Борис Давидов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борис Владимирович Давидов
Борис Давыдов
руски изследовател
Davidov BV.jpg
Роден
1884 г.
Починал
Националност Флаг на Русия Русия
Научна дейност
Област Хидрография, геодезия

Борис Владимирович Давидов (на руски: Борис Владимирович Давыдов) е руски хидрограф-геодезист, изследовател на Арктика и моретата в Североизточна Азия.

Ранни години (1884 – 1910)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1884 година. По време на Руско-японската война (1904 – 1905) служи във военноморския флот на Руската империя. През 1906 постъпва в хидрографския отдел на Морската академия, през 1910 се дипломира и за кратко време работи в обсерваторията в Пулково.

Изследователска дейност (1910 – 1924)[редактиране | редактиране на кода]

Участие в експедицията на Борис Вилкицки (1910)[редактиране | редактиране на кода]

През 1910, като командир на хидрографския кораб „Таймир“, участва в експедицията на Борис Вилкицки в Тихия океан. Определя координатите на редица пунктове по крайбрежието от нос Дежньов до устието на река Колима и след като са обработени събраните данни е издадена лоция на картирания бряг.

Хидрографска експедиция в Тихия океан (1913 – 1919)[редактиране | редактиране на кода]

През 1913 е назначен за началник на хидрографска експедиция в Тихия океан, която експедиция до 1919 заснема и картира цялото крайбрежие на Охотско море и започва картиране бреговете на Берингово море, но Гражданската война в Далечния Изток възпрепятства по-нататъшната му дейност.

В края на войната, на основата на събраните материали (1500 страници), през 1923 година е издадена „Лоция на крайбрежието на РСФСР, Охотско море и източните брегове на п-ов Камчатка.

Експедиция до о-в Врангел (1924)[редактиране | редактиране на кода]

След установяването на Съветска власт в Далечния изток, Давидов е назначен за началник на Управлението за безопасността на корабоплаването в Далечния изток. През 1924 е назначен за ръководител на експедиция на ледоразбивача „Червения Октомври“ изпратена към остров Врангел във връзка с претенциите на Канада и САЩ върху острова на Арктика. На 20 август 1924 година, в тържествена обстановка, Давидов издига съветския флаг на острова. Три дни „Червения Октомври“ плава на запад покрай южния бряг на острова и открива един канадец и 13 ескимоси, оставени там за да събират ценни животински кожи. Давидов конфискува цялото им имущество, а хората са арестувани и обвинени в бракониерство. На 23 август корабът се отправя към континента, на 6 октомври преминава през Беринговия проток, а на 23 октомври се завръща във Владивосток.

Последни години (1924 – 1925)[редактиране | редактиране на кода]

Една година след завръщането си от о-в Врангел умира на 30 септември в Ленинград на 41-годишна възраст. В официалния некролог е наречен „един от най-големите изследователи на Изтока и Североизтока“.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Определение долгот по азимутам луны универсальным инструментом“, „Записки по гидрографии“, СПб, 1912;
  • „Материалы для изучения Сев. Ледовитого океана от мыса Дежнева до р. Колымы (материалы по лоции)“, СПб, 1912;
  • „Некоторые практические указания при работах по съёмке берегов“, „Записки по гидрографии“, П., 1916;
  • „Лоция побережий РСФСР Охотского моря и Восточного берега полуострова Камчатки с островом Карагинским включительно, Владивосток“, 1923;
  • "В тисках льда. Плавание канлодки „Красный Октябрь“ на остров Врангеля", Л., 1925.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Давыдов, Борис Владимирович.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86, Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985, стр. 122. Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986 г., стр. 39 – 40.