Възродителен процес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Версия от 03:02, 27 септември 2010 на Peterdx (беседа | приноси) (Премахнати редакции на 83.228.79.107 (б.), към версия на Elkost)

„Възродителен процес“ е популярното название на системата от опити за асимилация на мюсюлманите в България (роми, турци, помаци и татари) от останалото българското население. Процесът започва в началото на 70-те и продължава до края на 80-те години на 20 век. Мерките за прокарване на тази политика се състоят в принудителна смяна на арабско-турските имена с български, забрана за използване на родния език от представителите на тези групи, насилствено ограничаване на техните традиционни обичаи и ритуали и изповядването на тяхната религия.[1][2]

Причини

През по-голямата част от управлението си, БКП провежда политика на асимилация на тези малцинства поради икономически, политически и социални причини. Икономическите включват намеренията за колективизация в селското стопанство и индустриализация на икономиката. Политическите са свързани главно с амбициите на Турция за разширяване в западна посока и с ограничаването на влиянието на пропагандата отвъд Желязната завеса. Социалните са свързани със съществуващата сегрегация сред тези малцинства и цикъла лошо образование — ниско заплащане — затваряне в общността — игнориране на образованието.

Същност

Процесът представлява отнемане от страна на държавата на основни човешки права като правото на самоопределение и свободата на вероизповеданието. Понятието „възродителен процес“ е наложено от партийната върхушка (и по-конкретно кръга около Людмила Живкова) и за пръв път се използва на среща на Политбюро на ЦК на БКП на 18 януари 1985 г.[3] като общо название на тези асимилационни политики. То се корени в официалната доктрина, че всички български турци са насилствено ислямизирани по време на Османската империя и "във вените им тече българска кръв".[4]

Конкретните мерки по осъществяването на тази политика, освен насилствената смяна на имената, включват и серия забрани и ограничения, засягащи основни права. Забранява се употребата на турски език. Ограничава се още по-драстично практикуването на исляма и посещението на джамии. Традиционните мюсюлмански погребални ритуали са заменени със "социалистически". Стриктно се прилага забраната за обрязването на мюсюлманските момчета. Забранява се носенето на традиционното облекло на представителите на мюсюлманската общност, особено на шалвари от жените.[5]

Протичане

Докато асимилационните мерки спрямо ромите и помаците са по-разтеглени във времето и според някои източници започват още през 1912,[6] насилственото преименуване на турците се осъществява чрез мащабна кампания, предхождана от внимателна подготовка,[7] започнала в края на 1984 и приключена в началото на 1985.[8]

Още самото стартиране на насилственото преименуване предизвиква съпротивата на турското население, която на места прераства в открити демонстрации и бунтове. На 25 и 26 декември 1984 има демонстрации в селата Бенковски, Каялоба, Горски извор, Могиляне, Пресека и Добромирци, в резултат на които има и убити.[9] Има протести и на много други места в Източните Родопи, за потушаването на които е сформиран специален кризисен щаб. На 17, 18 и 19 януари 1985 са бунтовете в Ябланово, Котленско. Според доклад на Амнести Интернешънъл, през 1986 организацията притежава списък с имена на 100 убити и 250 арестувани етнически турци в хода на тази кампания -- факти, които се отричат от тогавашните управници.[10]

Втората отчетлива вълна от съпротивителни действия е в периода 1988-1989. През втората половина на 1988 несъгласни с Възродителния процес турци и помаци се присъединяват към Независимото дружество за защита на правата на човека. На 13 ноември 1988 г. във се учредява Демократичната лига за защита на правата на човека в България с председател Мустафа Юмер и секретари Сабри Искендер и Али Орманлъ. През април 1989 г. в Джебел е основано “Дружество за подкрепа – Виена 89”.[11] Исканията на тези организации и техните членове за гарантиране на малцинствените права в България получават гласност основно чрез изявления в западни радиостанции като Свободна Европа, Дойче Веле и Би Би Си.

