Резидентен град

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Резидентен град е градски център, който е седалище (резиденция) на монарх или княз. За да пребъде монархическото управление, е било необходимо да се покаже властта над поданиците и легациите. Тази видима показност на силата се отразява в архитектурата (например под формата на замъци и обществени представителни сгради), но и в символични актове, като фестивали, паради и придворен церемониал. Един резидентен град е трябвало да легитимира обществения ред и постоянството на съответното владичество.[1]

Roma Aeterna, прототип на кралска резиденция, на Квиринал – папският летен дворец (около 1493 г.)
Пекин, със Забранения град на императорите Минг и Цин
Версай, резиденция на френските крале от 1682 г. (планиран град вдясно на картината; вляво от него замък и парк)

Значение и функция[редактиране | редактиране на кода]

Значението и функцията на резидентния град се подразбират от самия термин. Резидентният град води своето етимологично начало от средновековния латински термин residentia, което означава „място пребиваване“. Думата residentia има своя произход от глагола residere, който може да се преведе като „седалище“. Под резидентен град т.е. се разбира официалното седалище на владетел. За разлика от столицата, резидентният град не е задължително да бъде безспорен политически, административен, научен и културен център на държава. Един резидентен град се характеризира единствено с присъствието на монарха. Резидентният град служи предимно за демонстриране на власт и има следователно представителна функция. Икономически погледнато, жителите на един резидентен град може да са зависими от двореца, както и от културните или религиозните институции. Последните характеристики обаче не са задължителни черти на един резидентен град.[2]

Според Марк фон дер Хьо един резидентен град се характеризира с „постоянен“ и „фиксиран стационарен придворен антураж“ в един град. Кратко присъствие на владетеля и неговите дворяни не е достатъчно, за да се класифицира едно мястото като резидентен град. Сградите в града трябва да са развили така, че да е очевидно „разграничимо“, кое е седалището на господаря и кои са функционалните сгради за него и неговото дворянство. Също така в икономически, културен и социален план развитието на града и на резиденцията трябва да са тясно взаимосвързано.[3]

Резидентни градове са били и са често срещани във всички култури от Рим до Константинопол/Византия, от Багдад до императорските градове в Китай, Киото и Токио в Япония и също градове като Теночтитлан в Новия свят. Това са били предимно градовете по местоживеене на управляващата династия, обаче понякога са били използвани и от нови владетели, когато империите са били превзети или завладени, за да се изрази по този начин законосъобразност и приемственост на властта, а също и за да се покаже новопридобития по-висок ранг. Преместването на един резидентен град на една империя е било – освен в древен Китай, където е имало религиозна мотивация – най-вече въпрос на понижаване в териториалната йерархия в дадената империя.

През европейското средновековие не са съществували фиксирани резиденции. Владетелят по-скоро е пътувал от един дворец в друг из цялата страна. Кралският антураж, който е отговарял за придворната уредба и за управлението на държавата, се е помещавал в замъци, градове, а кралете са резидирали в така наречените пфлаци. Придворните са обикаляли поверените им територии, за да събират от различните места данъците на селяните в натура както и паричните и данъчни налози на градовете. Също така отчитането на съсловията и правораздаването е трябвало да бъдат направени на място. По-нататъшното развитие на градския живот и възходът на ранната капиталистическа парична икономика през късното Средновековие и началото на Ранното Ново време създават условия за появяване на резидентни градове като Прага, Виена и Дрезден. В допълнение към основната резиденция в града, която често се намира в равнина, се образуват и летни резиденции, посещавани само от време на време, като например двореца Вилхелмщал, ловни дворци като например дворец Морицбург и селски имения като Парец, които се изграждат в околността. Летните, ловните и селските резиденции не принадлежат към резидентните градове, тъй като или е липсвало градско селище, или присъствието на владетеля е било краткотрайно.

Новите градски резиденции са били разположени предимно в главните средновековни крепости на градовете (например на територията на Свещена Римска империя: крепостта Храдчани в Прага, замъка Хофбург във Виена, двореца Лувър в Париж) или в градски вили от епохата на Ренесанса.

