Рахони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Вулгаро)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селището на Тасос. За селището на Крит вижте Вулгаро (дем Платанияс). За други значения вижте Рахони (пояснение).

Рахони
Ραχώνι
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Тасос
Географска област Тасос
Надм. височина 413 m
Население (2001) 365 души

Рахо̀ни (на гръцки: Ραχώνι, катаревуса Ραχώνιον, Рахонион) е село на остров Тасос, Егейска Македония, Гърция. Селото има 365 жители (2001). Старото име на селото е Вулга̀ро (Βουλγάρο)[1] или Булгаро.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в северозападната част на Тасос в северното подножие на планината Ипсарио. Остои на 15 km западно от Лименас – главното градче на острова. Hа 3 km e от морския бряг, където е неговото пристанище Скала Рахониу.

История[редактиране | редактиране на кода]

Име[редактиране | редактиране на кода]

Volgaro на картата E. C. B. Miller: Le Mont Athos, Vatopédi, l’ ile de Thasos, Paris, 1889

Според български източници населението на Булгаро е преселено от Дебърско.[2] Атанас Шопов предава следната легенда за старото име на селото:

Казват, че преди няколко стотини години дошла в Кавала една видна българка от владетелно коляно, която отишла и се заселила на тоя остров; това село е от нея основано и за туй гърците са го нарекли Вулгарица.[3]

Същата знатна българка Катерина от Дебърско построила и първата му църква.[4]

Николай Тулешков пише, че в XIX век в тук се заселват и много българи дюлгери, които дори създават свое поселище.[5]

На наличието на българи на острова отдават името Вулгаро и Александер Конзе (1860, Wulgáro), който говори за „негръцко“ население,[6] Жорж Перо (1864, Volgaro), който пише за „българска колония“[7] и Луи дьо Лоне (1897, Volgaro), който също говори за „българска колония“.[8]

Според Сапфо Ангелуди-Заркада името Вулгаро произлиза от факта, че в селото е имало метох на българския атонски Зографски манастир и името Βουλγάρο или Βουλγάρω е съкращение на μονή των Βουλγάρων.[9]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Старото село е било разположено на 3 km югоизточно от днешното и на 7 km от морето, в местност с гледка към него. От селото днес е запазен енорийският храм „Свети Георги“ от 1779 година.[9] Външната църква „Свети Йоан Предтеча“ е строена върху раннохристиянски храм преди 1863 година.[10] Селото е споменато за пръв пък като Булгар в преброяване от 1519 година като трето от петте тасоски села (първо е Лиманхисар, след това Теологос, Йенихисар и замъкът Каки Рахи) с 86 къщи.[11] Преброяването от 1550 година показва 90 къщи. Това от 1570 година показва Булгар като трето по-големина от шестте села (Теологос, Лиманхисар, Йенихисар, Булгар, замък Каки Рахи, Мариес) на острова със 179 къщи. В 1601 година селото има 222 къщи, в 1626 – 175 семейства, в 1670 – 134 семейства. За разработването на отдалечените маслинови горички, жителите на селото започват да използват колиби на днешното място на селото. В 1777 година е построена църквата „Свети Георги“.[12]

В XIX век част от жителите се изселват на северозапад на мястото на днешното село и залепеното за него Вузи.[12] Църквата „Успение Богородично“ е построена в 1822 година,[1][12] а жителите на Вузи започват в 1830 година да строят храма „Свети Николай“,[12] завършен в 1850 година. В него е пренесена част от църковната утвар на „Свети Георги“ – икона от преди 1600 г. и евангелие, издадено във Венеция в 1687 година.[12] Старото село постепенно е запуснато, както това отбелязва през август 1828 г. австрийският посланик Антон фон Прокеш-Остен, който отдава това на епидемия.[13] В 1830 – 1831 година селото има само 64 къщи.[14]

В 1839 година Волгаро, Кастро и Панагия са споменати като най-забележителни селища на острова. На картата на Драмския санджак от 1878 година са показани само две тасоски села – Панагия (главното селище) и Болгар. В 1885 година кавалското гръцко консулство вече не споменава старото село, а само Волгаро със 700 жители (тоест Рахони) и Волгаро с 325 жители (тоест Агиос Георгиос). Според Николаос Схинас в 1887 година Вулгаро има 1025 жители в две махали. В 1906 година мухтарят на Вулгаро иска от каймакамина в Кавала смяна на „варварското“ име Вулгаро.[14]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Рахони

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Μοναστήρια & Εκκλησίες. // Go Thassos. Посетен на 28 август 2016.
  2. а б Ярановъ, Димитъръ. Българското Бѣломорие като географско понятие. // Бѣломорски прегледъ I. 1942. с. 4.
  3. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска печатница, 1893. с. 55.
  4. „Spremnost“, Zagreb, 1942-06-21.
  5. Тулешков Н., Архитектурното изкуство на старите българи Т. 3: Възраждане C. 2006 г., стр. 74
  6. Alexander, Conze. Reise auf den Inseln des Thrakischen Meeres. Hannover, Carl Rümpler, 1860. с. 24.
  7. Perrot, Georges. Mémoire sur l'île de Thasos. Paris, Imprimerie Impériale, 1864. с. 70.
  8. Launay, Louis de. Chez les Grecs de Turquie. Paris, Édouard Cornély, 1897. с. 145.
  9. а б Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Το μετόχι της μονής Ζωγράφου Αγίου Όρους στο Ραχώνι της Θάσου. // Θασιακά τ.12 (2001 – 2003). Καβάλα, 2005. σ. 35.
  10. Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 433.
  11. Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Το μετόχι της μονής Ζωγράφου Αγίου Όρους στο Ραχώνι της Θάσου. // Θασιακά τ.12 (2001 – 2003). Καβάλα, 2005. σ. 36 – 37.
  12. а б в г д Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Το μετόχι της μονής Ζωγράφου Αγίου Όρους στο Ραχώνι της Θάσου. // Θασιακά τ.12 (2001 – 2003). Καβάλα, 2005. σ. 37.
  13. Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Το μετόχι της μονής Ζωγράφου Αγίου Όρους στο Ραχώνι της Θάσου. // Θασιακά τ.12 (2001 – 2003). Καβάλα, 2005. σ. 38.
  14. а б Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Το μετόχι της μονής Ζωγράφου Αγίου Όρους στο Ραχώνι της Θάσου. // Θασιακά τ.12 (2001 – 2003). Καβάλα, 2005. σ. 39.
     Портал „Македония“         Портал „Македония