6. С.21 – 58.
  • Толстая Е. „Адмиралъ“;
  • Максимов В. А. „Заглянуть в бездну (Звезда адмирала)“;
  • А. Петряков „Адмирал. Судьба и любовь Александра Колчака“;
  • В. Дворцов „Адмирал“;
  • „Волшебный сад души. История последней любви А. В. Колчака“;
  • В. Черкасов-Георгиевский „Колчак и Тимирева“;
  • К. А. Богданов „Адмирал Колчак. Биографическая повесть-хроника“;
  • И. Ф. Плотников „Александр Васильевич Колчак. Исследователь, адмирал, Верховный правитель России“;
  • П. Зырянов „Колчак“;
  • Остроумов „Звезда адмирала“.
  • Н. Черкашин. „Звезда Колчака“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тимирёва, Анна Васильевна“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​