Белведере на Клаусберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Белведере на Клаусберг
Въздушна снимка на Белведерето и лозовите тераси
Белведере на Клаусберг се намира в северозападната част на парка Сансуси.

Белведере на Клаусберг (на немски: Belvedere auf dem Klausberg) е белведере, построено на хълма Клаусберг през 1770–1772 г. в северозападния край на парка Сансуси в град Потсдам (Германия), от което се разкрива красива гледка над околния пейзаж.[1]

Самата дума белведере е заемка от италиански: belvedere и означава именно „хубава гледка“.[2]

Съблюдавайки специфичните изискванията лично на пруския крал Фридих Велики, майсторът строител Георг Кристиан Унгер изготвя проектна скица за архитектурната конструкция. В резидентния град Потсдам, където по онова време са живели пруските крале и германски императори, Белведере на Клаусберг представлява първият тухлен белведер и последната сграда в известния паркСансуси (световно наследство на ЮНЕСКО), която е построена през периода на Фридрих Велики.[1]

Белведере на Клаусберг се управлява от публичноправната Фондация „Пруски дворци и градини Берлин-Бранденбург“ и е обект на световното наследство на ЮНЕСКО като част от културния пейзаж „Берлин-Потсдам“.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Местоположение на Белведере на Клаусберг в плана на парка Сансуси от времето на Фридрих II, изготвен от кралския придворен градинар Фридрих Захариас Залцман, 1772 г.
Картина на Белведере на хълма Клаусберг в Потсдам – с гледка към дворцовия парк Сансуси и Новия дворец

След завършването на Новия дворец през 1769 г. Фридрих II планира да разкраси околността.[1] В северните покрайнини на парка Сансуси се започват работи извън ареала на парка с цел разработването им за градинарско ползване. На южния склон на хълма Клаусберг са засадени лозе и овощни дървета, които снабдявали кралския двор с плодове. За архитектурно облагородяване били предвидени няколко сгради, от които са построени обаче само две – Белведере и Драконовата къща, построенна едновременно с него. Освен декоративната си функция в парка, Белведере изпълнявало и функцията, съответстваща на името му, а именно – предоставяне на красива гледка към парка Сансуси, хълмистия пейзаж, изпълнен с езера, и град Потсдам.[1]

Към края на Втората световна война сградата била почти напълно разрушена. Тя била опожарена при артилерийски обстрел през април 1945 г. и в следващите десетилетия била съвсем леко укрепена, колкото да не рухне. Едва в хода на Обединението на Германия от 1990 г., мюнхенската фондация „Месершмит“ решава още същата година да финансира реконструкцията на сградата като принос към обединението на Германия.[1] Освен външния вид на сградата се реставрира до голяма степен и нейният интериор.[1] Днес горната зала отново блести в предишното си великолепие с своята мраморна щукатура, таванна живопис по купола и дъбов паркет.[1] След завършване на реставрационните работи по екстериора и възстановяването на горната зала, Белведере е предаден обратно на Фондация „Пруски дворци и градини Берлин-Бранденбург“ през 2002 г.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Като вдъхновителен пример за архитектурните скици на белведерето, изготвени от Георг Кристиан Унгер, служи един чертеж на италианския археолог Франческо Бианкини, публикуван през 1738 г. в неговия труд „Относно двореца на цезарите“ (на италиански: Del Palazzo de´ Cesari). В труда си Бианчини прави опит да реконструира цезарския дворец на хълма Палатин в древен Рим. Той подкрепя труда си само със сведения от древни писатели, архитектурни останки (руини) и изображението на една храмоподобна сграда с фонтан върху монета, която се намирала на Големия пазар (на латински: macellum magnum; наричан също Императорски пазар – на латински: macellum augusti) в Рим, построенa по времето на император Нерон. Античната монета показва една открита кръгла постройка със сводест покрив, заобиколена от колони, към която от двете ѝ страни се допират открити колонади. Именно това изображение от античната монета, реконструирано от археолога Бианкини, служи на архитекта Унгер като вдъхновение за постройката на Белведере.

Външен дизайн[редактиране | редактиране на кода]

Източната страна на Белведере на Клаусберг

Подобно на храмоподобна сграда с фонтан от римската античност, Белведере на Клаусберг също е построено с кръгъл етажен план. Долната част на сградата е заобиколена от двадесет йонийски колони, поставени върху подиум (цокъл). Те от своя страна поддържат двадесет коринтски колони, разположени отгоре на втория етаж. От запад и изток към сградата са прикрепени балкони, носени от колоните. Горният етаж е снабден с купол и е заобиколен от балюстрада с двадесет статуи на богове от древната митология, които придават на сградата визуално още по-голяма височина. Статуите от пясъчник първоначално са изработени в работилниците на различни скулптори, но между 1990 и 1994 г. частично са заменени с копия. На всеки етаж са разположени по освен сводести френски прозорци, които допринасят за осветяването с дневна светлина на двете зали, разположени н една над друга на двата етажа на сградата.