[[Datei:Schloss_Karlsruhe_und_Fächerstadt_2.jpg|мини|Der fächerförmige Grundriss von Karlsruhe mit Schloss im Zentrum]] В ерата на абсолютизма, края на 17-и и 18-и век, много князе преместват резиденцията си пред вратите на старата си столица. За разлика от тесните, често средновековно устроени улички на градовете, в землищата на провинцията (извън града) е можело да се строи наволя, без да се налага да се взема под внимание съществуващата архитектурна маса. Имало е достатъчно място за създаването на големи паркове, както и за представителни сгради. Новите архитектурно-строителни инструменти са позволили планираното и последователно разширяване на резидентни градове. Градоустройственият проект за резидентен град във гр. Версай близо до Париж, иницииран от френския крал Слънце Луи XIV, става модел за пример и подражание за всички европейски резидентни градове от това време. От двореца Версай три централни улици водят началото си във формата на лъч и се насочват в посока към града. Тази алюзия към слънцето трябва да изразява, че монархът стои в центъра на държавата. Градоустройственият план на Версай, проектиран според принципите на симетрия, аксиалност и центрираност, изразява претенцията на владетеля уж да представлява един божествено вдъхновен ред (в смисъла на „царуване по божата воля“). Барокови градове построени от нищото по планова скица са се появили също и в Германия – например гр. Карлсруе, Лудвигсбург близо до Щутгарт, Лудвигслуст край Шверин и Потсдам край Берлин.[4]

Поради относителната си близост до монарха, неговото правителство и институции, жителите на резидентните градове често са развивали силно политическо самосъзнание. С демонстрации, масови събрания и бунтове те са успявали да повлияят активно на политиката на владетелите.[5]

Списък на важните резидентни градове в Европа[редактиране | редактиране на кода]

Бивши монархии[редактиране | редактиране на кода]

Територията на днешна България[редактиране | редактиране на кода]

Период Град Описание Изображение
1878 – 1946 г.  София Функция: Резиденция на княз Александър I (по време на Княжество България), на цар Фердинанд I и Борис III (по време на Царство България). Преди това дворецър е бил резиденция на софийския мютисериф Мазхар паша (по време на Османската империя)
1904 – 1946 г. София Функция: Резиденция на цар Фердинанд I, Борис III и Симеон II по време на Царство България. По време на комунистическия диктаторски период, дворецът се използва от различни висши политици на Народна Република България като например Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков. След края на комунизма „Врана“ е върната, с единодушното решение на Конституционния съд от юни 1998 г., на Цар Симеон II и неговата сестра Мария Луиза Българска.
Дворецът „Врана“ през април 2015 г.
1882 г. Русе Функция: Планиран като резиденция на княз Александър I Български в Русе, но поради политическата нестабилност непосредствено след завършването на строежа на двореца, той никога не встъпва в употреба като резиденция. Днес там се помещава Регионалният исторически музей в Русе.
1885 – 1946 г. Варна Функция: Планиран като лятна резиденция на княз Александър I Български във Варна, впоследствие става резиденция и на българските царе на Царство България, а по време на комунистическия период и до днес се използва от правителството на Република България.
1898 – 1946 г. Самоков Функция: служи като ловна резиденция за царете Фердинанд I и Борис III от Третото българско царство.

Български дворци, които не са имали статус на официална резиденция, а са били частни домове на Царското семейство, не са посочени в тази табела. Пълен списък на дворците от Третото българско царство са предмет на статията: Дворци в България.

Територия на днешна Германия[редактиране | редактиране на кода]

