Хамад бин Иса ал Халифа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хамад бин Иса бин Салман Ал Халифа
крал на Бахрейн
Hamad-Bin-Isa-Al-Khalifa.jpg
Крал Хамад бин Иса бин Салман Ал Халифа
Лични данни
Коронация 14 февруари 2002 г.
Роден
28 януари 1950 г.(1950-01-28)
Семейство
Династия ал-Халифа
Баща Иса бин Салман Ал Халифа
Майка Хеса Бинт Салман Ал Халифа
Бракове Сабика Бинт Ибрахим (1968- )
Шиа Бинт Hassan Ал Крайеш Ал Ами
Герб Emblem of Bahrain.svg
Хамад бин Иса бин Салман Ал Халифа в Общомедия

Хамад бин Иса бин Салман Ал Халифа (на арабски: حمد بن عيسى بن سلمان آل خليفة ), настоящият крал на Бахрейн, е роден на 28 януари 1950 г. Идва на власт на 14 февруари 2002 г., преди носи титлата Емир (от 6-ти март 1999 г.). Той е син на Иса бин Салман Ал Халифа, предходният Емир на Бахрейн. Страната се управлява от династия ал-Халифа от 1783 г. насам.


Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Хамад бин Иса Ал Халифа е роден на 28 януари 1950 г. в Рифа, Бахрейн. Родителите му са Иса Бин Салман Ал Халифа, тогавашен кронпринц, и Силвия Бинт Салман Ал Халифа.

След като завършва средно училище Манама в Бахрейн, Хамад е изпратен в Англия да посещава колеж Апългард в град Годалминг, Съри, преди да получи място в Колежа Лейс, Кеймбридж. Хамад след това минава през военно обучение, първо с британската армия на Кадетно училище Монс в Олдършот, Хемпшир, където завършва през септември 1968 година. Четири години по-късно, през юни 1972 г. Хамад бива приет в Колежа на генералния щаб на армията на Съединените щати във Форт Лийвенуорт в Канзас, завършвайки през юни същата година със степен по лидерство.

Кронпринц (Престолонаследник)[редактиране | редактиране на кода]

Хамад е предопределен като престолонаследник от баща си на 27 юни 1964 година. През 1968 г. той е назначен за председател на Съвета за напояване и общинския съвет на Манама. Той е изпратен в Националната гвардия на Бахрейн на 16 февруари 1968 г. и назначен за нейн командир същата година като остава на този пост до 1969 г., когато е назначен за командир на въоръжените сили на Бахрейн. През 1970 г. Хамад става глава на Министерството на отбраната на Байхрен и заместник-председател на административния съвет като остава на двете длъжности до 1971. От 1971 до 1988 г. той е министър на отбраната. През октомври 1977 г. Хамад започва да изучава пилотаж на хеликоптери и успешно завършва обучението през януари 1978 г. След това работи за установяване на Байхренските Военновъздушни сили, които се появяват през 1987 г.

Царуването[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на баща си Иса Бин Салман Ал Халифа Хамад става Емир Бахрейн на 6 март 1999 г. Като Емир Хамад донася редица политически реформи в Бахрейн. Същите включват освобождаване на всички политически затворници, прекратяване на съда за държавната сигурност и премахване постановлението на указа относно мерките за държавна сигурност от 1974 г. Освен това, на много бахрейнски граждани е позволено да се върнат след многогодишен претой в чужбина. През 2002, се провъзгласява за крал. Правата на управление включват назначение на министър председателя и министрите си, управление на армията, председателство на Висшия съдебен съвет, назначаване на горната половина на Парламента и разпускане на долната половина.

Политически вълнения[редактиране | редактиране на кода]

След като Хамад взима властта през 1999 г., той се фокусира върху постигането на стабилност в една нация, занимаваща се с дълбокото напрежение след надигането от 90-те години. Кралят успява да подобри жизнения стандарт и да превърне Бахрейн във финансов център. За периода 2003 – 2010 по-голямата част от шиитската общност обвини неговото правителство в корупция, дискриминация по тоношение на жилищата и работните места, наемането на чужденци във военната служба и привеждане сунитски племена от Азия с цел промяна в демографския състав на нацията.

Въпреки, че царуването на крал Хамад позволява приемането на шиити в правителството, все още има призиви за по-справедливо разпределение на позициите и работните места. Семейството на Ал Халифа заема голям брой министерски и държавни постове, включително в Министерството на вътрешните работи, Министерство на правосъдието, Министерство на финансите, Министерство на културата, Министерство на външните работи, Борда за икономическо развитие на Бахрейн и Висшия съвет за жените. Също така по-голямата част от значителните позиции в Бахрейн в отбранителните сили са пълни със сунити, които възлизат на около една трета от населението. Крал Хамад твърди, че той дава равен шанс на всички бахрейнци независимо от техния произход.