Външната фасада, която е проектирана със структурираща мазилка на долния етаж и загладена мазилка на горния етаж, е украсена с лаврови гирлянди и релефи на ангели, носещи атрибути на различни науки. С цел осигуряване на достъп за ремонтни дейности, горният обход е снабден със стълбище, което води до купола. Преди стълбището е било направено от дърво, но през 1858 г. е заменено с вита стълба, изработена от чугун.

Първоначално S-образното открито стълбище от северната страна е преправено през 1839 г. в подковообразна форма, след като щети от влага наложили саниране на сградата. Вътрешната част на стълбищната носеща конструкция е снабден с вентилационни отвори, сводести прозорци и врати. По време на цялостно второ обновяване на зданието през 1903 г., Вилхелм II разпорежда създаването на малка кухня и помощение за престой на прислугата, както и на санитарни помещения, внедрени във вътрешната част на стълбищната носеща конструкция (т. е. под стълбището), за да може императорското семейство да си организира малки приятни престои в сградата с красивата гледка.

Вътрешен дизайн[редактиране | редактиране на кода]

Гледка в горната зала

Долната кръгла зала все още не е възстановена след разрушаването ѝ през 1945 г. При нейното украсяване през XVIII век тя е била устроена със стенна ламперия (облицовка) от бял и сив силезийски мрамор, а стенните пространства между и над френските прозорци били с ламперия от червен яспис. Сивите мраморни плочи на пода били в средата на залата с форма на осемлъчева звезда, която била заобиколена от кръгла зона с трапецовидно изрязани плочи. Тези благородни, полирани камъни придавали на залата особен блясък. Украсата на сводестия таван била заимствана от звездния мотив на пода, и представлявала апликация от мраморен имитат от мазилка, обрамчен с форми, които по дължината си се стеснявали в посока на центъра на тавана. Семплото мебелно обзавеждане се състояло от шестнадесет дърворезбовани позлатени трапезни стола с червени кожени тапецерии на седалките.

В горната реставрирана кръгла зала стените са измазани с бледо зелен (селадон) мраморен имитат от мазилка, който в зависимост от падането на светлината блести в бледо синьо. Позлатени гипсови орнаменти обрамчват френските прозорци. Подът е покрит с паркет от различни дървесина, разположена в трапецовидна шарка. Таванна живопис, изобразяваща облаци и различни птици, нарисувана някога от Карл Кристиан Вилхелм Барон (* 1737 г.; † след 1775 г.) и Фридрих Вилхелм Бок, също е успешно възстановена благодарение на една черно-бяла снимка. Дизайнът на горната зала засилвал усещането, че се намираш на голяма височина. Както и в долната зала, мебелировката тук се състоеяла само от шестнадесет дърворезбовани позлатени трапезни стола, чиито седалки били тапицирани със зелена сафянска кожа[Бележка 1], за да съответства на цвета на стените.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Amtlicher Führer der Stiftung Preußische Schlösser und Gärten Berlin Brandenburg: Der Klausberg. 1. Auflage, Potsdam 2003. (на немски език)
  • Generaldirektion der Stiftung Schlösser und Gärten Potsdam-Sanssouci (Hrsg.): Potsdamer Schlösser und Gärten. Bau- und Gartenkunst vom 17. bis 20. Jahrhundert. Stiftung Schlösser und Gärten und Potsdamer Verlagsbuchhandlung, Potsdam 1993, ISBN 3-910196-14-4 , S. 140–144. (на немски език) (на немски език) (на немски език)

Уеб връзки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сафянската кожа е вид много фина и мека козя кожа, обработена по специален традиционен начин, типичен за град Сафи в Мароко, от къде и идва името ѝ.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Prussian Palaces and Gardens Foundation Berlin-Brandenburg. BELVEDERE KLAUSBERG // Архивиран от оригинала на 2023-03-28. Посетен на 2023-11-04. (на английски)
  2. Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“. БЕЛВЕДЀРЕ // Речник на българския език. Посетен на 2023-11-04.
  3. UNESCO World Heritage Centre 1992 – 2022. Palaces and Parks of Potsdam and Berlin // Посетен на 26.07.2022. (на руски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Belvedere auf dem Klausberg в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​