Период Град Изображение
286 г. до 392 г. (с прекъсвания) Триер
Константиновата базилика е служила като приемна зала в някогашния императорски палат
? – 1803 г. Трир
? – 1803 г. Майнц
Курфюрстки дворец Майнц
? – ? Кьолн
739 – 1803 г. Пасау
старият град на Пасау
742 – 1803 г. Вюрцбург
Вюрцбургска резиденция
765 – 855 г. Аахен
Аахенска катедрала в императорския пфалц на Карл Велики
799 – 1802/1803 г. Падернборн
Дворец Нойхаус – седалище на княз-епископите на Падернборн
966 – 1803 г. Кведлинбург
Дворцов замък Кведлинбург
1007 – 1803 г. Бамберг
вътрешен двор на Стария дворец
11-и век до 1806 г. Диц
Графски замък Диц
11-и век до 1503 г. Бургхаузен
Замък при Бургхаузен
около 1100 – 1231 г. Келхайм
Херцогско хале, изградено от каменни квадри от разрушения калхаймски замък
1119 – 1864 г. Шлезвиг
дворец Готорф
1131 – 1918 г. Шверин
Шверински дворец
1142 – 1918 г.(с прекъсвания) Брауншвайг
Брауншвайгскки лъв – монархски символ на Хайнрих Лъв
1152 – 1680 г. Хале
замък Морицбург
1153 – 1806 г. Вайкерсхайм
Дворец Вайкерсхайм
1163 – 1718 г. Вайда
замък Остербург
1182 – 1720 г. Хайделберг
Хайделбергски дворец
12-и век до 1918 г. Щутгарт
Новият дворец
12-и век до 1793 г. Саарбрюкен
Дворец Саарбрюкен
12-и век до 1628/87 г. Бюдинген
Дворец Бюдинген
12-и век до 1726 г. Дахау
Дворец Дахау
около 1200 г. до 1816 г. Елванген
Дворец Елванген
1246 – 1787 г. Тетнанг
Новият дворец Тетнанг
1255 – 1918 г. Мюнхен
Мюнхенската резиденция
1260 – 1422 г. и 1486 – 1547 г. Витенберг
Дворцова църква Витенберг
1269 – 1378 г. Люнебург
Люнебургски градски дворец
? – ? Тангермюнде
Замък Тангермюнде
от 1288 г. до ? Бон
Дворец Попелсдорф
1291 – 1596 г. Айнбек
Замък Залцдерхалден, гр. Айнбек
1306 – 1918 г. Грайц
Долният дворец
1347 – 1480 г. Елтвиле
Курфюрстки замък Елтвиле
? – ? Путбус
Дворец Путбус, около 1900 г., 1962 г. взривен, до 1964 г. се раздигат останките и площта се заравнява
1355 – 1816 г. Вайлбург
Старият град на Вайлбург с дворцовия комплекс
около 1380 – 1716 г. Дюселдорф
Дворец Бенрат
1390 – 1918 г. гр. Лихтенщайн
1396 – 1918 г. Десау
Резидентен дворец Десау
1417 – 1813 г. Клеве
замък Шваненбург
1430 – 1753 г. Волфенбютел
Дворец Волфенбютел
1433 – 1705 г. Целе
Резидентен дворец Целе
1443 – 1482 г. Бад Урах
Дворец Урах
1448 – 1918 г. Берлин-Кьолн/Берлин
Берлински кралски дворец (вляво) и Берлинската катедрала (вдясно) около 1900 г.
1470 – 1793 г. Цвайбрюкен
Дворец Цвайбрюкен
1483 – 1601 г. Торгау
Дворец Хартенфелс
1485 – 1918 г. Дрезден
Дрезден
1491 – 1581 г. Рьомхилд
Дворец Глюксбург
1505 – 1742 г. Нойбург на Дунав
Дворец Нойбург
1514 – 1545 г. Ландсхут
Ландхутска градска резиденция
1526/27 – 1809 г. Бад Мергентхайм
Дворец Мергентхайм
1526 – 1803 г. Мерзебург
Нов дворец Мерзебург
1528 – 1918 г. Детмолд
Резидентен дворец Детмолд
1541 – 1803 г. Ашафенбург