През октомври 2010 г. правителство на Хамад обвини 24 шиитски Бахрейнски граждани във формиране на терористична организация, свързана с Иран и обучена в Сирия за сваляне на режима и планиране на терористичните атаки. Опозиционните партии осъжда обвиненията и ги описва като пропаганда. След няколко седмици напрежението нараства отново след спорни парламентарни избори, когато основният опозиционен блок Национално ислямско общество Ал Уафак, заедно с Националното демократично общество (Waad) се оплаква, че системата на изборите е несправедлива и че има за цел да намали броя на опозиционните места в Парламента, въпреки че първата партия печели близо 40 % от свободните места

Протестите Бахрани[редактиране | редактиране на кода]

На 14 февруари 2011 г. на десетата годишнина от референдум в полза на Хартата на националното действие и деветата годишнина на написването на Конституцията от 2002 г., Бахрейн е разтърсен от протести, подбудени от Арабската пролет и координирани от една страница във Facebook, наречена "Ден на гняв в Бахрейн", страница, която е харесана от десетки хиляди само една седмица след създаването й. Правителството на Бахрейн отговаря на това, като го описва като "брутална" акция за протести, включително нарушения на човешките права, които предизвикват гняв. По-нататък демонстранти поискват Хамад да подаде оставка. В резултат на тази "масивна" криза, списание Foreign Policy Magazine го класифицират на 3то от 8те най-неприятни сътрудници на Америка, наричайки го "един от лошите момчета, които САЩ все още подкрепя".

На 11 февруари, крал Хамад нарежда, че 1000 Бахрейнски динара (около САЩ $2,667) се дават на "всеки член на семейството" в чест на десетата годишнина на референдума за Хартата за национално действие. Агенция Франс-Прес свързва плащания в размер от BD1, 000 към плановете за демонстрация на 14 февруари.

На 15 февруари 2011 Хамад се извини за смъртта на двама демонстранти в необичайна телевизионна реч и призовава за разследване инцидента. Два дни по-късно, четири от протестиращите са убити и стотици ранени когато протестиращите са били нападнати в Пърл Раундабаут в 3:00 ч. местно време. Пърл Раундабаут е евакуиран и обграден от армията на Бахрейн. Два дни по-късно, принц Салман, син на Хамад, поръчва изтегляне на войските от там след убийството на друг протестиращ от живи боеприпаси до Пърл Раундабаут. По-късно Хамад показва сдържаност, докато демонстрации срещу него продължават няколко седмици.

По време на пика на Бахреинското въстание в средата на март 2011, Хамад декларира Състояние на държавна безопасност за три месеца точно след като Салман призовава войските на Защитната сила на Арабския полуостров да влязат в Бахрейн. Саудитска Арабия разполага около 1000 войски с въоражено подкрепление, а Обединените Арабски Емирства разполагат около 500 полицейски служители. Опозиционните партии реагира бурно, наричайки ситуацията "окупация". Хамад, обаче твърди, че разполага войски за "защита на инфраструктурата и осигуряване на основни позиции". След тази стъпка икономиката на страната претърпява загуби, оценени на милиарди. Също така сигурност на страната се влошава в областите, в които хората са протестирали срещу него. Обявени са десетки смъртни случаи, включително пет, които са починали в ареста заради мъченията.

На 1 юни 2011 г. протести избухват в доминираните от шиити области на Бахрейн, настоявищи за оставката на Хамад и за приключването на военния закон, тъй като извънредното положение е официално приключено.

През юни 2011 Хамад поръчва на Независимата Бахрейнска Комисия за Разследване, оглавява от уважавания адвокат по човешките права М. Шериф Басиоуни, да проучи събитията около размириците. Създаването на BICI е похвалено от Барак Обама и международната общност като стъпка към установяване на отговорност и отчетност за събитията от Бахрейнски въстание от 2011- 2012. BICI съобщава своите заключения през ноември 2011 г. и американският държавен секретар Хилъри Клинтън поздравява крал Хамад бин Иса Ал-Халифа за инициативата. През август 2012 г. Амнести Интернешънъл заяви, че "правителственият отговор само надрасква повърхността на тези въпроси. Реформите са частични, може би с цел да успокои международните партньори на Бахрейн и не могат да осигури реална отговорност и справедливост за жертвите."

