Военноморски сили на Гърция
| Министерство | Министерство на националната отбрана |
|---|---|
| Министър | Спилиос Спилиотопулос |
| Началник ГлЩ на ВМС | вицеадмирал (СВ) Димитриос Гусис |
| Главен инспектор на ВМС | контраадмирал Йоанис Манос |
| Заместник-началниик на ГлЩ на ВМС | контраадмирал Николаос Спилянакис |
| Година на създаване | 1828 г. |
Съдържание
История[редактиране | редактиране на кода]
За начало на гръцкия флот не може да се посочи точна дата, дори и година. Корените му се губят дълбоко в историята. Още от праисторически времена по земите, най-вече в крайбрежните области на днешна Гърция са се заселили хора. Постепенно те са се научили да използват морските ресурси и едновременно с това се появила нужда от защита и разрастване на завладените територии. Това води и до образуването на първите бойни единици.
През Архейския период гръцкият флот провежда първата си морска експедиция – походът срещу Троя, описан от Омир в Илиада и Одисея. И в двете поеми има много примери за техническите и навигационните умения на древните гърци. Тези им умения спомагат за изследването на Средиземно и Черно море и основаването на множество заселнически колонии от днешен Гибралтар до Кримския полуостров.
През Класическия период гърците вече се чувстват господари на почти цялото Средиземноморие. Думите на Перикъл „Велика морска държава“ (гръцки: Μέγα το της Θαλάσσης Κράτος) са изписани на гърба на на съвременните гръцки ВМС. Флотът на Атина, след победата си на персите при Саламина, се превръща в едноличен господар в Източното Средиземноморие. Основно оръжие в него е триерата, кораб с три реда гребла и таран на носа.
През Елинистичния период се прочува адмиралът на Александър Велики – Неарх, извършил плаване по долното течение на река Инд до Персийския залив.
Римляните, след като завладяват земите на днешна Гърция, наследяват и гръцкия опит в мореплаването. С разделянето на Римската империя този опит преминава в ръцете на византийскя флот. След падането на Константинопол през 1453 г.
След Революцията от 1821 г. и възстановяването на новата гръцка държава се възражда и гръцкият флот. След няколкото победи на въстаниците по суша идва и победата над турския флот при Наварин.
След Освобождението Гърция организира модерен за времето си флот. Той взема участие във всички войни, водени от страната след това. В хода на Балканската и Междусъюзническата и Първата световна война гръцкият флот осигурява господство в Егейско море и освобождава островите в източната му част. Флотът взема дейно участие и във Втората световна война, като премества базата си от окупирана Гърция в Александрия, Египет. Взема участи и в съюзническия десант в Нормандия.
Организация[редактиране | редактиране на кода]
Организационно Военноморските сили на страната са сведени в:
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Списък на началниците на Главния щаб на ВМС на Гърция
- Списък на Главните инспектори на ВМС на Гърция
- Списък на командирите на 1-ви дивизион фрегати на Гърция
- Списък на командирите на 2-ри дивизион фрегати на Гърция
- Списък на корабите в състава на ВМС на Гърция