Замък Йоханисбург
1552 – 1918 г. Ваймар
Градски дворец Ваймар
1556 – 1695 г. Гюстров
Дворец Гюстров
1561 – 1761 г. Пльон
Дворец Пльон
1564 – 1802 г. Гера
Останки от дворец Остерщайн
1565 – 1718 г. Дурлах
замък Карлсбург
1567 – 1866 г. Касел
Херкулес, Касел
1567 – 1918 г. Дармщат
Резидентен дворец Дармщат
1567 – 1604 г. Марбург
Марбургски дворец
1567 – 1583 г. Санкт Гоар
Замък Райнсфелс
1586 – 1633 г. Кобург
Дворец Еренбург
1596 – 1918 г. Айзенах
Градски дворец Айзенах
1597 – 1794 г. (официално) Бон
курфюрстки дворец Бон
1599 – 1918 г. Зондерхаузен
Дворец Зондерхаузен
1599 – 1918 г. Рудолщат
Резидентен дворец Хайдексбург
1603 – 1918 г. Алтенбург
Дворец Алтенбург
1603 – 1806 г. Байройт
Нов дворец Байройт
1609 – 1643 г. Буцбах
Ландграфски дворец Буцбах
1616 до началото на 18-и век Обершлайсхайм
Нов дворец Обершлайсхайм
1623 – 1849 г. Зигмаринген
Дворец Зигмаринген
1623 – 1850 г. Хехинген
Замък Хоенцолерн
1629 – 1786 г. Еренбрайтщайн
вляво училището за пажи, вдясно дикастерията
1631 – 1815 г. Офенбах на Майн
Изенбургски дворец
1636 – 1866 г. Хановер
Дворец Лайнешлос
1640 – 1918 г. Гота
Дворец Фриденщайн
1647 – 1918 г. Бюкенбург
Дворец Бюкенбург
1652 – 1802 г. Ораниенбург
Дворец Ораниенбург
1655 – 1918 г. Бад Аролзен
Резидентен дворец Аролзен
1656/57 – 1718 г. Цайц
Дворец Морицбург
1660 – 1918 г. Потсдам
1680 – 1918 г. Майнинген
Дворец Елизабетенбург
1682 – 1918 г. Кьонигс Вустерхаузен
Дворец Кьонигс Вустерхаузен
1684 – 1826 г. Хилденбургхаузен
Дворец Хилдбургхаузен, сринат 1949/1950 г.
1687 – 1806 г. Бюдинген
Дворец Бюдинген
1687 – 1806 г. Меерхолц
Дворец Меерхолц
1688 – 1806 г. Бартенщайн (Шроцберг)
Бартенщайн и неговата главна улица, водеща към резидентния дворец, градската порта и дворцовата градина
1689 г. до края на 18-и век Шведт
Фотография на двореца Шведт през 1983 г., повреден през 1945 г., взривен 1962 г., напълно заличен 1969 г.
1705 – 1771 г. Ращат
Дворец Ращат
1709 – 1816 г. Лудвигсбург
Резидентен дворец Лудвигсбург
1715 – 1918 г. Карлсруе
1720 – 1778 г. Манхайм
Дворец Манхайм
1720 – 1803 г. Брухзал
Дворец Брухзал
1725 – 1801 г. Брюл
Дворец Аугустусбург
1733 – 1918 г. Нойщрелиц
Дворец Нойщрелиц около 1920 г., разрушен на 29.04.1945 г., към 2020 г. се водят обществени дискусии за реконструирането му
1736 – 1802 г. Райнсберг
Дворец Райнсберг
1742 – 1803 г. Шветцинген
Дворец Шветцинген
1744 – 1841 г. Бийбрих (днес квартал на Висбаден)
Дворец Бийбрих
1765 – 1837 г. Лудвигслуст
Дворец Лудвигслуст
1768 – 1806 г. Бад Хомбург фор дер Хьое
Дворец Бад Хомбург
1769 – 1817 г. Вьорлиц
Дворец Вьорлиц
1773 – 1775 г. Блийскастел
Дворец Блийскастел, скица от 1779 г., днес разрушен
1774 – 1918 г. Олденбург
Дворец Олденбург
1786 – 1803 г. Трир
1786 – 1794 г. Кобленц
Дворец Кобленц
1841 – 1866 г. Висбаден
Дворец Висбаден