Тези сдружения са в основата на "Майските събития" от 1989 г., които се изразяват в гладни стачки, походи, демонстрации, митинги, и които са своеобразна кулминация на борбата на турското население в България за демокрация и човешки права. Предприетите протести биват последвани от кампания по принудително изселване на значитална част от него между юни и август, която става известна под името Голямата екскурзия. Нейното провеждане провокира реакция и на други дисиденти и борци за човешки права, основно членове на Независимото дружество за защита на правата на човека и Клуба за подкрепа на гласността и преустройството.

Последствия

Като резултат от този процес насилствено са сменени са имената на 850 000 турци. По време на съпротивата срещу него много хора са убити, интернирани, вкарани в затвора или изпратени в концентрационния лагер в Белене. Изостря се етническото напрежение.[12]

С Възродителния процес се свързва и „Голямата екскурзия“ през 1989 г., при която около 360 000 се изселват от родината си в Турция. Втората вълна от съпротивана на турците в България срещу насилствената асимилация през 1988 и 1989 изиграва значителна роля за оформянето на открито гражданско противопостяване срещу комунистическия режим в последните му години.[13][14]

Съдебен процес

През 1991 във връзка с провеждането на Възродителния процес са повдигнати обвинения срещу Тодор Живков, ген. Димитър Стоянов, Петър Младенов, Георги Атанасов и Пенчо Кубадински. Първонаталният състав на обвинението е чл. 162, ал. 1 от Наказателния кодекс и се отнася до проповядване и подбуждане на расова и религиозна вражда. През 1993 г. обвинението е заменено с ново, формулирано като "престъпление по служба".

През следващите години делото е разделено на пет отделни дела. През февруари 1995 г. Военната колегия на Върховния съд при едно от поредните връщания на делото за доразглеждане издава изрично указание да бъдат разпитани всички лица, които имат отношение към репресиите през периода 1984-1989 г., което значително забавя и затруднява по-нататъшните следствени действия. В края на 1997 обвинителен акт все пак е внесен, но след няколко месеца състав на Върховния касационен съд връща делото за доразследване с аргумента, че това указание не е изпълнено.[15]

Междувременно Тодор Живков и Димитър Стоянов отпадат като обвиняеми, поради смъртта им.

През 1998 делото е прехвърлено от Прокуратурата на въоръжените сили към Софийска военноокръжна прокуратура, поради промяна в Наказателно-процесуалния кодекс.[16] В началото на 2007 има изказвания от прокуратурата, че делото може да прекратено поради изтичане на давността.[17]

Виж също

Допълнителна литература

  • Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела, [2008]. ISBN 978-954-280-291-4. Откъс от книгата.
  • Иванова, Евгения. Българи '72 // Демократически преглед. 1 февруари 2001. ISSN 1310-2311.

