Арнълд Тойнби

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Арнълд Тойнби
Arnold Toynbee
британски историк и антрополог
Арнолд Тойнби през 1967 г.
Арнолд Тойнби през 1967 г.

Роден
Починал
22 октомври 1975 г. (86 г.)

Религия англиканство
Научна дейност
Област История, антропология
Образование Уинчестър Колидж
Оксфордски университет
Работил в Оксфордски университет
Кингс Колидж (Лондон)
Лондонско училище по икономика
Кралски институт за международни отношения
Публикации Изследване на историята“ (1934 – 1961)
Семейство
Съпруга Розалинд Мъри (1913 – 1946)
Вероника Боултър (1946 – 1975)
Деца Антъни Тойнби
Филип Тойнби
Лорънс Тойнби
Арнълд Тойнби в Общомедия

Арнълд Джоузеф Тойнби (на английски: Arnold Joseph Toynbee) е британски историк и културен антрополог. Автор на фундаментално изследване върху раждането и упадъка на цивилизациите – „Изследване на историята[1].

Тойнби е кавалер на рицарскияорден на почетния легион“.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

„Изследването на историята“ на Тойнби е в 12 тома и е завършено през 1961 г.

Тойнби различава 21 цивилизации в световната история, като една от тях е православната цивилизация.

Списък на цивилизациите по Тойнби[2][редактиране | редактиране на кода]

  1. Древен Египет
  2. Инки
  3. Древен Китай
  4. Минойска цивилизация
  5. Шумерска
  6. Маи
  7. Олмеки
  8. Ацтеки – слети в Централоамериканска
  9. Хетска
  10. Асирия
  11. Вавилонска (виж и Вавилония)
  12. Иранска
  13. Арабска – слети в ислямска цивилизация
  14. Далекоизточна – основна част
  15. Далекоизточнаяпонски клон
  16. Индска цивилизация
  17. Индуистска
  18. Елинска (гръко-римска)
  19. Византия – Православнохристиянска основен клон
  20. Русия – Православнохристиянска руски клон
  21. Западна

За България[редактиране | редактиране на кода]

Ролята на България и българите за приноса им към световната културна съкровищница е оценен изключително високо от Тойнби. Нещо повече:

България не е „пасивен реципиент“ на византийското културно „облъчване“, а „съперник на Византия“ в политическо и културно отношение. Усвояването на византийските образци не е механичен процес, а творчески. Като втори център на православната цивилизация, България посредством християнизацията и религията на българската църква и литературната и преводаческа дейност, активно разпръсква просветата и културата сред славянските и други народи на Балканите и Източна Европа.
Корица на „Изследването на историята“

Като най-значим е оценен приноса на двете книжовни школи от 14 и 15 векТърновска книжовна школа и Ресавска книжовна школа, които транслират наследството на православната цивилизация към Москва, която се превръща по-сетне по времето на Иван Грозни в т.нар. Трети Рим.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. На български език е издаден съкратен вариант, дело на неговия сътрудник Д. Съмървел; името на корицата е изписано като 'Арнълд'. Вж. Тойнби А., Изследване на историята, т1. и 2, София: З.Стоянов, 2001, ISBN 954 739 1356 и ISBN 954 739 1720.
  2. Цит. съч. т2. табл. V

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за