Територия на днешна Австрия[редактиране | редактиране на кода]

Период Град Описание Изображение
от началото на 10-и век до 1246 г. Щайр Функция : Седалището на херцозите на Австрия сред Бабенбергите
Замъкът Стирабург през 1554 г.
1278 – 1918 г. Виена Функция: Резиденция на римо-германския император (1278 – 1806 г., с прекъсвания), австрийския император (1804 – 1867 г., 1867 – 1818 г.), апостолският крал на Унгария (1867 – 1818 г.), както и ерцхерцогът на Австрия
Дворец Хофбург
1379 – 1619 г. Грац Функция: Резидентен град на Вътрешна Австрия
1410 – 1665 г. Инсбрук Функция: Резидентен град на Горна Австрия
Резиденция Нойхоф
696 – 1805 г. Залцбург Функция: Резиденция на князските архиепископи, след това за кратко седалище на курфюрст
Замък Мирабел

Територия на днешна Франция[редактиране | редактиране на кода]

Период Име на град описание Илюстрация
4-ти век – 1444 г.,

1681 – 1789 г.,

1889 – 1918 г.

Страсбург Функция : Столица на принцовите епископи на Страсбург и по-късно краткосрочна резиденция на император Вилхелм II.

Запазени сгради : дворец Рохан, катедралата в Страсбург и Палатът на Рейн

Дворец Рохан
843 – 1661 г.,

1789 – 1792 г.,

1799 – 1848 г.,

1852 – 1870 г.

Париж Функция : Столица на западнофранкските и по-късно френски крале / императори

запазени сгради : Консиержери, Лувър, Люксембургски дворец, Jardin des Tuileries, Palais Royal, Hôtel Beauharnais, замък Венсен, Chapelle exasireire, Сент-Шапел, Place des Victoires, Place Vendôme, площад Конкорд, Шан-з-Елизе, Porte Saint-Денис, Дом на инвалидите, Invalides, Парижка обсерватория и Пантеон

Консиержери, останалата част от средновековната резиденция
843 – 1789 г.,

1804 – 1848 г.,

185 – 1870 г.

Компиен Функция : Резиденция на западнофранкските и по-късните френски крале / императори
Замък Компиен
1417 – 1789 г. Саверн Функция : Резиденция на князите-епископи на Страсбург
Замък Рохан
1483 – 1563 г. Амбоаз Функция : Резиденция на френските крале
Замък Амбоаз
1498 – 1589 г. Блоа Функция : Резиденция на френските крале
Замък Блуа
1528 – 1789 г.,1804 – 1848 г.,1852 – 1870 г. Фонтенбло Функция : Резиденция на френските крале и императори
Замък Фонтенбло
1661 – 1682 г. Сен Жермен ан Ле Функция : временна столица при Луи XIV
1682 – 1789 г. Версай Функция : Резиденция на френските крале Луи XIV, Луи XV и Луи XVI

Особеност : подчертаване на бароковата архитектура, модел за княжеските дворове на Европа

Статус : Обект на ЮНЕСКО за световното наследство от 1979 г.

Запазени сгради : Версайски дворец, Малък Трианон, Голям Трианон, Хаме де ла Рейн, Катедралата Сен Луи и площад Арм

1828 – 1848 г. Йо Функция : Резиденция на Луи-Филип I
Замъкът Йо

Територия на днешна Италия[редактиране | редактиране на кода]

Период Град Описание Изображение
27 г. пр. н. е. до 402 г. сл. н. е. Рим Функция : основна резиденция на римските императори
Руини на Домус Августана, двореца на император Домициан
402 – 476 г. Равена Функция : Основна резиденция на западните римски императори
Външен изглед на мавзолея на Гала Плацидия
493 – 552 г. Равена Функция : Резиденция на източно готските царе
572 – 774 г. Павия Функция : Седалище на ломбардските крале
църква Сан Микеле, интериор
697 – 1797 Венеция Функция: Седалище на дожите на Република Венеция
831 – 1053 г. Палермо Функция : Резиденция на династията Калбит – емири на Сицилия
1071 – 1266 г. Палермо Функция : Резиденция на Норманско-Хоенштауфенската Сицилия
Нормански дворец
1234 – 1631 г. Урбино Функция : Резиденция на графовете и херцозите на Урбино
Аркаден двор на херцогския палат
1264 – 1597 г. Ферара Функция : седалище на херцозите на Ферара
Палат Шифаноя
1266 – 1861 Неапол Функция : Резиденция на Неаполските крале и крале на двете Сицилия
Кралски палат
1395 – 1535 г. Милано Функция : седалище на миланския херцог
1597 – 1796 г. Модена Функция : седалище на херцозите на Модена
Херцогски палат
1861 – 1864 г. Торино Функция : Резиденция на Кралство Италия
1864 – 1871 г. Флоренция Функция : Резиденция на Кралство Италия
1871 – 1946 г. Рим Функция : Резиденция на Кралство Италия

