Военноморски сили на Гърция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Министерство Министерство на националната отбрана
Министър Спилиос Спилиотопулос
Началник ГлЩ на ВМС вицеадмирал (СВ)
Димитриос Гусис
Главен инспектор на ВМС контраадмирал
Йоанис Манос
Заместник-началниик на ГлЩ на ВМС контраадмирал
Николаос Спилянакис
Година на създаване 1828 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

За начало на гръцкия флот не може да се посочи точна дата, дори и година. Корените му се губят дълбоко в историята. Още от праисторически времена по земите, най-вече в крайбрежните области на днешна Гърция са се заселили хора. Постепенно те са се научили да използват морските ресурси и едновременно с това се появила нужда от защита и разрастване на завладените територии. Това води и до образуването на първите бойни единици.

През Архейския период гръцкият флот провежда първата си морска експедиция – походът срещу Троя, описан от Омир в Илиада и Одисея. И в двете поеми има много примери за техническите и навигационните умения на древните гърци. Тези им умения спомагат за изследването на Средиземно и Черно море и основаването на множество заселнически колонии от днешен Гибралтар до Кримския полуостров.

През Класическия период гърците вече се чувстват господари на почти цялото Средиземноморие. Думите на Перикъл „Велика морска държава“ (гръцки: Μέγα το της Θαλάσσης Κράτος) са изписани на гърба на на съвременните гръцки ВМС. Флотът на Атина, след победата си на персите при Саламина, се превръща в едноличен господар в Източното Средиземноморие. Основно оръжие в него е триерата, кораб с три реда гребла и таран на носа.

През Елинистичния период се прочува адмиралът на Александър Велики – Неарх, извършил плаване по долното течение на река Инд до Персийския залив.

Римляните, след като завладяват земите на днешна Гърция, наследяват и гръцкия опит в мореплаването. С разделянето на Римската империя този опит преминава в ръцете на византийскя флот. След падането на Константинопол през 1453 г.

След Революцията от 1821 г. и възстановяването на новата гръцка държава се възражда и гръцкият флот. След няколкото победи на въстаниците по суша идва и победата над турския флот при Наварин.

След Освобождението Гърция организира модерен за времето си флот. Той взема участие във всички войни, водени от страната след това. В хода на Балканската и Междусъюзническата и Първата световна война гръцкият флот осигурява господство в Егейско море и освобождава островите в източната му част. Флотът взема дейно участие и във Втората световна война, като премества базата си от окупирана Гърция в Александрия, Египет. Взема участи и в съюзническия десант в Нормандия.

Организация[редактиране | редактиране на кода]

Организационно Военноморските сили на страната са сведени в:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

www.hellenicnavy.gr