Енравота
За ледника кръстен на човека вижте Енравота (ледник).
| Енравота | |
|---|---|
| български светец | |
 | |
| Роден | |
| Починал | около 833 г.
|
| Религия | православие |
| Канонизация | |
| Празник | 28 март |
| Семейство | |
| Баща | Омуртаг |
Енраво̀та е най-възрастният син на кан Омуртаг. Носи и името Воин (или с транскрипция Боян).
По сведения на охридския архиепископ Теофилакт Охридски[1] (живял и творил през 11 век) Енравота попада под влиянието на пленения от хан Крум византийски учен епископ Кинам и приема от него християнското кръщение (под името Боян), вследствие на което е убит мъченически. Канонизиран е като Св. мчк Боян-Енравота, княз Български.[2] Чества се на 28 март.
Смъртта на Енравота[редактиране | редактиране на кода]
Поради влечението си към християнството, при управлението на Омуртаг, Енравота бива лишен от правото си на престолонаследие от баща си и вместо него следващ владетел на България става третият хански син Маламир (вторият - Звиница, който изглежда също съчувства на християните - вероятно умира преди това), в чиято лоялност към „отечествените богове“ (традиционните пантеони на славяните и прабългарите) Омуртаг не се съмнява, тъй като явно не се вслушва съпричастно в поученията на византиеца.
Самият Кинам попада в затвора още по времето на Крум, по решение на Омуртаг, - затова че отказва да участва в езическо жертвоприношение. Впоследствие, вече възцарил се, хан Маламир, го пуска от тъмницата, но само за да го подари като роб на брат си Енравота, което според Теофилакт, той сторил по изрична молба на самия принц. Енравота се възползва от възможността да се покръсти. Приемането от него на "вярата на ромеите" силно разгневява хана. Той призовава брат си и му нарежда да се откаже от нея. Князът не се съгласява и е осъден на смърт за това. Енравота-Воин е посечен с меч по заповед на кана. Според житието му, преди екзекуцията казва:
| „ | ...Тази вяра, заради която сега аз умирам, ще се преумножи на българската земя, въпреки опитите ви да я възпрете чрез моята смърт. Кръстният знак ще бъде побит навсякъде, ще се въздигнат Божи храмове и чистите свещеници ще служат на чистия Бог, и жертвоготовно ще въздадат възхвала на жизнедаряващата Троица. Идолите, заедно с жреците и техните небогоугодни капища, ще се срутят и потънат в небитието, сякаш никога не са съществували. А единствен ти (Маламире), след много лета, ще погубиш безбожната си душа, не получавайки нищо заради жестокостта ти. | “ |
След смъртта си е провъзгласен за мъченик, а словото му, което Теофилакт Охридски цитира (или му приписва) се възприема, като пророчество за последвалото покръстване на България, което се случва около 30-35 години след смъртта на Енравота.
Под името мъченик Боян–Енравота, хронологически става вторият известен светец от български произход, след свети хан Тервел/Тривелий Теоктист, но първият засвидетелстван в агиологията, сред историческите личности и според мястото си по време в историята[3]. Тервел се споменава, като светец, за пръв път едва през XVIII век, представян като първия християнски владетел на България. Светите седмочисленици например живеят след тях, макар и споменавани по-рано.
Ледникът Енравота[редактиране | редактиране на кода]
Ледникът Енравота, намиращ се по крайбрежието на архипелаг Норденшелда в Грейама, Антарктида, е наименуван в чест на първия български мъченик Св. Боян-Енравота.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Българските ханове и царе VII-XIV век“ – Йордан Андреев, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1988 г., с.44 – 45
- ↑ Житие на Св. мъченик Боян–Енравота, княз Български
- ↑ Жития на светиите, Синодално издателство, С. 1991, с. 164