Територията на днешна Русия[редактиране | редактиране на кода]

Период Град Описание Изображение
1340 – 1712 г.,

1728 – 1730 г.

Москва Функция : Столица на великите московски князе и царе
1710 – 1917 г. Пушкин (по-рано: Царское Село) Функция : Лятна резиденция на царете
Екатерински дворец
1712 – 1721 г.,

1730 – 1917 г.

Санкт Петербург Функция : столица на царете
1723 – 1917 г. Петерхоф Функция : вторична резиденция на царете
1796 – 1917 г. Павловск Функция : вторична резиденция на царете
Дворец в Павловск

Територията на днешна Чехия[редактиране | редактиране на кода]

Период Град Описание Изображение
1234 – 1918 г. Прага Функция : Резиденция на кралете на Бохемия

Здания: Пражкият замък, катедралата Свети Вит, Карловият мост, Пражката кула на праха, Света Мария Снежна

Пражкият замък и Карловият мост през вечерта

Съществуващи монархии[редактиране | редактиране на кода]

Кралство Испания[редактиране | редактиране на кода]

Период Град Описание Изображение
756 – 1031 г. Кордоба Функция: Столицата на Кордобския халифат
1023 – до днес Севиля Функция: Резиденция на арабската династия Абадиди и по-късно на испанските крале
13-и – 15-и век Сеговия Функция: Резиденция на кралете на Кастилия
1238 – 1492 г. Гранада Функция: Столицата на султана на Емирство Гранада
1469 – 1561 г. Валядолид Функция: Резиденция на испанските крале
Катедралата Нуестра Сеньора де ла Асунсион
1563 – 1861 г. Сан Лоренцо де Ел Ескариал Функция: Резиденция на испанските крале
Ескориал
1561 – 1600 г.,

1606 г. – до днес

Мадрид Функция: Резиденция на испанските крале
1720 г. – 19-и век Сан Илдефонсо Функция: Резиденция на испанските крале

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия[редактиране | редактиране на кода]

Период Град Описание Изображение
686 – 1066 г. Уинчестър Функция: Столица на Кралство Уесекс и по-късно на Кралство Англия
Статуя на Алфред Велики в Уинчестър
1066 г. – до днес Лондон Функция: Резиденция на кралете на Кралство Англия и по-късно на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия

Запазени сгради: Дворецът Сейнт Джеймс (официална резиденция от 1532 г.), Бъкингамският дворец в Лондон (от 1837 г.), Лондонската кула

1078 г. – до днес Уиндзор Функция: лятна резиденция на кралете на Кралство Англия и по-късно на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия
1437 г. – до днес Единбург Функция: Резиденция на кралете на Шотландия и по-късно на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия

Кралство Нидерландия[редактиране | редактиране на кода]

Период Град Описание Изображение
1248 – 1806 г.,

1810 г. – до днес

Хага Функция: Столицата на графовете на Холандия, на губернаторите на Републиката на Седемте обединени провинции, както и на нидерландските крале
Paleis Noordeinde, официално седалище на холандската монархия
1638 г. – до днес Барн Функция: Резиденция на губернаторите на Републиката на Седемте обединени провинции, на кралете на Холандия и на нидерландските крале
Дворец Soestdijk
1689 – 1975 г. Апелдорн Функция: лятна резиденция на губернаторите на Републиката на седемте обединени провинции и нидерландските крале
Замъкът Het Loo
1806 г. – до днес Амстердам Функция: Резидентен град на кралете на Холандия (1806 – 1810) и на кралете на Обединено кралство Нидерландия (1815 – 1839) и на Кралство Нидерландия
Paleis op de Dam

