Боян Константинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Боян Константинов
Снимка отпреди 1932 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“.
Снимка отпреди 1932 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“.
Информация
Роден
Починал
3 август 1957 г. (53 г.)
Инструменти цигулка

Боян Иванов Константинов е български цигулар от първата половина на XX век. В периода от 1916 до 1947 година е изнесъл около 200 концерта в България.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Боян Константинов е роден във Велико Търново в семейството на учител по музика. Първите си уроци по цигулка получава под ръководството на баща си на 4-годишна възраст. През 1917 – 1918 година учи в София, където негови учители са Тодор Торчанов и Роза Ерлих-Касърова. От 1918 до 1922 година живее в Писек, Чехословакия, където е ученик на чешкия цигулар и музикален педагог Отокар Шевчик (преподавал и на цигуларя и диригент Саша Попов). Изнася концерти в Писек, Пилзен, Прага и други градове.[1]

През 1923 година Константинов се връща в България, където за кратко време изнася голям брой концерти, преди отново да замине на специализация – в Париж от 1923 до 1925 година – при М. Айо.

След повторното си завръщане в България през 1925 година, Боян Константинов концертира усилено и от 1927 година до смъртта си е щатен цигулар в оркестъра на Народната опера в София, където от 1948 година е и концертмайстор. Успоредно с това се занимава и с педагогическа дейност.[1]

През 1957 година Константинов почива в София. Погребан е в Централни софийски гробища, парцел № 38.[2]

Концерти[редактиране | редактиране на кода]

Боян Константинов има участия на първите две издания на Варненските музикални тържества. През 1926 година има две изпълнения на композиции на Лудвиг ван Бетховен. Тримата с пианиста Андрей Стоянов и виолончелиста Славко Попов изпълняват Камерен концерт – Клавирно трио № 5 ре мажор, а заедно с пианиста Иван Торчанов свирят Кройцеровата соната за пиано и цигулка № 9 ла мажор. През 1927 година заедно с пианистката Елена Константинова изпълнява Концерт за цигулка ми минор от Феликс Менделсон.[3]

На 7 октомври 1930 година Боян Константинов е на сцената на Военния клуб в София по време на третия авторски концерт на композитора Любомир Пипков. Константинов и Пипков изпълняват в дует клавирната партия на Сонатата за цигулка, а за изпълнението на Клавирното трио към тях се присъединява и Иван Цибулка.[4][5]

В съвременно изследване на музикалния живот от 1920-те години в България се отбелязва, че „по време на втората половина от 1920-те години, в страната концертират повече цигулари като Владимир Аврамов, Христо Обрешков, Боян Константинов, Васил Чернаев и Петър Христосков. В резултат от присъствието на добри изпълнители, [българските] композиторите започнали да пишат за тях музика.“[6]

Репертоар[редактиране | редактиране на кода]

Репертоарът на Боян Константинов включва:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. с. 279. (на български)
  2. София помни: Парцел 38
  3. Архив на програмите на ММФ „Варненско лято“
  4. Е. Секулинова-Швайцер. „Педагогът Любомир Пипков в камерния жанр на соловата песен с пиано“, докторска дисертация, НБУ, София, 2011
  5. А. Бакалов, „Към пролетарската музика у нас. Концертът на Любомир Пипков“, в-к „РЛФ“, 15 октомври 1930
  6. Lipova, Lora V., „Sonatas for Violin and Piano by the Bulgarian Composers Pancho Vladigerov, Lubomir Pipkov, Dimitar Nenov, Veselin Stoyanov, and Marin Goleminov“ (2007). Electronic Theses, Treatises and Dissertations. Paper 1202