Блатец (община Виница)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Блатец.
| Блатец Блатец | |
| — село — | |
 | |
 Църквата „Свети Илия“, 1850 г. | |
  Блатец | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Виница |
| Надм. височина | 647 m |
| Население | 1594 души (2002) |
| Пощенски код | 2314 |
| МПС код | КО |
| Блатец в Общомедия | |
Бла̀тец (на македонска литературна норма: Блатец) е село в община Виница, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено югоизточно от град Виница. Блатец е типично планинско село разположено в планината Плачковица, в близост до пътя, свързващ Кочанското поле с района на Берово и Пехчево.
История[редактиране | редактиране на кода]
Околностите на Блатец се ползват с голям интрес от археологическата наука, заради няколкото археологически обекта разкрити в близост: Грамади – селище с некропол от римската епоха; Ирин дол – римска могила; Калайджиево – селище и могила от римската епоха; Кале – градище от римската епоха; Моймия – късноантично поселище; Рачи бърдо – римска могила; Света Неделя – римска могила; Селище – поселище от римската епоха; Църквище – поселище от късноримската епоха; Чуката – римска могила.
В XIX век Блатец е смесено село на българи и турци, разположено в Кочанска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от 1850 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Блатецъ е има 4040 жители, от които 960 българи християни, 3000 турци и 80 цигани.[2]
Цялото българско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Блатец има 1120 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[3] При избухването на Балканската война в 1912 8 души от Блатец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. По време на самата война, при заемането на Блатец от сърбите някои от българските махали, включително и училището „Св. св. Кирил и Методий“, са опожарени от сръбски войници и местни турци. В доклада на Карнегиевата анкета се посочват имената на 17 убити мъже, някои от които с жените и децата си.[5]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Блатец живеят 1620 турци и 788 българи.[6]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Георги Ник. Кузманов от Дупница е български кмет на Блатец от 8 август 1941 година до 9 май 1942 година. След това кмет е Александър Б. Минчев от Кавадарци (11 август 1943 - 9 септември 1944).[7]
От 1994 до 2002 г. Блатец е център на селската община Блатец.
Манастирът „Света Богородица“ е изграден в XX век.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 1594 жители.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Блатец
Арсо Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Цено Куртев[8]- Герасим, войвода на ВМРО. На 14 декември 1923 година четата му от 8 души води сражение при село Стамер с 25 сръбски жандармеристи, в което загиват трима сърби, а мнозина са ранени. От българите един четник е леко ранен в крака.[9]
- Методи Филипов Петров, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, 4 рота на 5 одринска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV.[10] Носител на орден „За храброст“ ІІІ степен от Първата световна война.[11]
- Мице Блатцалията, български революционер
Митко Илиевски (1924 - 1993), философ от Република Македония- Михайло Георгиевски (р. 1940), славист и политик от Северна Македония
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Брегалничка епархија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2013-10-29. Посетен на 10 април 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
- ↑ Другите балкански войни. Изследване на фондация „Карнеги“ в 1913 година в историческа перспектива с нов увод и размисъл върху съвременния конфликт на Джордж Н. Кенан, София 1995, с. 352-353 (вкл. бел.1, с. 353).
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 713, 718.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 744.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 603
| ||||||||