Кралство Белгия[редактиране | редактиране на кода]

Период Град Описание Изображение
1830 г. – до днес Брюксел Функция: Резиденция на кралете на белгийците
Кралски дворец, Брюксел
1865 г. – до днес Сиерньо Функция: Лятна резиденция на кралете на белгийците
Кралски замък Ciergnon
? – до днес Лакен Функция: Резиденция на кралете на белгийците
Дворец Лакен

Кралство Швеция[редактиране | редактиране на кода]

Период Град Описание Изображение
1523 г. – до днес Стокхолм Функция: Резиденция на кралете на Швеция

Сгради: Стокхолмски кралски дворец

Стокхолмски кралски дворец

Кралство Дания[редактиране | редактиране на кода]

Период Град Описание Изображение
? – до днес Копенхаген Функция: Резиденция на датските крале

Сгради: Амалиенборгският дворец

Дворецът Амалиенборг и статуята на конник Фредерик V

Кралство Норвегия[редактиране | редактиране на кода]

Период Град Описание Изображение
1905 г. – до днес Кристиания (днес Осло) Функция: Резиденция на норвежките крале;

по-рано второстепенна резиденция на шведските крале

1906 г. – до днес Тронхайм Функция: Резиденция на норвежките крале
Щифтсгарден е най-голямата дървена сграда в Скандинавия и от 1906 г. служи като кралска резиденция
1852 г. – до днес остров Бюгдой (квартал на Осло) Функция: Резиденция на норвежките крале
Дворец Оскаршал
1929 г. – до днес Аскер Функция: Резиденция на норвежкия кронпринц
Резиденция Скаугум, 1932 г.
1837 г. – до днес Осло Функция: Резиденция на норвежките крале, а до 1905 г. на датско-норвежките крале
Кралско имение Бюгдой, 2018 г.

Княжество Лихтенщайн[редактиране | редактиране на кода]

Период Град Описание Изображение
1287 г. – до днес Вадуц Функция: Резиденция на князете на Лихтенщайн
Дворец Вадуц (старо име: дворец Хоенлихтенщайн), 2009 г.

Велико херцогство Люксембург[редактиране | редактиране на кода]

Период Град Описание Изображение
1848 г. – до днес Колмар-Берг Функция: Резиденция на великите херцози на Люксембург
Дворец Берг

Княжество Монако[редактиране | редактиране на кода]

Период Град Описание Изображение
1191 г. – до днес Монако Функция: Резиденция на князете на Монако
Дворецът Монако (наричан също Княжеския палат на Грималди)

Държавата град Ватикан[редактиране | редактиране на кода]

Период Град Описание Изображение
1929 г. – до днес Ватикан Функция: Резиденция на теократичния монархепископа на Римпапата
Апостолическият дворец е официалната резиденция на папата

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hans Ulrich Thamer: Alltag in Berlin. Das 19. Jahrhundert. Elsengold. Berlin 2017. S. 59. ISBN 978-3-944594-75-0.
  2. Mirko Novák: Herrschaftsform und Stadtbaukunst. Programmatik im mesopotamischen Residenzstadtbau von Agade bis Surra Man Ra'a. Saarbrücken 1999, S. 56 – 57.
  3. Marc von der Höh: Zur Einleitung, in: Symbolische Interaktion in der Residenzstadt des Spätmittelalters und der Frühen Neuzeit, hg. von Gerrit Deutschländer/Marc von der Höh/Andreas Ranft, Berlin 2013, S. 9 – 26, hier: S. 11.
  4. Karin Stober: Sonne, Staat und Spinne. Der Karlsruher Plan vom Jagdstern bis zum Sportpark. In: Karl Wilhelm 1679 – 1738: Markgraf von Baden-Durlach. Hirmer. München 2015, S. 121.
  5. Manfred Gailus, Straße und Brot. Sozialer Protest in den deutschen Staaten unter besonderer Berücksichtigung Preußens 1847 – 1849, Göttingen 1990, S. 96.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Residenzstadt“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.