Отношенията с британското кралско семейство[редактиране | редактиране на кода]

Хамад е поканен на Кралската сватба на принца на Уелс- Уйлям и Кейт Мидълтън. Той отказва заради протести от активисти за човешките права, които се заканват да нарушят престоя му във Великобритания заради насилствения му отговор на демонстрациите. По-рано през 2005 г., той е единственият върховен държавния глава, който присъства на сватбата на Чарлз, принц на Уелс и Камила Паркър Боулс.

Присъствието му на обяда на върховните държавни владетели през май 2012, отбелязващ диамантения юбилей

Престолонаследник[редактиране | редактиране на кода]

Хамад е посочен като наследник на баща си на 27 юни 1964 година. През 1968 г. той е назначен за председател наНнапоителния съвет и общинския съвет на Манама. Включен е в Бахрейнаската национална гвардия на 16 февруари 1968 г. и е назначен за нейн командир същата година, като остава на този пост до 1969 г., когато е назначен за началник на флота на Бахрейнските отбранителни сили. През 1970 г. Хамад оглавява Министерството на отбраната на Бахрейн и става заместник-председател на Административния съвет, оставайки на двата поста до 1971 г. От 1971 г.до 1988 г. е министър на отбраната.

През октомври 1977 г. Хамад започва обучение за летене с хеликоптери, успешно приключено през януари 1978 г. След това работи по създаването на Кралски въздушни сили на Бахрейн, утвърдени през 1987 г.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на баща си Иса бин Салман Ал Халифа, Хамад става Емир на Бахрейн (6 март 1999 г.) Като Емир, Хамад въвежда няколко политически реформи в Бахрейн. Те включват освобождаване на всички политически затворници, закриване на Съда за държавна сигурност и премахването на Декрет 1974 относно мерките за държавна сигурност. Освен това на много граждани на Бахрейн е позволено да се върнат след години в изгнание в чужбина. През 2002 г. Хамад се обявява за крал. Той се радва на широки правомощия на изпълнителната власт, които включват назначаването на министър-председателя и министрите му, командване на армията, председателство на Висшия съдебен съвет, председателстване на горната половина на парламента и назначаване на гората половина на парламента.

Титли и звания[редактиране | редактиране на кода]

  • 28-ми Януари 1950 - 16 Декември 1961: Ал Малик(Крал) Хамад бин Иса ал Халифа [1]
  • 16 Дек 1961 - 27-ми юни, 1964: Негово превъзходителство шейх Хамад бин Иса ал Халифа
  • 27 Юни 1964 - 6 мар 1999: Негово височество шейх Хамад бин Иса ал Халифа, пряк наследник на Бахрейн
  • 6-ти март, 1999 - 14 Февруари 2002: Негово височество шейх Хамад бин Иса ал Халифа, емира на Бахрейн
  • 14 Февруари, 2002 - до момента: Негово Величество шейх Хамад бин Иса ал Халифа, кралят на Бахрейн

Почести и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Крал Хамад има множество отличия, сред които [2]:

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Хамад има четири жени, от които има общо дванадесет деца, седем синове и пет дъщери.

  • Жени се за първата си съпруга, Сабика Бинт Ибрахим Ал Халифа, в Рифа на 9 октомври 1968 г. Заедно те ​​имат трима сина и една дъщеря:
    • Салман бин Хамад бин Иса ал Халифа (роден на 21 Октомври 1969 г.)
    • Абдула бин Хамад бин Иса ал Халифа (роден на 30 юни 1975 г.)
    • Халифа бин Хамад Ал Халифа (роден на 4 Юни 1977 г.)
    • Найла бинт Хамад Ал Халифа (роден на 20 май 1981 г.)
  • Втората му жена, Шиа Бинт Hassan Ал Крайеш Ал Ами, е от Кувейт. Заедно те имат двама сина:
    • Насър бин Хамад Ал Халифа (роден на 8 май 1987 г.)
    • Халид бин Хамад Ал Халифа (роден на 23 септември 1989 г.)
  • От третата си съпруга, дъщеря на шейх Фейсал бин Мохамед бин Шураин Ал Мари, Хамад има син и две дъщери:
    • Файсал бин Хамад Ал Халифа (12 февруари 1991 г. - 12 януари 2006 г.), починал в автомобилна катастрофа
    • Ноура бинт Хамад Ал Халифа
    • Мунира бинт Хамад Ал Халифа
  • Четвърта му съпруга е дъщеря на Jabor Ал Наими, от има е нея има един син и две дъщери:
    • Султан бин Хамад Ал Халифа
    • Хеса бинт Хамад Ал Халифа
    • Рима бинт Хамад Ал Халифа

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Country Profiles Bahrain"
  2. The Al-Khalifa Dynasty
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Hamad_ibn_Isa_Al_Khalifa“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.