Бележки

  1. ↑ Улрих Бюксеншютц (2000) Малцинствената политика в България. Политиката на БКП към евреи, роми, помаци и турци (1944-1989), IMIR, с. 141, вж. Таблица 31: Оценка на партийни членове за мерките във връзката с “Възродителния процес” към края на 1989 г.
  2. ↑ Български хелзинкски комитет The Human Rights of Muslims in Bulgaria in Law and Politics since 1878 (доклад): "In addition to the religious rights restrictions, there were restrictions on the use of mother tongue as well. The central Party authorities charged all state entities and their staff with supervising and guaranteeing the sole use of Bulgarian language by all Bulgarian nationals, at all levels of public and private life (point 6)." Текстът се позовава на: Addendum to Decision No. 1019a of Politburo of CC of BCP from 19 June 1984 (pp. 32-3) (No archive indication of this document)."
  3. ↑ СОЦИАЛИЗЪМ. Хронологична таблица — Министерство на външните работи, 20 юни 2007
  4. ↑ Шаблон:En икона Center for Documentation and Information on Minorities in Europe - Southeast Europe: (CEDIME-SE) Turks of Bulgaria, p. 7
  5. ↑ Шаблон:En икона Center for Documentation and Information on Minorities in Europe - Southeast Europe: (CEDIME-SE) Turks of Bulgaria, p. 7
  6. ↑ Евгения Иванова, "Не е за­дъл­жи­тел­но да се из­вин­ява­те, гос­по­дин ми­нис­тре!", Публикация в сайта на Българския хелзинкски комитет: "Въ­зро­ди­тел­ният­" про­цес, свеж­дан в ма­со­во­то съз­на­ние са­мо до фи­на­ла си - съ­би­тия­та от 1984-1985, всъщ­ност за­поч­ва от 1912 г. и про­дъл­жа­ва с раз­лич­на ин­тен­зив­ност до 80-те го­ди­ни. Най-ос­три­те му “въ­зпа­ле­ния­” след­ват 30-го­ди­шен ци­къл - 1912, 1942, 1972. Ста­ва ду­ма са­мо за по­ма­ци­те, към кои­то - в пе­рио­да на со­циа­лиз­ма - са при­ба­ве­ни ро­ми и та­та­ри."
  7. ↑ Медиапул: За тези събития трябва да пише в учебниците — интервю с Михаил Иванов. "За замисленото масово преименуване репресивната машина на комунистическия режим се подготвя от края на 1983 г. и през цялата 1984 г. - актуализират се вътрешни заповеди в Министерството на вътрешните работи, така че да бъдат максимално пригодени към превантивни и репресивни действия на силите на реда при оказване на масова съпротива, извършва се мащабно превъоръжаване с модерно оръжие и техника за борба с безредици, на два пъти се увеличава числеността на състава, в първите месеци на 1985 г. се увеличават възнагражденията на щатния персонал и на агентурата. През януари 1985 г. Министерският съвет решава да се създадат Вътрешни войски с численост 2000 души. Вземат се мерки за осигуряване на необходимия капацитет на местата за задържане и по-специално на концентрационния лагер в Белене."
  8. ↑ Малцинствената политика в България. Политиката на БКП към евреи, роми, помаци и турци (1944-1989), IMIR, с. 106. Цитиран е следния текст от доклад на Георги Атанасов относно хода на процеса: "Разбира се, това не беше стихиен, а организиран процес, който се съпровождаше с непрестанна и целенасочена политическа и организаторска работа на окръжния и общинските комитети на партията под ръководството лично на първия секретар на окръжния комитет другаря Георги Танев. (...) Под въздействие на обстановката в Кърджалийски окръг в редица други окръзи се създадоха допълнителни възможности не само да се разгърне, а по същество и да завърши замяната на турско-арабските имена с български."
  9. ↑ Медиапул: За тези събития трябва да пише в учебниците — интервю с Михаил Иванов.
  10. ↑ Шаблон:En икона Bulgarian-Turkish Tensions on Minority Rise By HENRY KAMM, SPECIAL TO THE NEW YORK TIMES Published: October 4, 1987: "The conflict arose at the end of 1984, when Bulgaria began a sudden, brief and sometimes violent campaign to compel all members of the minority, about one million people in a country of nine million, to change their Turkish names, rooted in Islam, and adopt Bulgarian names, which are mainly of Orthodox Christian origin. Last year, Amnesty International said it had received the names of more than 100 ethnic Turks reported to have been killed and more than 250 arrested. Bulgarian officials repeated denials of such violence." Този материал в Ню Йорк Таймс се позовава на: Amnesty International: Bulgaria. Imprisonment of Ethnic Turks, p.12 ff. ISBN 9780862100971
  11. ↑ Медиапул: За тези събития трябва да пише в учебниците — интервю с Михаил Иванов.
  12. ↑ Малцинствената политика в България. Политиката на БКП към евреи, роми, помаци и турци (1944-1989), IMIR, с. 114.
  13. ↑ Медиапул: Съпротивата на турците бе катализатор и за нашите меки интелигентски акции — интервю с Антонина Желязкова
  14. ↑ Шаблон:En икона Magdalena Elchinova Ethnic discourse and group presentation in modern Bulgarian society, p. 59. In: Development and Society, Volume 30 Number 1, June 2001, pp. 51-78
  15. ↑ Медиапул: Справка на Главна прокуратура за делото по "Възродителния" процес - 3 юли 2003
  16. ↑ Медиапул: Справка на Главна прокуратура за делото по "Възродителния" процес - 3 юли 2003
  17. ↑ Христо Христов, Късата памет за т.нар. възродителен процес в. Дневник, 06 февруари 2007
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Възродителен_процес&oldid=3496238“.